Нейният свят се сриваше. Лара не можеше да повярва, че от всички хора именно Хауард Келър носи отговорност за всички ужасни неща, които се случиха.
Кати й позвъни:
— Колата дойде, мис Камерън. Готова ли сте?
— Да. — Тя тръгваше за Рино, за да даде показания пред съдебните заседатели.
Пет минути след тръгването й Филип се обади в кабинета й.
— Съжалявам, мистър Адлър. Изпуснахте я. Тя замина за Рино.
Прободе го силно разочарование. Искаше отчаяно силно да я види, да я помоли за прошка.
— Когато говорите с нея, кажете й, че я чакам.
— Ще й предам.
Той отново набра някакъв номер, поговори десет минути, после телефонира на Уилям Елърби.
— Бил… Ще остана в Ню Йорк. Ще преподавам в „Джулиард“.
— Какво могат да ми направят? — попита Лара.
Тери Хил отговори:
— Зависи. Ще изслушат показанията ти. Или ще решат, че си невинна и в такъв случай ще ти върнат казиното, или ще преценят, че има достатъчно доказателства, за да те подведат под отговорност. Ако решението им е такова, ще те съдят за углавно престъпление, а може да те очаква и затвор.
Лара промърмори нещо.
— Извинявай, не разбрах.
— Казах, че татко е бил прав. Това е Съдбата.
Даването на показанията пред съдебните заседатели, които трябваше да решат дали да се изпрати делото в съда, продължи четири часа. Разпитваха Лара относно придобиването на „Камерън Палас Хотел енд Казино“. Когато излязоха от залата, Тери Хил стисна ръката на Лара.
— Беше много добре, Лара. Смятам, че наистина им направи силно впечатление. Нямат сериозни доказателства срещу теб, така че има голяма вероятност да… — той замлъкна, изумен. Лара се обърна. В преддверието бе влязъл Пол Мартин. Бе облечен в старомоден двуреден костюм с жилетка, а бялата му коса бе сресана по същия начин, както когато Лара се запозна с него.
Тери Хил възкликна:
— О, господи! Той е дошъл, за да даде показания — обърна се към Лара: — Много ли те мрази?
— Какво искаш да кажеш?
— Лара, ако са му обещали снизходителност, за да свидетелства срещу теб, с тебе е свършено. Ще те пратят в затвора.
Лара гледаше към Пол Мартин в другия край на стаята.
— Но… така той би унищожил и себе си.
— Затова те попитах много ли те мрази. Би ли жертвал себе си, за да унищожи теб?
Вцепенена, Лара отвърна:
— Не знам.
Пол Мартин се приближи към тях.
— Здравей, Лара. Чух, че нещо не ти върви — очите му не издаваха нищо. — Съжалявам.
Лара си спомни думите на Хауард Келър:
Пол Мартин понечи да си тръгне.
— Пол…
Той спря.
— Да?
— Нужно ми е да поговоря с теб.
За миг той се поколеба.
— Добре.
Кимна към един празен кабинет в дъното на коридора.
— Можем да поговорим там.
Тери Хил гледаше как двамата влизат в кабинета. Вратата зад тях се затвори. Би дал всичко на света да можеше да чуе разговора им.
Тя не знаеше как да започне.
— Какво искаш, Лара?
Беше много по-трудно, отколкото бе предполагала. Когато проговори, гласът й бе дрезгав:
— Искам да ме оставиш да си ида.
Веждите му се вдигнаха.
— Как бих могъл? Та ти не си моя — той й се подиграваше.
Беше й трудно да диша.
— Не смяташ ли, че си ме наказал достатъчно?
Пол Мартин стоеше като вкаменен, с неразгадаемо изражение.
— Времето, докато бяхме заедно, беше прекрасно, Пол. С изключение на Филип, ти си означавал за мен много повече от всеки друг в живота ми. Дължа ти повече, отколкото мога да ти се отблагодаря някога. Изобщо не съм искала да те наранявам. Трябва да ми повярваш.
Беше й трудно да продължи.
— Ти притежаваш властта да ме унищожиш. Наистина ли го искаш? Ще бъдеш ли щастлив, ако ме изпратиш в затвора? — тя се бореше със сълзите си. — Моля те, Пол, върни ми живота. Моля те, престани да се отнасяш с мен като с враг…
Пол Мартин стоеше неподвижен с безизразни очи.
— Моля те за прошка… Аз… Прекалено съм уморена, за да се боря повече, Пол. Ти победи… — гласът й пресекна.
На вратата се почука и един пристав надникна.
— Съдебните заседатели ви очакват, мистър Мартин.
Той не помръдна и дълго гледа Лара, после се обърна и излезе, без да каже дума.
— Ужасно бих искал да знам какви показания ще даде там вътре. Не можем да направим Нищо, освен да чакаме.
И зачакаха. Стори им се цяла вечност. Когато Пол Мартин най-после излезе, изглеждаше уморен и измъчен.
— Не мога никога да ти простя. Ти ме направи глупак. Но ти беше най-хубавото нещо в живота ми. Предполагам, че ти дължа нещо за това. Там вътре не им казах нищо, Лара.
Очите й се изпълниха със сълзи.
— О, Пол. Не знам как да…
— Приеми го като подарък от мен по случай рождения ти ден. Честит рожден ден, бебче.
Тя го гледаше как си отива и изведнъж осъзна думите му. „Беше рожденият й ден!“ Толкова много събития й се струпаха едно след друго, че съвсем бе забравила. И приемът. Двеста гости щяха да я чакат в „Манхатън Камерън Плаза“!
Лара се обърна към Тери Хил:
— Тази вечер трябва да се върна в Ню Йорк. Има прием в моя чест. Ще ме пуснат ли да отида?
— Един момент — Тери Хил влезе в залата и когато се появи отново след пет минути, рече: — Можеш да заминеш за Ню Йорк. Съдебните заседатели ще обявят решението си сутринта, но това вече е просто