Кой се страхува от мрака

В гримьорната имаше десетина моделни.

— Имам едно съобщение — каза високо Кели още от вратата. — В неделя се женя. Всички сте поканени.

Настана суматоха.

— Това ли е тайнственият обожател, с когото не искаше да ни запознаеш?

— Познаваме ли го?

— Как изглежда?

— Като младия Кари Грант — гордо заяви Кели.

— Ооо! Кога ще ни запознаеш?

— Веднага. Той е тук. — Кели широко отвори вратата. — Влез, скъпи.

Марк влезе и всички млъкнаха. Един модел го погледна и прошепна:

— Това да не е някаква шега?

— Сигурно.

Марк Харис беше трийсет сантиметра по-нисък от Кели, обикновен наглед мъж с оредяваща попрошарена коса.

Когато първоначалното смайване премина, моделите се втурнаха да поздравяват бъдещите младоженци.

— Чудесна новина.

— Радваме се за вас.

— Сигурна съм, че ще сте много щастливи заедно.

Когато поздравленията свършиха, Кели и Марк си отидоха.

— Мислиш ли, че ме харесаха? — попита той, докато вървяха по коридора.

Кели се усмихна.

— Естествено. Нима е възможно някой да не те хареса? — Тя спря. — Уф!

— Какво има?

— Току-що е излязло едно списание, на чиято корица е моята снимка. Искам да го видя. Веднага се връщам.

Младата жена закрачи обратно към гримьорната. Когато стигна до вратата, чу един глас да казва:

— Нима Кели наистина ще се омъжи за него?

Тя се заслуша.

— Сигурно се е побъркала.

— Виждала съм я да отблъсква едни от най-красивите мъже на света. И най-богатите. Какво толкова намира в него?

— Съвсем просто е — обади се един от моделите, която до този момент бе мълчала.

— Какво?

— Ще ми се смеете. — Тя се поколеба.

— Казвай.

— Чували ли сте израза „да видиш някого с очите на любовта“?

Никой не й се присмя.

Ожениха се в министерството на правосъдието в Париж и всички приятелки на Кели бяха шаферки. На улицата се събра огромна тълпа от почитатели, които бяха научили за сватбата на модела Кели. Папараците се развихриха с пълна сила.

Кум от страна на Марк беше Сам Медоус.

— Къде отивате на меден месец? — попита той. Младоженците се спогледаха. Изобщо не бяха мислили за това.

— Хм… в Сен Мориц — импровизира Марк.

Кели неспокойно се усмихна.

— В Сен Мориц.

Нито един от двамата не бе ходил в Сен Мориц. Гледките бяха изумителни, безкраен низ от величествени планини и тучни долини.

Хотел „Бадрут Пелис“ се издигаше високо на един хълм. Марк беше направил резервация и когато пристигнаха, управителят ги посрещна.

— Добър ден. Приготвил съм апартамента за младоженци.

Марк се поколеба.

— Може ли да… може ли да ни поставите отделни легла?

— Отделни легла ли? — учуди се управителят. — Ами… да, моля.

— Хм… разбира се.

— Благодаря. — Марк се обърна към Кели. — Тук има много интересни неща за разглеждане. — Извади от джоба си списък. — Музеят на Енгадин, Друидският камък, изворът на свети Мавриций, наклонената кула…

— Не искам да се чувстваш неловко, скъпа — каза Марк, когато останаха сами в апартамента. — Правим го само за да предотвратим евентуалните клюки. Ще прекараме живота си заедно. И това, което ще споделяме, е много по-важно от физическата връзка. Просто искам да съм с теб и ти да си с мен.

Кели го прегърна.

— Не… не знам какво да кажа.

Той се усмихна.

— Не е нужно да казваш нищо.

Вечеряха в ресторанта на хотела, после се върнаха в апартамента. В спалнята бяха поставени отделни легла.

— Ще хвърляме ли чоп?

Кели се усмихна.

— Не, ти си избери.

Когато след петнайсет минути излезе от банята, Марк вече бе легнал.

Тя отиде при него и седна на ръба на леглото.

— Сигурен ли си, че това положение те задоволява, Марк?

— Никога не съм бил по-сигурен в нещо. Лека нощ, прелест моя.

— Лека нощ.

Кели си легна, ала не можа да заспи. Отново преживяваше нощта, която промени животай. „Шшт! Нито гък!… Ако ме изпортиш на майка си, ще се върна и ще я убия…“ Това, което й беше направило онова чудовище, й бе отнело целия живот. Той беше убил нещо в нея и сега тя се боеше от тъмното… боеше се от мъжете… боеше се от любовта. Бе му дала власт над себе си. „Край“, помисли си. Всички емоции, които беше потискала през годините, цялата страст, която се бе трупала в нея, изригна като взривена язовирна стена. Кели погледна Марк и изведнъж отчаяно го пожела. Отметна завивката, отиде при леглото му и прошепна:

— Отмести се.

Той изненадано се надигна.

— Нали каза, че… че не ме искаш в леглото си… и аз…

Кели се вгледа в очите му.

— Но не казах, че не мога да легна в твоето легло. — Наблюдаваше лицето му, докато си събличаше нощницата. — Люби ме…

— О, Кели! Да!

Той започна внимателно и нежно. Много внимателно. Много нежно. Задръжките отпаднаха и Кели изпита непреодолимо желание. Люби го страстно и никога не бе изпитвала нещо толкова прекрасно в живота си.

— Сещаш ли се за онзи списък, който ми показа? — попита Кели, когато се отпуснаха в прегръдките си.

— Да.

— Можеш да го изхвърлиш — тихо рече тя.