кого ще изберат, защото аз щях да се погрижа за тях преди да стигнат в столицата, обаче те избраха теб като ръководител на сенатската екологична комисия. А сега гледай това.
На компютърния екран се появи карта на света, осеяна с линии и символи. Докато говореше, Танър фокусираше картата на Португалия.
— В земеделските долини в Португалия текат реки, които се вливат в Атлантическия океан през Испания. Само си представи какво ще се случи с Португалия, ако продължи да вали, докато реките наводнят долините.
Той натисна един бутон и на друг огромен екран се появи розов палат със застанали на пост гвардейци. Ярка слънчева светлина окъпваше тучния зелен парк.
— Това е президентският дворец.
На монитора се показа трапезария, в която закусваше четиричленно семейство.
— Това са президентът на Португалия, жена му и двете му деца. Те ще разговарят на португалски, но ти ще ги чуваш на английски. В двореца има десетки нанокамери и микрофони. Президентът не знае, обаче шефът на охраната му работи за мен.
— В единайсет часа сутринта имате среща в посолството и реч пред профсъюзите — говореше на президента един секретар. — В един имате обяд в музея. Довечера даваме официална вечеря.
Телефонът на масата иззвъня. Президентът вдигна слушалката. — Ало?
— Господин президент? — разнесе се гласът на Танър, моментално превеждан от английски на португалски.
Президентът се сепна.
— Кой се обажда? — Гласът му незабавно се превеждаше от португалски на английски.
— Един приятел.
— Кой… как намерихте частния ми номер?
— Това няма значение. Искам да ме изслушате много внимателно. Обичам вашата страна и не бих желал да я видя съсипана. Ако не искате ужасни бури да я изличат от картата, трябва да ми пратите два милиарда долара в злато. Ако сега не проявите интерес, ще ви се обадя след три дни.
Видяха на екрана как президентът затръшва слушалката. После се обърна към жена си.
— Някакъв побъркан е открил телефонния ми номер. Сигурно е избягал от лудницата.
Танър погледна Полин.
— Това е запис отпреди три дни. А сега ще ти пусна разговора ни от вчера.
На екрана отново се появи огромният розов дворец с неговия разкошен парк, само че този път се изсипваше проливен дъжд и в небето тътнеха мълнии.
Танър натисна един бутон и на монитора се показа кабинетът на президента. Той седеше на заседателна маса с още петима-шестима души, които приказваха едновременно. Лицето на президента беше мрачно.
Телефонът на бюрото му иззвъня.
— А сега гледай — широко се усмихна Танър. Президентът плахо вдигна слушалката. — Ало.
— Добро утро, господин президент. Как…
— Вие погубвате страната ми! Съсипахте реколтата. Нивите са наводнени. Селата са… — Той млъкна и дълбоко си пое дъх. — Колко ще продължава това? — В гласа му се долавяха истерични нотки.
— Докато не получа двата милиарда долара.
Президентът изскърца със зъби и за миг затвори очи.
— И тогава ще спрете бурите, така ли?
— Да.
— Как искате да ви доставя парите?
Танър изключи монитора.
— Виждаш ли колко е лесно, принцесо? Вече имаме парите. Ще ти покажа още какво може Прима. Това са едни от първите ни експерименти.
Той натисна друг бутон и на екрана се появи картина на бушуващ ураган.
— Това става в Япония — поясни Танър. — В момента. А през този сезон времето при тях винаги е спокойно.
После натисна друго копче и се показа сцена на силна градушка, която брулеше цитрусова горичка.
— А това е на живо от Флорида. Температурата там наближава нулата — през юни. Реколтата е съсипана.
При натискането на следващия бутон видяха на екрана торнадо, което събаряше сгради.
— Това става в Бразилия. Както виждаш. Прима може всичко — гордо заяви Танър.
Полин се притисна към него и прошепна:
— Като своя създател.
Танър изключи монитора, вдигна три дивидита и й ги показа.
— Това са три интересни разговора, които проведох — с Перу, Мексико и Италия. Знаеш ли как се доставя златото? Пращаме камиони в техните банки и те ги товарят. После идва параграф двайсет и две. Ако направят опит да открият къде отива златото, аз им обещавам, че бурята пак ще започне и никога няма да спре.
Полин го погледна загрижено.
— Могат ли да проследят откъде се обаждаш?
Танър се засмя.
— Надявам се, че могат. Ако някой се опита да ме проследи, ще стигне до реле в една черква, а оттам — до училище. Третото реле ще задейства бури, каквито ще им се иска изобщо да не са виждали. А четвъртия път ще стигнат до Овалния кабинет в Белия дом.
Полин се присъедини към смеха му. Вратата се отвори и влезе Андрю. Танър се обърна.
— Ето го и брат ми.
Андрю зяпаше Полин озадачено.
— Не ви ли познавам? — Той съсредоточено я гледа почти цяла минута, после лицето му грейна. — Вие… вие с Танър щяхте… да се жените. Аз бях кумът. Вие… вие сте принцесата.
— Браво, Андрю — похвали го Полин.
— Обаче вие… вие си отидохте. Не обичахте Танър.
— Ще те поправя — прекъсна го брат му. — Принцесата си отиде точно защото ме обичаше. — Той я хвана за ръка. — Обади ми се един ден след сватбата си. Беше се омъжила за много богат и влиятелен човек, за да може да привлече влиятелни клиенти за КИГ. Затова успяхме да се разраснем толкова бързо. — Танър я прегърна. — Срещахме се тайно веднъж месечно. И тя започна да се интересува от политика и стана сенатор.
Андрю се намръщи.
— Но… но Себастиана… Себастиана…
— Себастиана Кортес — засмя се Танър. — Тя беше само за заблуда. Погрижих се всички в КИГ да научат за нея. С принцесата не можехме да си позволим някой да ни заподозре.
— А, ясно — разсеяно рече Андрю.
— Ела насам, Андрю. — Танър го заведе при контролния пулт. Двамата застанаха пред Прима. — Спомняш ли си това? Ти помогна за разработването му. И сега е готово.
Андрю се ококори.
— Прима…
Танър посочи един бутон.
— Да. Управление на времето. — После друг. — Мястото. — Той погледна брат си. — Виждаш ли колко е просто?
— Спомням си… — промълви Андрю.
Танър се обърна към Полин.
— Това е само началото, принцесо. — Той я грабна в обятията си. — Проучвам още трийсет държави. Ти получи каквото искаше. Власт и пари.
— Такъв компютър може да струва… — почна тя.
—
