— Отидоха си — каза тя. — С кого… с кого разговаряхте?
Даян дълбоко си пое дъх.
— С никого. Пък и батерията ми е паднала.
Глава 28
Кели смаяно се взираше в нея.
— Това беше страхотно. Ще ми се аз да се бях сетила.
— Другия път — сухо отвърна Даян.
— Какво ще правите сега?
— Ще се махна от Манхатън.
— Как? Те наблюдават всички гари, летищата, автогарите, фирмите за автомобили под наем…
Даян се замисли за миг.
— Можем да отидем в Бруклин. Там няма да ни търсят.
— Добре, вървете.
— Какво?
— Няма да дойда с вас.
Даян понечи да отговори, после се отказа.
— Сигурна ли сте?
— Да, госпожо Стивънс.
— Добре тогава, сбогом.
— Сбогом.
Даян спря такси и се качи. Кели колебливо стоеше на мястото си и се опитваше да вземе решение. Намираше се сама на непозната улица, нямаше нито къде, нито при кого да отиде. Вратата на таксито се затвори и колата потегли.
— Чакайте! — извика Кели. Таксито спря и тя забърза към него.
Даян й отвори и тя се вмъкна на задната седалка.
— Какво ви накара да промените решението си?
— Току-що ми хрумна, че никога не съм виждала Бруклин!
Даян я погледна и поклати глава.
— Накъде? — попита шофьорът.
— Закарайте ни в Бруклин, моля — отвърна Даян.
Таксито отново потегли.
— Къде по-точно?
— Просто карайте.
Кели я зяпна смаяно.
— Не знаете ли къде отиваме?
— Ще измисля, когато стигнем там.
„Защо ли се върнах?“ — зачуди се Кели.
Мълчаха. След двайсет минути прекосиха Бруклинския мост.
— Търсим хотел — каза Даян на шофьора. — Не съм сигурна кой…
— Хубав хотел ли търсите, госпожо? Знам един, казва се „Адамс“. Ще ви хареса.
Хотел „Адамс“ беше пететажна тухлена сграда с навес отпред. Под навеса стоеше портиер.
— Устройва ли ви? — попита шофьорът, когато таксито спря до тротоара.
— Изглежда приличен — отвърна Даян.
Кели не отговори.
Слязоха и портиерът ги поздрави.
— Добър ден, дами. Ще ни гостувате ли?
Даян кимна.
— Да.
— Имате ли багаж?
— Авиолиниите изгубиха саковете ни — нагло излъга тя. — Наоколо можем ли да понапазаруваме и да си купим дрехи?
— На съседната пряка има много хубав магазин за облекло. Ако искате, първо се настанете. Така ще пратят покупките ви направо в стаята ви.
— Чудесно. Сигурен ли сте, че имате свободни стаи?
— По това време на годината няма проблем.
Служителят на рецепцията им даде регистрационни формуляри.
— Емили Бронте — каза Кели, докато попълваше своя. Даян погледна служителя, за да види реакцията му.
Нищо. Така че написа „Мари Касат“8.
— С кредитна карта ли ще платите?
— Да, ние… — започна Кели.
— Не — побърза да я прекъсне Даян.
Тъмнокожата жена я погледна и неохотно кимна.
— Багаж?
— Ще пристигне по-късно. Скоро ще се върнем.
— Ще ви настаним в апартамент петстотин и петнайсет.
Двете излязоха от хотела. Истински хубавици. Ала сами.
„Каква загуба“, помисли си служителят.
Магазинът „За мадам“ се оказа истински рог на изобилието. Имаше всевъзможни дамски дрехи, плюс щанд за кожени изделия, където продаваха чанти и куфари.
Кели се огледа.
— Май извадихме късмет.
Към тях се приближи продавачка.
— Какво обичате?
— Само гледаме — отвърна Даян.
Взеха по една количка и тръгнаха из магазина.
— Вижте! — рече Кели. — Чорапи. — И награби пет-шест чифта.
Даян последва примера й.
— Чорапогащници…
— Сутиени…
— Комбинезони…
Скоро количките преливаха от бельо. Продавачката побърза да им докара още две.
— Нека ви помогна.
— Благодаря.
Даян и Кели започнаха да пълнят новите колички. Кели разглеждаше щанда с панталони. Избра си четири чифта и се обърна към Даян.
— Не се знае кога пак ще имаме възможност да пазаруваме.
Другата жена също си взе панталони и раирана лятна рокля.
— Не бива да носите такива неща — спря я Кели. — От райетата ще изглеждате дебела.
Даян понечи да я върне, после погледна спътницата си и подаде роклята на продавачката.
— Ще я взема.
Под смаяния поглед на продавачката Кели и Даян продължиха между различните щандове. Когато свършиха, покупките им се събраха в четири куфара.
Кели ги погледна и широко се усмихна.
