Кой се страхува от мрака

— За малко да направиш репортаж за още две — прекъсна го Кели. — Да се махаме оттук.

Под разгневения поглед на Танър Кели, Даян, Бен Робъртс и неговият екип подминаха охраната и напуснаха парка.

Хари Флинт отправи очи към шефа си за инструкции. Танър бавно поклати глава. „Още не съм свършил, кучки“.

Даян и Кели се качиха в колата на Бен Робъртс. Хората му ги следваха с два вана. Журналистът погледна Кели.

— Сега ще ми обясниш ли какво беше всичко това?

— Ще ми се да можех, Бен. Но още не мога. Ще ти разкажа, когато съм сигурна. Обещавам.

— Аз съм репортер, Кели. Трябва да знам…

— Днес дойде тук като мой приятел.

Робъртс въздъхна.

— Добре. Къде да ви закарам?

— Ще ни оставите ли на Четирийсет и втора улица и Таймс Скуеър? — попита Даян.

— Разбира се.

* * *

След двайсет минути Кели и Даян слизаха от колата. Кели целуна Бен Робъртс по бузата.

— Благодаря ти, Бен. Няма да го забравя. Ще поддържаме връзка.

— Пази се.

— Чувствам се гола — каза Кели.

— Защо?

— Даян, ние нямаме никакви оръжия, абсолютно нищо. Ще ми се да имахме пистолет.

— Имаме ума си.

— Ще ми се да имахме пистолет. Какво ще правим сега?

— Ще престанем да бягаме. Преминаваме в настъпление.

Кели я погледна любопитно.

— Какво означава това?

— Означава, че ми писна да сме плячката. Тръгваме в атака, Кели.

Тъмнокожата жена я зяпна.

— Ние ли тръгваме в атака срещу КИГ?

— Точно така.

— Четеш прекалено много трилъри. Как смяташ, че можем да се справим с най-големия мозъчен тръст на света?

— Ще започнем, като открием имената на всичките им служители, починали през последните седмици.

— Какво те кара да смяташ, че не са умрели само Марк и Ричард?

— Във вестника пишеше „всички служители“, значи са повече от двама.

— Аха. И кой ще ни даде имената им?

— Ще ти покажа.

Интернет кафето представляваше огромна компютърна зала с над дванайсет редици бюра, снабдени с четиристотин персонални компютъра, почти всички от които в момента се използваха. Заведението бе част от верига, обхващаща целия свят.

Щом влязоха, Даян отиде при автомата и купи един час достъп до интернет.

— Откъде ще започнем? — попита Кели.

— Да попитаме компютъра.

Намериха свободно бюро и седнаха. Даян влезе в интернет.

— Какво правим сега? — отново полюбопитства тъмнокожата жена.

— Първо правим търсене с Гугъл, за да открием имената на другите жертви, които са работили в КИГ.

Даян влезе в търсачката и въведе критериите си: „некролог“ и „КИГ“.

Появи се дълъг списък отговори. Тя търсеше конкретно материали, излезли във вестниците, и откри няколко, достъпни онлайн. Връзките я отведоха при няколко скорошни некролога и други статии. Един от репортажите я насочи към берлинския клон на КИГ и Даян влезе в уебсайта.

— Интересно… Франц Фербрюге.

— Кой е този?

— Въпросът е къде е той? Явно е изчезнал. Работил е в берлинското представителство на КИГ и жена му Соня е починала при загадъчни обстоятелства.

Даян кликна върху друга връзка, поколеба се и погледна Кели.

— Във Франция — Марк Харис. Кели дълбоко си пое дъх и кимна. — Продължавай.

Даян продължи да работи с клавишите.

— В Денвър — Гари Рейнолдс, а в Манхатън… — гласът й се задави — Ричард. — Тя се изправи. — Това е.

— А сега?

— Трябва да измислим как да свържем всички тези имена. Да вървим.

По пътя видяха компютърен магазин.

— Чакай малко — каза Кели.

Даян я последва вътре. Кели отиде право при управителя.

— Извинете, казвам се Кели Харис. Помощничка съм на Танър Кингсли. Трябват ни трийсет и шест от най-мощните ви и скъпи компютри. За следобед. Можете ли да го уредите?

Управителят просия.

— Ама разбира се, госпожо Харис. За господин Кингсли — всичко. Нямаме толкова в магазина, естествено, но ще ги докараме от складовете ни. Лично ще се заема. В брой ли ще платите, или с кредитна карта?

— В брой при доставка.

— Ще ми се аз да се бях сетила — каза Даян, когато излязоха.

Кели се усмихна широко.

— И това ще стане.

— Реших, че бихте искали да видите тези заглавия, господин Кингсли. — Кати Ордонес му подаде няколко вестника:

В Австралия бушува странно торнадо…

Първото торнадо в историята на Австралия унищожи десетина села. Броят на жертвите е неизвестен.

Метеоролозите са озадачени от новите промени в световния климат. Обвиняват озоновия слой.

— Пратете ги на сенатор ван Лювън с писмо: „Уважаема госпожо сенатор ван Лювън, мисля, че времето изтича. С най-добри пожелания, Танър Кингсли“.

— Ясно. — Кати излезе от кабинета.

Обадиха му се от отдела за информационни технологии. Хората от ИТ отдела бяха инсталирали „паяци“ — супермодерен софтуер, който постоянно пресяваше интернет в търсене на информация. Танър ги беше настроил да следят за хора, търсещи деликатни данни, и сега с интерес прочете съобщението на