— Това би трябвало да ни стигне за известно време.
— В брой ли ще платите, или с кредитна карта? — попита касиерката.
— С кредитна…
— В брой — обади се Даян.
Извадиха портмонетата си и си поделиха сметката. Хрумна им една и съща мисъл: парите в брой свършваха.
— Отседнали сме в хотел „Адамс“ — каза Кели на касиерката. — Бихте ли могли да…
— Да доставим покупките ви ли? Разбира се. Имената ви?
Кели се поколеба за миг.
— Шарлот Бронте.
Даян я погледна и бързо я поправи:
—
— Всъщност да де — смути се Кели.
Касиерката ги наблюдаваше объркано. После се обърна към Даян.
— А вашето име?
— Хм… — Паметта й изневеряваше. Под какво име се бе регистрирала? Джорджа О’Кифи… Фрида Кало… Джоун Мичъл?
— Тя се казва Мари Касат — намеси се Кели.
Касиерката преглътна.
— Ясно.
До „За мадам“ имаше аптека.
— Пак извадихме късмет — усмихна се Даян. Бързо влязоха вътре и продължиха с пазаруването. — Туш…
— Руж…
— Четки за зъби…
— Паста за зъби…
— Тампони и дамски превръзки…
— Червило…
— Фиби…
— Пудра…
Когато се върнаха в хотела, четирите куфара вече бяха доставени в стаята им. Кели ги зяпна.
— Кои са моите и кои са вашите?
— Няма значение — успокои я Даян. — Ще останем тук цяла седмица или още по-дълго, така че можем да разопаковаме багажа.
— Имате право.
Заеха се да подреждат роклите и панталоните, прибраха бельото си в чекмеджетата и занесоха тоалетните си принадлежности в банята.
Когато изпразниха куфарите, Даян си събу обувките, съблече се и с наслада се отпусна на едното легло.
— Приятно е — доволно въздъхна тя. — Не знам за вас, но аз ще вечерям в леглото. После ще си взема хубава и дълга гореща вана. Никъде не мърдам оттук.
На вратата се почука и в стаята влезе красива униформена камериерка — носеше чисти пешкири. След две минути излезе от банята и каза:
— Ако имате нужда от нещо, моля, позвънете ми. Приятна вечер.
— Благодаря. — Кели я проследи с поглед.
Даян прелистваше рекламната брошура на хотела, която бе взела от нощното си шкафче.
— Знаете ли кога е построен този хотел?
— Обличайте се — нареди Кели. — Заминаваме.
— Построен е през…
— Обличайте се. Махаме се оттук.
Даян я погледна.
— Това някаква шега ли е?
— Не. Ще се случи нещо ужасно. — В гласа й се долавяха панически нотки.
Даян уплашено седна на леглото.
— Какво ще се случи?
— Не знам. Но трябва да се махаме оттук, иначе и двете ще умрем.
Страхът й бе заразен, ала нямаше никаква логика.
— Кели, това е абсурдно. Ако…
— Моля те, Даян.
Когато по-късно мислеше за това, Даян нямаше представа дали е отстъпила заради настойчивостта й, или защото Кели за пръв път се обръщаше към нея на „ти“. Реши да й отвърне със същото.
— Добре. — Тя стана от леглото. — Ще опаковаме дрехите и…
— Не! Остави всичко тук!
Даян я зяпна смаяно.
— Да оставя всичко ли?! Та ние току-що купихме…
— Бързо!
— Добре. — „Надявам се, че знае какво прави“ — си помисли Даян, докато неохотно се обличаше.
— Бързо! — задавено извика Кели.
Даян припряно я последва навън. „Сигурно съм се побъркала!“
Когато стигнаха във фоайето, Даян вече тичаше до Кели.
— Ще ми кажеш ли все пак къде отиваме?
Кели се огледа.
— Оттатък улицата има парк. Трябва… трябва да поседна за малко.
Ядосана, Даян отново я последва. Седнаха на една пейка.
— Какво правим тук? — попита Даян.
В този момент от хотела се разнесе силна експлозия и прозорците на една стая на петия етаж изхвърчаха навън заедно с купища парчетии.
— Това… това беше бомба… В нашата стая. — Тя ужасено се обърна към Кели. — Как… Как разбра?
— Камериерката.
Даян я гледаше озадачено.
— Какво по-точно?
— Камериерките не носят обувки на Маноло Бланик за триста долара.
Даян се задъха.
— Как… как са успели да ни открият?
— Не знам. Но не забравяй с кого си имаме работа.
Страхът им растеше с всяка секунда.
— Танър Кингсли даде ли ти нещо, когато беше в кабинета му? — попита Даян.
Кели поклати глава.
— Не. А на теб?
— Не.
Двете едновременно се сетиха.
— Визитката му!
Отвориха чантичките си и извадиха визитните картички, които им бе дал Танър.
Даян се опита да счупи своята, ала картонът не се огъваше.
— Вътре има някакъв чип — бясно каза тя. Кели също опита да огъне визитката.
— И в моята. Значи така са ни следели тези гадняри.
Даян взе визитката от ръцете й.
