Искам да поръчам разговор с Париж.
След пет минути чу гласа на Никол Паради.
— Кели! Кели! Кели! Много се радвам, че се обаждаш.
Сърцето на Кели се сви. Знаеше какво ще чуе. Бяха убили семейство Сендре и Ейнджъл.
— Нямах представа къде да те намеря.
— Чу ли новината?
— Целият свят чу новината. Жером Мало и Алфонс Жируар си събраха багажа и се изнесоха.
Кели се боеше да зададе следващия въпрос.
— Ами семейство Сендре и Ейнджъл?…
— Филип и семейството му са добре. Ейнджъл е в моя апартамент. Ония главорези са искали да я използват като примамка, ако не им съдействаш.
Кели се зарадва.
— Чудесно!
— Какво да правя с нея?
— Качи я на следващия самолет на Еър Франс за Ню Йорк. Само ми съобщи кога пристига и ще я взема на летището. Можеш да ми се обадиш тук, в „Уолдорф-Астория“.
— Ще се погрижа за всичко.
— Благодаря. — Кели затвори.
Даян бе чула разговора.
— Ейнджъл добре ли е?
— Да, а също и семейство Сендре.
— Страхотно!
— Нали? Много съм развълнувана. Между другото, какво ще правиш със своята половина от парите?
Даян я погледна.
— Какви пари?
— КИГ обяви награда от пет милиона долара. Мисля, че ще я получим ние.
— Но Кингсли е мъртъв.
— Знам. Обаче КИГ не е.
Двете се засмяха.
— Какво ще правиш след като отидем във Вашингтон? — попита Кели. — Ще продължиш ли да рисуваш?
Даян се замисли за миг.
— Не.
Кели я гледаше втренчено.
— Наистина ли?
— Е, искам да нарисувам една картина. Сцена на пикник в Сентръл Парк. — Гласът й секна. — Двама влюбени на пикник в дъжда. После… ще видим. Ами ти? Ще продължиш ли да работиш като модел?
— Съмнявам се…
Даян не откъсваше очи от нея.
— Е… може би. Защото докато съм на подиума, мога да си представям, че Марк ме гледа и ми праща въздушни целувки. Да, мисля, че той би искал да се върна на работа.
Даян се усмихна.
— Чудесно.
Погледаха телевизия още час.
— Струва ми се, че е време за сън — накрая каза Даян.
След петнайсет минути вече се бяха съблекли и си бяха легнали.
Кели се прозя.
— Заспивам, Даян. Хайде да угасим светлината.
Послеслов
Старата поговорка, че всеки приказва за времето, но никой не прави нищо по въпроса, вече не е вярна. Днес две държави притежават способността да управляват времето по света: Съединените щати и Русия. Други страни трескаво се опитват да ги настигнат.
Стремежът към власт над стихиите, започнал с Никола Тесла в края на XIX в. и свързан с пренос на електрическа енергия в пространството, се е превърнал в действителност.
Последиците са невъобразими. Времето може да се използва като дар Божи или като оръжие.
Всички необходими елементи са налице.
През 1969 г. Патентната служба на САЩ дава патент за „метод за увеличаване на вероятността за валежи чрез изкуствено пренасяне на пара от морска вода в атмосферата“.
През 1971 г. е издаден патент на Уестингхаус Илектрик Корпорейшън за система за облъчване на области от повърхността на планетата.
През същата година е издаден патент на Националната научна фондация за метод за промяна на времето.
През 1978 г. Съединените щати провеждат експеримент, предизвикал проливни дъждове над шест окръга от Северен Уисконсин. Бурята вдига ветрове със скорост двеста и осемдесет километра в час и причинява щети на стойност петдесет милиона долара.
През 1995 г. Патентната служба на САЩ дава патент за модифицираща времето спътникова система. Междувременно в Русия е разработена „елф“ система от трийсет огромни предавателя, които образуват блокиращи комплекси на високо налягане, способни да променят времето по света. „Елф“ вълни за пръв път са излъчени в началото на 80-те години на XX в. и оттогава започват да се наблюдават странни климатични промени с необичайни засушавания, наводнения и бури.
Времето е най-могъщата сила, която ни е позната. Онзи, който я управлява, може да разруши световната икономика с постоянни дъждове, да унищожи реколтата със суша и да прати гибел по вражеските бойни полета.
Опасността от унищожителен сблъсък между Съединените щати и Русия става толкова голяма, че през 1977 г. двете държави подписват договор в рамките на ООН за забрана на промяната на времето за военни цели.
Въпреки това Съединените щати са в процес на създаване на грамаден експериментален метеорологичен комплекс на име ХААРП в един отдалечен край на Аляска.
Ще спя по-спокойно, ако някой световен ръководител заяви: „Всеки приказва за времето, но никой не прави нищо по въпроса“.
И ако това беше вярно.
Информация за текста
© 2004 Сидни Шелдън
© 2005 Крум Бъчваров, превод от английски
Sidney Sheldon
Are You Afraid of the Dark?, 2004
Сканиране: ultimat, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Сидни Шелдън. Кой се страхува от мрака
