Кой се страхува от мрака

— Е, може да пратим дъжд в Англия, обаче те няма да забележат! — подхвърли Полин.

Танър се засмя.

— Можем да избираме от целия свят.

Стюардът се приближи към тях.

— Ще желаете ли нещо?

— Не — отвърна Танър. — Имаме си всичко. — И знаеше, че казва самата истина.

Мълниите продължаваха да разцепват далечното небе.

— Надявам се да няма буря — рече Полин. — Мразя… мразя да летя в лошо време.

— Не се бой, скъпа — успокои я той. — В небето няма нито облаче. — Той си помисли нещо и се усмихна. — Няма защо да се страхуваме от времето. Ние го управляваме! — Танър си погледна часовника. — Прима се е взривила преди час и…

По прозорците изведнъж се застичаха едри капки дъжд. Танър притисна Полин към себе си.

— Всичко е наред. Само малко дъждец.

В същия момент небето внезапно започна да потъмнява и да се разтърсва от мощни гръмотевици. Огромният самолет заподскача като играчка. Танър гледаше през прозореца, озадачен от неочакваната промяна. Дъждът се превърна в едри зърна градушка.

— Виж… — почна той, и изведнъж го осени. — Прима! — възкликна Танър Кингсли. Очите му блестяха триумфално. — Можем да…

В този миг ураганен вятър връхлетя самолета и диво го заподмята във въздуха. Полин запищя.

В червената тухлена сграда на КИГ Андрю Кингсли управляваше Прима. Пръстите му летяха по клавишите. Той наблюдаваше целта си на екрана — самолета на брат си, подхвърлян от ураганни ветрове със скорост петстотин километра в час.

Метеоролозите в десетки клонове на Националната метеорологична служба, от Анкоридж в Аляска до Маями във Флорида, невярващо се взираха в компютърните си екрани. Това им се струваше невъзможно, ала въпреки това наистина се случваше.

Сам в червената тухлена сграда, Андрю благодареше на Бога, че все още може да направи нещо, за да помогне за превръщането на света в по-добро място за живот, и внимателно насочваше създаденото от него торнадо Ф–6 — все по-нагоре и по-нагоре…

Танър гледаше през прозореца на бясно подскачащия самолет и чуваше издайническото свистене на приближаващото се торнадо дори през рева на бурята. Лицето му беше почервеняло и той трепереше от възбуда: наблюдаваше носещата се към тях стихия почти изпаднал в екстаз.

— Гледай! Никога не е имало торнадо толкова нависоко. Никога! Аз го създадох! Това е чудо! Само ние с Бог можем да…

В червената тухлена сграда Андрю натисна един ключ. Самолетът на екрана избухна и в небето полетяха останки и трупове.

После Андрю Кингсли три пъти натисна червения бутон.

Глава 46

Кели и Даян се обличаха. На вратата почука Грейс Сайдъл.

— Закуската е готова.

— Идваме — извика Кели.

— Надявам се, че сме успели да ги финтираме — каза Даян. — Да видим дали Грейс има сутрешен вестник.

Излязоха от стаята си и отидоха в дневната. Около телевизора се бяха събрали няколко жени. Двете тъкмо ги подминаваха, за да влязат в трапезарията, когато чуха водещият да казва:

— … и според съобщенията няма оцелели. Танър Кингсли и сенатор Полин ван Лювън са били в самолета заедно с пилотите и един стюард.

Двете се вцепениха. После се спогледаха и се приближиха до телевизора. На екрана показваха сградата на КИГ.

— … Кингсли Интернешънъл Груп е най-големият мозъчен тръст на света и има клонове в трийсет държави. Метеорологичната служба съобщи за неочаквана гръмотевична буря в Тихия океан, където е летял частният самолет на Танър Кингсли…

Даян и Кели слушаха като хипнотизирани.

— … има и още един елемент от загадката, мистерия, която полицията се опитва да разгадае. Медиите бяха поканени на официална вечеря в чест на откриването на Прима, нов компютър за управление на времето, разработен от КИГ, но снощи в сградата на Групата е имало експлозия и машината е напълно унищожена. Пожарникарите открили сред останките тялото на Андрю Кингсли и смятат, че той е единствената жертва.

— Танър Кингсли е мъртъв — промълви Даян.

— Повтори го. Бавно.

— Танър Кингсли е мъртъв.

Кели облекчено въздъхна, погледна Даян и се усмихна.

— След всичко това животът определено ще е скучен.

— Надявам се — отвърна Даян. — Какво ще кажеш довечера да спим в „Уолдорф-Астория“?

Кели се ухили.

— Нямам нищо против.

На сбогуване Грейс Сайдъл прегърна Кели.

— Винаги си добре дошла тук.

И категорично отказа да им вземе пари.

Един келнер подреждаше масата за вечеря в президентския апартамент на „Уолдорф-Астория“. Обърна се към Даян.

— За четирима ли желаете да сервирам?

— Да.

Кели я погледна, но не каза нищо. Даян знаеше какво си мисли.

— Кели, според мен ние не го направихме сами — каза тя. — Помогнаха ни. — После вдигна чашата си с шампанско и се обърна към свободния стол до себе си. — Благодаря ти, Ричард, скъпи. Обичам те.

— Чакай малко — спря я Кели, когато Даян вдигна чашата към устните си.

Даян я погледна.

Кели взе своята чаша и се обърна към свободния стол до себе си.

— Обичам те, Марк. Благодаря ти.

Отпиха.

Кели се усмихна.

— Приятно е. Е, а сега какво?

— Заминавам за Вашингтон. Ще отида във ФБР и ще им разкажа всичко.

— Ние заминаваме за Вашингтон, за да им разкажем всичко, каквото знаем — поправи я Кели.

— Точно така, партньорке.

След вечеря погледаха телевизия. На всички канали предаваха за смъртта на Танър Кингсли.

— Знаеш ли, когато отсечеш главата на змията, умира и останалата част от нея — замислено рече Кели.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде да разберем. — Кели отиде при телефона, вдигна слушалката и каза на телефонистката: —