Непознат в огледалото

— Ти нали беше вчера тук, скъпа.

Тя поклати глава:

— Не съм.

— Е, значи е изглеждала точно като теб. Това ви е проблемът. Всички изглеждате като Елизабет Тейлър, Лана Търнър или Ава Гарднър. Ако търсехте работа в някой друг град, щяха веднага да ви лапнат. Всичките сте красиви, секси, имате страхотна фигура. Но в Холивуд външният вид е като подправките на пазара. Красиви момичета идват тук от целия свят. Играли в някаква училищна пиеса, спечелили конкурс за красота или гаджето им казало, че трябва да станат актриси и — айде-е-е! Тълпят се тук с хиляди, всичките еднакви. Повярвай ми, скъпа, ти беше тук вчера.

Съквартирантите помогнаха на Джил да състави друг списък от агенти. Офисите им бяха по-малки и в по-евтините квартали, но резултатите си оставаха същите.

— Ела пак, като изиграеш няколко роли, дете. Доколкото виждам, може и да си най-великото нещо след Гарбо, обаче аз нямам време да проверявам. Натрупай малко опит и аз съм твой агент.

— Как да получа роля, като никой не ме взима на работа?

— Видя ли? Точно там е проблемът. Желая ти успех.

Остана само една агенция, препоръчана й от някаква жена с която се редиха заедно пред кафе- магазина „Мейфлауър“ на булевард „Холивуд“. Агенция „Дънинг“ се намираше в малко бунгало до „Ла Сиенга“ във вилната зона. Джил помоли по телефона за среща и жената й каза да дойде в шест часа.

Влезе в стая, която някога е била нечия дневна, а сега беше офис. Олющено бюро, затрупано с хартия, диван от изкуствена кожа, лепен тук-там с бели лепенки и три плетени стола безразборно разхвърляни из стаята. От съседната стая излезе висока, едра жена с лице, белязано от дребна шарка.

— Здравей. С какво мога да ти помогна?

— Казвам се Джил Касъл. Имам среща с господин Дънинг.

— Госпожица Дънинг — каза жената — това съм аз.

— О, извинете — изненадано каза Джил, — аз помислих…

Смехът на жената бе сърдечен и приятелски.

— Няма значение.

„Значение“ — помисли Джил, развълнувана. Как не се бе сетила по-рано. Жена агент. Някой, изпитал всичко на гърба си. Някой, който знае какво означава младо момиче, едва започващо кариерата си. Тя би трябвало да изпитва повече симпатия от който и да е мъж.

— Виждам, че си донесла класьора си — каза госпожица Дънинг. — Мога ли да го видя?

— Разбира се — Джил го подаде.

Жената седна, разтвори класьора и започна да разглежда снимките, като кимаше одобрително.

— Камерата те обича.

Джил не знаеше какво да каже.

— Благодаря.

Агентката спря погледа си върху снимките на Джил по бански.

— Имаш добра фигура. Това е важно. Откъде си?

— От Тексас — каза Джил. — Одеса.

— От колко време си в Холивуд, Джил?

— Около два месеца.

— При колко агенти си ходила?

За момент Джил се изкуши да излъже, но в очите на жената се четеше само разбиране и съчувствие.

— Към трийсет, предполагам.

Агентката се засмя.

— И накрая стигна до Роуз Дънинг, така ли? Е, можеше и по-лошо. Не съм Ем Си Ей или Уйлям Морис, но хората ми имат работа.

— Нямам никакъв актьорски опит.

Жената кимна. Не беше изненадана.

— Ако имаше, щеше да си при Ем Си Ей или Уйлям Морис. Аз съм нещо като гара разделна. Взимам талантливи начинаещи деца, а после големите агенции ми ги отмъкват.

За първи път от седмици насам Джил почувства надежда.

— Мислите ли… че може да ме поемете?

Жената се усмихна.

— Имам работещи клиенти, които не са и наполовина красиви като теб. Мисля, че мога да ти намеря работа. Това е единственият начин да натрупаш опит, нали така?

У Джил се надигна вълна от благодарност.

— Бедата в този проклет град е, че не ви дават шанс. Всички студии крещят, че отчаяно търсят нови таланти, а после издигат голямата стена и не пускат никого. Добре, ще ги изработим. На ум ми идват три неща, подходящи за теб. Дневен сериал, епизод във филм на Тоби Темпъл и малка роля в новия филм на Теси Бранд.

Главата на Джил се завъртя.

— Но те дали ще…

— Ако аз те препоръчам, ще те вземат. Аз не пращам лоши клиенти. Ясно ти е, че това са само малки роли, но е някакво начало.

— Не мога да ви кажа, колко ще ви бъда благодарна — каза Джил.

— Май имам един сценарий на сапунена опера някъде тук — Роуз Дънинг стана от стола и тръгна към другата стая. Махна към Джил да я последва.

В стаята имаше двойно легло в единия ъгъл под прозореца и метален шкаф в другия. Роуз Дънинг се заклатушка към шкафа, издърпа едно чекмедже и даде на Джил сценария.

— Ей го на. Директорът на продукция ми е добър приятел и ако се оправиш с това, той ще ти намира работа.

— Ще се оправя — обеща Джил въодушевено.

Агентката се усмихна и каза:

— Естествено, аз не мога да пратя котка в чувал. Имаш ли нещо против да почетеш?

— Не, разбира се.

Жената отвори сценария и седна на леглото.

— Дай да прочетем тази сцена — Джил се настани до нея и погледна листа. — Ти играеш Натали. Тя е богато момиче, женено за несретник. Иска да се разведе, но той не я пуска. Влизаш оттук.

Джил бързо прегледа сцената. Искаше й се да има възможност да я проучи поне за една нощ. Бе отчаяно решена да направи добро впечатление.

— Готово?

— Мисля, че да — каза Джил.

Затвори очи и се опита да мисли като героинята. Богата жена. Като майките на хората, с които бе израснала. Жени, приемащи за даденост възможността да получават всичко, което пожелаят. Хора, вярващи, че другите са създадени само за тяхно удобство. Сиси Топинг-ите на света. Отбори очи, погледна листа и започна да чете:

— Искам да говоря с теб, Питър.

— Не може ли да почака? — Роуз Дънинг я следваше.

— Страхувам се, че чака вече прекалено дълго. Следобед взимам самолета за Рино.

— Така изведнъж?

— Не. Опитвам се да го хвана от пет години, Питър. Този път смятам да успея.

Джил почувства ръката на Роуз Дънинг върху бедрото си.

— Много добре — одобрително каза агентката. — Продължавай — ръката й остана върху крака на Джил.