монитора. После натисна един бутон.
— Ела тук, Андрю.
Брат му беше в кабинета си и си спомняше за злополуката. Намираше се в съблекалнята и се готвеше да облече космическия скафандър, който бяха пратили военните. Понечи да свали един от костюмите на закачалката, но Танър бе там и му подаде друг с думите: „Вземи този. Ще ти донесе късмет“. Танър беше…
— Андрю! Веднага ела тук!
Андрю чу заповедта, изправи се и бавно влезе в кабинета на брат си.
— Седни.
— Да, Танър… — Той се подчини.
— Кучките току-що влязоха в берлинския ни уебсайт. Знаеш ли какво означава това?
— Да… хм… не.
Обади се секретарката.
— Доставиха компютрите, господин Кингсли.
— Какви компютри?
— Които сте поръчали.
Озадачен, той стана от стола си и излезе в приемната. Видя колички с трийсет и шест кашона с компютри. До тях стояха трима мъже в гащеризони и един с костюм.
Когато видя Танър, мъжът с костюма възкликна доволно:
— Имам точно каквото ви трябва, господин Кингсли. Последна дума на техниката. И с удоволствие ще ви доставим още…
Танър зяпаше купчината компютри.
— Кой ги е поръчал?
— Вашата асистентка Кели Харис. Каза, че ви трябвали спешно, затова…
— Върнете ги — тихо заповяда Танър. — Там, където отива тя, няма да й трябват.
Обърна се и влезе в кабинета си.
— Сещаш ли се защо са влезли в нашия уебсайт, Андрю? Е, аз ще ти кажа. Ще се опитат да проследят жертвите и ще потърсят мотивите за смъртта им. — Танър седна зад бюрото си. — За тази цел ще се наложи да отидат в Европа. Само че няма да стигнат там.
— Няма… — сънливо се съгласи брат му.
— Как ще ги спрем?
Андрю кимна.
— Ще ги спрем…
Танър погледна брат си и презрително рече:
— Ще ми се да можех да поговоря с някой, който има поне капчица мозък в главата.
Отиде при един компютър и започна да пише.
— Първо ще изтрием всичките им авоари. Имаме номерата на социалните им осигуровки. — Докато говореше, продължаваше да трака на клавиатурата. — Даян Стивънс… — замислено произнесе Танър. Със своя свръхмодерен софтуер можеше да промени личните финансови данни на всеки.
— Виж, това е цялата информация за банковата й сметка, пенсионните отчисления, банковият й кредит. Виждаш ли?
Андрю преглътна.
— Да, Танър. Да.
Брат му отново се обърна към компютъра.
— Ще запишем кредитните й карти като откраднати… Сега ще повторим същото с Кели Харис… Следващата ни спирка е уебсайтът на банката на Даян. — Той влезе в сайта и кликна върху връзката „Управление на сметките“.
После въведе номера на сметката на Даян Стивънс и последните четири цифри от номера на социалната й осигуровка, получи достъп и прехвърли целия й баланс в графата за кредит, върна се в кредитната база данни и анулира кредита й.
— Андрю…
— Да, Танър?
— Видя ли какво направих? Прехвърлих всички средства на Даян Стивънс като дължими вземания — самодоволно поясни той. — Сега ще направим същото с Кели Харис.
Когато свърши, Танър се изправи и се приближи до брат си.
— Готово. Сега нямат нито пари, нито кредит. Няма как да напуснат страната. Хванахме ги в капан. Какво мислиш за малкото си братче?
Андрю пак кимна и каза:
— Снощи по телевизията гледах един филм за…
Бесен, Танър сви юмрук и толкова силно го заби в лицето на брат си, че Андрю се строполи от стола и се блъсна в стената.
— Копеле гадно! Слушай ме, когато ти говоря!
Вратата рязко се отвори и в кабинета влетя секретарката на Танър Кати Ордонес.
— Всичко наред ли е, господин Кингсли?
Танър се обърна към нея.
— Да. Бедният Андрю падна.
— О, божичко!
Двамата изправиха Андрю на крака.
— Паднах ли?
— Да, Андрю, но сега си добре — загрижено отвърна Танър.
— Господин Кингсли, не смятате ли, че е по-добре да пратите брат си в… в лечебно заведение? — прошепна Кати Ордонес.
— Разбира се. Но това ще разбие сърцето му. Това е истинският му дом и тук мога да се грижа за него.
Тя го погледна с възхищение.
— Вие сте прекрасен човек, господин Кингсли.
Танър скромно сви рамене.
— Всички трябва да правим каквото можем.
След десет минути секретарката се върна в кабинета му.
— Добра новина, господин Кингсли. Този факс току-що се получи от кабинета на сенатор ван Лювън.
— Дай да го видя. — Танър го грабна от ръката й.
Уважаеми господин Кингсли, с настоящото Ви съобщавам, че сенатската екологична комисия взе решение да отдели средства за незабавно задълбочаване на нашите проучвания върху глобалното затопляне и средствата за борба с него. Искрено Ваша,
Глава 33
— Носиш ли си паспорта? — попита Даян.
— Винаги си нося паспорта в чужбина. — И Кели прибави: — А напоследък тук наистина се чувствам като в чужда страна.
