Кати му показа листовете.
— Всички приемат. Ще дойдат.
Танър Кингсли се изправи.
— Къде ще дойдат? Дайте да видя.
Тя му подаде листовете и се върна на бюрото си. Танър прочете първия имейл на глас.
— С удоволствие ще дойдем на вечеря в сградата на КИГ в петък, за да присъстваме на откриването на Прима, вашата машина за управляване на времето. С уважение: главният редактор на списание „Тайм“.
Лицето му пребледня. Той погледна следващия лист.
„Благодаря за поканата да видим Прима, вашия компютър за управляване на времето, в сградата на КИГ. С нетърпение очакваме това събитие“. — Имейлът идваше от главния редактор на „Нюзуик“.
Танър прелисти останалите имейли и изпъшка:
— Си Би Ес, Ен Би Си, Си Ен Ен, „Уолстрийт Джърнъл“, „Чикаго Трибюн“ и „Лъндън Таймс“, всички изгарят от нетърпение да присъстват на откриването на Прима.
Полин сякаш бе онемяла.
Танър беше толкова бесен, че едва можеше да говори.
— Какво става, по дяволите?… — Той млъкна. — Ония кучки!
В интернет кафето „При Ирма“ Даян пишеше на един от компютрите. Погледна Кели и попита:
— Пропуснахме ли някого?
— „Ел“, „Космополитън“, „Венити Феър“, „Мадмоазел“, „Ридърс Дайджест“…
Даян се засмя.
— Мисля, че успяхме. Надявам се Кингсли да има добър доставчик. Ще стане страхотен купон.
Винс Карбайо гледаше Грейс Сайдъл с очакване.
— Познавате ли Кели?
— О, да — потвърди Грейс. — Тя е една от най-известните модели на света.
Лицето му грейна.
— Къде е?
Грейс се изненада.
— Не знам. Никога не съм я виждала на живо.
Лицето му се зачерви.
— Нали казахте, че я познавате.
— Исках да кажа, че всеки я познава. Тя е много известна. Голяма хубавица, нали?
— Имате ли представа къде може да е?
— Имам, обаче щях да се учудя, ако наистина е била тя — замислено рече Грейс.
— Къде?
— Сутринта видях една жена, която много приличаше на нея, да се качва на автобуса, само че толкова известна личност сигурно пътува с лимузина. Беше с една друга жена, руса…
— На кой автобус?
— За Върмонт. Нали не вярвате, че е била тя?
— Не. Благодаря ви.
Винс Карбайо бързо се отдалечи.
Танър хвърли купчината факсове и имейли на пода и се обърна към Полин.
— Знаеш ли какво са направили ония кучки? Не мога да допусна никой да види Прима. — Той се замисли. — Струва ми се, че в деня преди приема с Прима ще се случи злополука и тя ще се взриви.
Полин го зяпна, после се усмихна.
— Прима две.
Танър кимна.
— Точно така. Можем да попътуваме по света и когато сме готови, ще отидем на Тамоа, където ще задействаме Прима две.
По интеркома се разнесе гласът на Кати Ордонес. Звучеше отчаяно.
— Господин Кингсли, телефоните направо се побъркаха. На различните линии ви търсят от „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“. И Лари Кинг.
— Кажете им, че съм на съвещание. — Танър се обърна към Полин. — Трябва да се махаме оттук. — Той потупа Андрю по рамото. — Ела с нас.
— Добре, Танър.
Тримата отидоха при червената тухлена сграда.
— Ще ти възложа една изключително важна задача, Андрю.
— Каквото пожелаеш.
Танър влезе вътре, приближи се до Прима и се обърна към брат си.
— Слушай сега какво ще направиш. Ние с принцесата трябва да заминем, но в шест часа искам да изключиш този компютър. Съвсем просто е. — Танър Кингсли посочи. — Виждаш ли големия червен бутон?
Андрю кимна.
— Да.
— Само трябва да го натиснеш три пъти. В шест часа. Три пъти. Ще запомниш ли?
— Да, Танър. В шест часа. Три пъти.
— Точно така. До скоро.
Танър и Полин понечиха да излязат. Андрю се обърна към тях.
— Няма ли да ме вземете с вас?
— Не. Оставаш тук. Само запомни: в шест часа, три пъти. — Запомних.
— Ами ако забрави? — попита Полин на излизане.
Танър се засмя.
— Няма значение. Ще го настроя да избухне автоматично в шест часа. Просто исках да съм сигурен, че той ще е тук, когато сградата се взриви.
Глава 45
Беше идеален ден за полет. Боингът на КИГ се носеше в ясносиньото небе над Тихия океан. Полин и Танър се бяха настанили на дивана в главната кабина.
— Жалко, че хората никога няма да узнаят колко си умен, скъпи — каза тя.
— Ако узнаят, ще загазя.
Полин го погледна.
— Няма проблем. Можем да си купим собствена държава и да се обявим за владетели. Тогава ще сме недосегаеми.
Танър се засмя.
Полин го погали по ръката.
— Знаеш ли, че те пожелах още първия път, когато те зърнах?
— Не. Доколкото си спомням, ти се държеше адски нахакано.
— И се получи, нали? Трябваше да ме видиш пак, за да ми дадеш урок.
Последва дълга еротична целувка. Някъде в далечината проблесна светкавица.
— Тамоа ще ти хареса — каза Танър. — Ще останем там една-две седмици и ще си починем, после ще обиколим света. Ще си наваксаме за всички пропуснати години, през които не можехме да сме заедно.
Тя го погледна и дяволито се ухили.
— Бъди сигурен.
— И веднъж месечно ще се връщаме на Тамоа, и ще задействаме Прима две. Може заедно да избираме целите си.
