Кой се страхува от мрака

— Мислете каквото си щете, госпожо Стивънс.

Двете дълго се взираха една в друга. После, без да каже нищо повече, Даян се обърна и отиде в банята. Когато след петнайсет минути излезе, Кели беше в леглото. Даян понечи да изключи нощната лампа.

— Недейте! — извика Кели.

Даян я погледна сепнато.

— Моля?

— Оставете лампата да свети.

— От тъмното ли ви е страх? — презрително попита Даян.

— Да. Страх… страх ме е от тъмното. — „Откакто умря Марк“.

— Защо? — покровителствено каза Даян. — Да не би като малка родителите ви да са ви плашили с приказки за торбалан?

Последва дълго мълчание.

— Стига.

Даян си легна и затвори очи. Изпълниха я мисли за мъжа й: „Ричард, скъпи, никога не съм вярвала, че някой може да умре от разбито сърце. Сега вече вярвам. Имам нужда от теб. Да ме напътстваш. Имам нужда от твоята топлота и любов. Знам, че си някъде тук. Усещам те. Ти си дар, които получих от Господ, ала не задълго. Лека нощ, мой ангел хранителю. Моля те, не ме оставяй. Моля те“.

Кели чу, че Даян тихо ридае. Стисна устни и си помисли: „Млъкни. Млъкни. Млъкни“. И по бузите й потекоха сълзи.

Глава 27

Когато на сутринта Даян се събуди, Кели седеше на един стол с лице към стената.

— Добро утро — поздрави Даян. — Успяхте ли да поспите?

Никакъв отговор.

— Трябва да измислим следващия си ход. Не можем вечно да останем тук.

Отново не получи отговор.

— Чувате ли ме, Кели? — ядосано възкликна тя.

Кели рязко се завъртя на стола си.

— Ако обичате! Опитвам се да медитирам!

— О, извинявайте. Не исках…

— Оставете. — Кели се изправи. — Някой да ви е казвал, че хъркате?

Даян се смая. Почти чу гласа на Ричард, който в първата им нощ заедно бе казал: „Скъпа, знаеш ли, че хъркаш? Ще се изразя по друг начин. Носът ти пее мили мелодийки през цялата нощ като ангелска музика“. После я беше грабнал в прегръдките си и…

— Е, да знаете, че хъркате — продължи Кели, отиде при телевизора и го включи. — Да видим какво става по света. — Тъмнокожата жена започна да превключва каналите и изведнъж спря. Предаваха новини. Водещият беше Бен Робъртс. — Това е Бен! — възкликна Кели.

— Кой е Бен? — безразлично попита Даян.

— Бен Робъртс. Той води новините и различни информационни предавания. Единственият новинар, когото харесвам. Един ден… — Тя млъкна.

Бен Робъртс казваше:

— … Току-що ни съобщиха, че Антъни Алтиери, предполагаемият бос на мафията, който неотдавна беше оправдан в процес за убийство, е починал тази сутрин от рак. Той беше…

Кели се обърна към Даян.

— Чухте ли? Алтиери е мъртъв.

Даян не изпита никакви чувства. Тази новина идваше от друг свят, от друго време. Тя погледна Кели и каза:

— Мисля, че е най-добре да се разделим. Заедно е прекалено лесно да ни забележат.

— Точно така — сухо отвърна другата. — Еднакви сме на ръст.

— Исках да кажа…

— Знам какво искате да кажете. Но бих могла да си сложа бяла маска и…

Даян се взираше в нея озадачено.

— Моля?

— Пошегувах се. Идеята ви е чудесна. Почти истински план, нали?

— Кели…

— Определено ми беше интересно да се запозная с вас, госпожо Стивънс.

— Да тръгваме — рязко каза Даян.

Във фоайето бе пълно с пристигащи жени. Пет-шест гостенки напускаха хотела. Кели и Даян трябваше да изчакат опашката.

Хари Флинт ги забеляза от улицата, поотдалечи се и вдигна мобифона си.

— Току-що слязоха във фоайето.

— Добре. Карбайо там ли е?

— Да.

— Направете както ви казах. Покрийте входа на хотела от двете страни, така че накъдето и да тръгнат, да попаднат в капан. Искам да изчезнат безследно.

Кели и Даян най-после стигнаха до рецепцията. Служителката се усмихна.

— Надявам се, че престоят ви при нас е бил приятен.

— Много приятен, благодаря — отвърна Даян и си помисли: „Поне още сме живи“.

— Знаете ли къде отивате сега, госпожо Стивънс? — на път към главния изход я попита Кели.

— Не. Просто искам да се махна от Манхатън. Ами вие?

„Просто искам да се махна от теб“.

— Връщам се в Париж.

Излязоха и предпазливо се огледаха. Обичайните пешеходци. Всичко изглеждаше нормално.

— Довиждане, госпожо Стивънс — с доловимо облекчение каза Кели.

— Довиждане.

Тъмнокожата жена се обърна наляво и се запъти към ъгъла. Даян я проследи с поглед, после се обърна надясно и се отдалечи в другата посока. Не бяха направили повече от пет-шест крачки, когато от двата края на пряката внезапно се появиха Хари Флинт и Винс Карбайо. Изражението на Карбайо бе злобно. Устните на Флинт бяха разтеглени в полуусмивка.

Двамата мъже започнаха да се приближават към тях, като си проправяха път през пешеходците. Даян и Кели се обърнаха и панически се спогледаха. Бяха попаднали на засада. Забързаха обратно към входа на хотела, ала там гъмжеше от народ и не можеха да се вмъкнат вътре. Нямаше къде да отидат. Мъжете се приближаваха.

За ужас на Кели, Даян се усмихна и весело махна на Флинт, а после и на Карбайо.

— Полудяхте ли? — промълви Кели.

Все още усмихната, Даян извади мобифона си и бързо заговори в него.

— В момента сме пред хотела… а, добре. Зад ъгъла ли сте? — Тя се ухили и махна на Кели. — Ще са тук след минута — високо продължи Даян и погледна Флинт и Карбайо. — Не, само двамата са. — После се засмя. — Ясно… Тук ли са? Добре.

И под погледите на Кели и двамата мъже слезе от тротоара на улицата, вторачи се в приближаващите се коли и започна да сигнализира на един автомобил в далечината, като възбудено му махаше с ръце. Флинт и Карбайо бяха спрели, озадачени от поведението й.

Даян ги посочи и извика:

— Ето ги! Ето ги! Тези двамата!

Двамата главорези се спогледаха, светкавично взеха решение и побягнаха.

Кели зяпаше Даян. Сърцето й туптеше.