й.
— Ако мислиш, че ти е било трудно, защо не чуеш сега
Говориха до три сутринта. За първи път Тоби приказваше с момиче като с човек. Разбираше я. И как не — тя бе
Никой от двамата не разбра кой направи първата стъпка. Започнало като нежно, предразполагащо разбирателство, всичко се превърна в чувствено, животинско желание. Целуваха се жадно, той я прегръщаше силно. Тя усещаше мъжката му твърдост, притисната до себе си. Имаше нужда от него, той я събличаше, тя му помагаше и тогава го видя гол в мрака, съвсем близо до нея. И двамата горяха от желание. Легнаха на пода. Тоби влезе в нея и Джил простена от големината му. Той бавно го измъкна. Джил го притисна по-силно към себе си, вкопчи се яростно в него. Започна да я люби, да я изпълва, да я обгръща, да се слива с нея: Правеше го нежно, с любов, все по-силно, до безумно, обсебващо, надхвърлящо всичко движение. Беше екстаз, непоносимо разкъсване, бездушно животинско съвокупление. Джил викаше:
— Люби ме, Тоби! Люби ме, люби ме!
Разтърсващото му тяло бе върху нея, вътре в нея, част от нея, едно цяло с нейното.
Любиха се цяла нощ — говориха, смееха се, сякаш цял живот са били заедно.
Ако Тоби бе само привлечен от Джил преди, сега мислеше, че е луд по нея. Лежаха в леглото, той, я обгръщаше грижовно, учудено мислеше „Ето това е любовта“. Обърна се да я погледне. Тя изглеждаше топла, безпомощна и умопомрачително красива. Никога не беше обичал някого толкова много.
— Искам да се оженя за теб.
Каза го, сякаш бе най-естественото нещо на света. Тя се притисна силно към него и отговори:
— Да, Тоби — обичаше го и щеше да се омъжи за него.
Часове по-късно Джил си спомни как бе започнало всичко. Тя се нуждаеше от силата на Тоби. Искаше да го върне на всички онези, които я използваха, обиждаха, погубваха. Копнееше за отмъщение.
Сега вече щеше да го получи.
27
Клифтън Лоурънс бе в беда. По някакъв начин сам си бе виновен, че остави нещата да стигнат дотам. Седеше на бара у Тоби и слушаше.
— Предложих й тази сутрин, Клиф, а тя каза „да“. Чувствам се като шестнайсетгодишно хлапе.
Опита се да не изписва шока на лицето си. Трябваше много внимателно да отработи положението. Знаеше едно: не можеше да допусне тая малка уличница да се омъжи за Тоби Темпъл. Щом се обявеше сватбата, всеки Холивудски ебач щеше да изскочи, за да каже, че е минал пръв оттам. По чудо Тоби не бе разбрал досега, но това нямаше да трае вечно. Когато научеше истината, щеше да убива. Щеше да посече всички наоколо, които му бяха докарали това на главата, а Клифтън щеше да го отнесе пръв. Не, Клифтън нямаше да допусне този брак. Изкуши се да посочи на Тоби двайсетгодишната разлика между него и Джил, но се спря. Погледна го и каза внимателно:
— Може да се окаже грешка цялото това бързане. Дълго време минава преди да опознаеш някого. Може и да промениш…
Тоби махна с ръка.
— Ти ще ми станеш кум. Мислиш ли, че тук е по-добре или горе във Вегас?
Клифтън разбра, че говори напразно. Имаше само един начин да предотврати катастрофата. Трябваше да спре Джил.
Същия ден се обади на Джил и я помоли да дойде в офиса му. Пристигна с един час закъснение, поднесе му бузата си за целувка, седна на края на дивана и каза:
— Нямам много време. Трябва да се видя с Тоби.
— Няма да трае дълго.
Клифтън я гледаше изпитателно. Беше друга Джил. Нямаше и следа от момичето, което бе срещнал преди няколко месеца. Стоеше уверено, излъчваше сигурност, каквато не притежаваше преди. Е, и с такива момичета си бе имал работа.
— Джил, смятам да говоря направо. Ти не ставаш за Тоби. Искам да се махнеш от Холивуд — извади бял плик. — Тук има пет хиляди долара в брой. Достатъчно да отидеш, където поискаш.
Погледна го с изненадано изражение, след това се облегна назад и се разсмя.
— Не се шегувам — каза Клифтън Лоурънс. — Мислиш ли, че Тоби ще се ожени за теб, ако разбере, че си спала с всички в този град?
Тя го изгледа продължително. Искаше да му каже, че
Джил се изправи и излезе от офиса.
Час по-късно Тоби се обади.
Никога не бе говорил по-развълнувано.
— Не знам какво си й говорил, приятел, обаче трябва да ти отдам заслуженото. Не може да чака. Тръгваме към Лас Вегас да се женим!
Частният самолет летеше на трийсет и пет мили от международното летище в Лос Анджелис със скорост 250 възела. Дейвид Кениън се свърза с диспечерския пункт и предаде координатите си.
Беше вън от себе си. Отиваше към Джил.
Сиси се възстанови от травмите след катастрофата, но лицето й бе лошо повредено. Дейвид я изпрати при най-добрия пластичен хирург в Бразилия. Шеста седмица получаваше от нея горещи сведения за доктора.
Преди едно денонощие Сиси се обади по телефона, за да каже, че няма да се връща. Беше се влюбила.
Дейвид не можеше да повярва на късмета си.
— Това… Това е чудесно — опита се да не падне. — Желая ви щастие на двамата с доктора:
— О, не е докторът, Дейвид — отвърна Сиси. — Това е един мъж, който притежава малка плантация тук. Изглежда точно като теб с единствената разлика, че ме обича.
Пукотът на радиостанцията прекъсна мислите му.
— Частен Три Алфа Папа, тук е Лос Анджелиското управление на полета. Открита за кацане писта 25 ляво. Зад вас е 707 на „Юнайтед“. След кацане незабавно се изтеглете до дясната рампа.
— Роджър.34
Дейвид започна да се спуска, сърцето му се разтуптя. Беше на път към Джил. Щеше да я намери, да й каже, че още я обича, че иска да се ожени за нея.
Мина през терминала, после на павилиона за вестници едно заглавие привлече вниманието му: „ТОБИ ТЕМПЪЛ СЕ ЖЕНИ ЗА АКТРИСА“. Прочете статията два пъти, обърна се и се запъти към бара на летището.
Три дни беше пиян, след това отлетя обратно в Тексас.
28
Меденият месец бе приказка. Тоби и Джил отлетяха с частен самолет за Лас Хадас, където бяха гости на семейство Патино в тяхната резиденция, разположена между мексиканската джунгла и брега. Младоженците се настаниха в частна вила, обкръжена с кактуси, хибискус и разноцветни бръшляни, а екзотичните птици им пееха серенади цяла нощ. Прекараха десет дни в скитане, плаване с яхта и купони. Хранеха се с деликатеси в „Легаспи“, приготвени от майстори кулинари, плуваха в басейни със свежа вода.
