— Изненада.
Даян я погледна загрижено.
— Наистина ли смяташ, че ще успеем да се измъкнем?
— Довери ми се.
Когато се върнаха в пансиона, Кели се обади по телефона.
Тази нощ спаха зле. Докато се унасяше, Кели видя пред себе си лицето на Танър Кингсли. Хилеше й се.
Даян се молеше със затворени очи: „Скъпи, може би за последен път разговарям с теб. Не съм сигурна дали да кажа сбогом, или здравей. Утре двете с Кели отиваме в КИГ на твоята панихида. Според мен няма голяма вероятност да се измъкнем, но трябва да отида, за да се опитам да ти помогна. Преди да е станало късно, искам само да ти кажа още веднъж, че те обичам. Лека нощ, скъпи“.
Глава 32
Възпоменателната служба се провеждаше в парка зад комплекса на Кингсли Интернешънъл Груп. Присъстваха стотина души. Можеше да се влезе само през два охраняеми портала.
В средата бяха издигнали подиум, на който седяха неколцина висши ръководители на КИГ. В края на редицата беше секретарката на Ричард Стивънс Бети Баркър, привлекателна жена на трийсетина години.
Танър говореше по микрофона.
— … и тази компания беше изградена благодарение на всеотдайността и предаността на нейните служители. Ние сме им признателни за това и им отдаваме почит. Винаги съм мислил за компанията като за семейство, в което всички работят заедно за постигането на обща цел. — Без да прекъсва речта си, той оглеждаше тълпата. — Тук в КИГ решаваме проблеми и осъществяваме идеи, които правят света по-приятно място за живот, и няма по-голямо удовлетворение от…
В отсрещния край на парка бяха влезли Даян и Кели. Танър си погледна часовника. Бе единайсет и четирийсет. На лицето му се изписа доволна усмивка. Той продължи:
— … от убеждението, че успехите на компанията се дължат на вас…
Даян погледна подиума и развълнувано сръга Кели.
— Бети Баркър е там. Трябва да говоря с нея.
— Внимавай.
Даян се огледа и неспокойно отбеляза:
— Прекалено е лесно. Имам чувството, че сме… — Тя се обърна и ахна. На единия портал се беше появил Хари Флинт с двама от хората си. Даян погледна към втория портал. Там бяха Карбайо и още двама мъже.
— Виж! — Гърлото й пресъхна.
Кели се обърна и видя шестимата мъже, които преграждаха пътищата им за бягство.
— Има ли друг изход оттук?
— Съмнявам се.
Танър продължаваше:
— … За съжаление с неколцина души от нашето семейство напоследък се случиха нещастия. А когато някой от семейството бъде сполетян от трагедия, тя се отразява на всички ни. КИГ предлага пет милиона долара награда на всеки, който докаже кой стои зад всичко това.
— Пет милиона долара от единия джоб в другия — прошепна Кели.
Кингсли погледна над тълпата към тях и очите му станаха студени.
— Днес сред нас са двама осиротели члена на нашето семейство — госпожа Марк Харис и госпожа Ричард Стивънс. Ще ги помоля да дойдат тук на подиума.
— Не можем да отидем там — ужаси се Кели. — Трябва да останем в тълпата. Какво ще правим?
Даян я погледна изненадано.
— Какво искаш да кажеш? Нали ти щеше да ни измъкнеш оттук, забрави ли? Какво стана с плана ти?
Кели мъчително преглътна.
— Не се получи.
— Тогава действай по резервния — нервно отвърна Даян.
— Даян…
— Да?
— Нямам резервен план.
Даян се ококори.
— Искаш да кажеш, че… не знаеш как ще се измъкнем, така ли?
— Мислех…
Гласът на Танър изкънтя по уредбата:
— Моля госпожа Стивънс и госпожа Харис да дойдат тук.
Кели се обърна към Даян.
— Много… много съжалявам.
— Аз съм виновна. Изобщо не биваше да се съгласявам да идваме.
Присъстващите се обръщаха към тях и ги зяпаха. Бяха в капан.
— Госпожа Стивънс и госпожа Харис…
— Какво ще правим? — прошепна Кели.
— Нямаме избор — заяви Даян. — Отиваме. — Тя си пое дълбоко дъх. — Да вървим.
Двете неохотно се запътиха към подиума. Даян гледаше Бети Баркър, чиито очи бяха приковани в нея. На лицето й се бе изписала паника. Приближиха се към трибуната.
„Ричард, скъпи, опитах — мислеше си Даян. — Каквото и да се случи, искам да знаеш, че…“
Изведнъж в дъното на парка настана смут. Хората започнаха да се обръщат, за да видят какво става.
Пристигаше Бен Робъртс, придружен от голяма група оператори и техници.
Кели стисна Даян за ръката и лицето й засия.
— Това беше първоначалният ми план! Бен!
Даян вдигна очи към небето и промълви:
— Благодаря ти, Ричард.
— Какво? — попита Кели. И изведнъж разбра какво иска да каже Даян. — Ясно. Хайде, Бен ни чака.
Танър наблюдаваше сцената с вцепенено лице.
— Извинете — извика той. — Съжалявам, господин Робъртс. Това е частна възпоменателна церемония. Трябва да ви помоля да напуснете.
— Добро утро, господин Кингсли — отговори журналистът. — Моето предаване записва интервю с госпожа Харис и госпожа Стивънс в студиото, но докато сме тук, реших, че може би ще пожелаете да заснемем репортаж и за възпоменателната служба.
Танър поклати глава.
— Не, не мога да ви позволя да останете тук.
— Жалко. Тогава просто ще заведа госпожа Харис и госпожа Стивънс в студиото.
— Не може — рязко отсече Кингсли.
Бен го погледна.
— Моля?
Танър почти се разтрепери от ярост.
— Искам… искам да кажа… вие… Нищо.
Жените вече бяха при Бен.
— Извинявайте, че закъснях — прошепна той. — Правих репортаж за едно убийство и…
