Непознат в огледалото

стои между нас. Извинявам се, че сгреших тогава. Мислех, че предпазвам Тоби. Е, добре, сбърках. Сега мисля, че двамата сте родени един за друг.

— Така искам да бъде. И то много.

— Ако Тоби ме остави, това… аз съм мъртъв. Не говоря само за бизнеса. С него имаме… той ми е като син. Обичам го — отново се презираше за думите си, но пак каза умолително: — Моля те, Джил, за Бога…

Гласът му изхълца.

Тя дълго задържа дълбоките си кафяви очи върху него и накрая протегна ръка.

— Аз нямам зъб на никого. Ще дойдеш ли утре на вечеря?

Клифтън пое дълбоко дъх, усмихна се щастливо и каза:

— Благодаря — усети как очите му се навлажняват. — Аз… няма да го забравя. Никога.

На другата сутрин, когато Клифтън пристигна в офиса си, получи нотариално заверено писмо, че услугите му са прекратени и той вече няма пълномощия да се представя за агент на Тоби Темпъл.

30

Джил Касъл Темпъл бе най-вълнуващото нещо, сполетяло Холивуд от „Синемаскоуп“35 насам. В малкото общество, където всеки играеше играта „възхищение от дрехите на краля“, Джил използваше езика си като коса. В града, в който ласкателството беше всекидневната валута на разговора, Джил безстрашно казваше какво мисли. Тоби беше зад нея и тя размахваше властта си като пика срещу всички по-високопоставени служители в студиите. Никога не бяха изпитвали нещо подобно. Не смееха да обидят Джил, защото не смееха да обидят Тоби. Той бе най-ценната холивудска звезда и те го желаеха, нуждаеха се от него.

Тоби бе по-голям от всякога. Телевизионното предаване все още оставаше на първо място в класацията „Нилсен“ всяка седмица, филмите му носеха огромни печалби, а когато играеше в казината на Лас Вегас, приходите им се удвояваха. Тоби бе най-ярката придобивка в шоу бизнеса. Искаха го за гост, с който да се снимат, за плочи, персонални участия, реклама, бенефисни събрания, филми, искаха, искаха, искаха.

Най-влиятелните хора в града даваха всичко от себе си, за да остане Тоби доволен. Бързо научиха, че за да се подмажат на Тоби, трябва да се подмажат пред Джил. Тя започна да записва всички срещи на Тоби, да организира живота му така, че в него имаше място само за онези, които тя одобряваше.

Издигна непроницаема барикада около него и никой, освен богатите, известните и имащите власт, не можеше да мине през нея. Тя бе пазителят на огъня. Малкото полякинче от Одеса, Тексас развличаше и беше развличано от губернатори, посланици, световно известни артисти и Президента на Съединените щати. Този град й беше сторил ужасни неща. Но никога повече нямаше да го прави. Не и докато тя притежаваше Тоби Темпъл.

Хората в най-голяма беда бяха тези, които Джил мразеше.

Лежеше в леглото и чувствено се любеше с Тоби. Когато накрая се отпусна изтощен до нея тя протегна ръце и каза:

— Скъпи, разказах ли ти, когато търсих агент и отидох при онази жена — как й беше името? А, да! Роуз Дънинг. Тя ми каза, че има роля за мен и седна на леглото да я четем заедно.

Тоби се обърна с присвити очи.

— Какво се случи?

Джил се усмихна.

— Каквато си бях невинна глупачка, седнах до нея и, докато четях, усетих ръката й по бедрото си — Джил отметна глава и се разсмя. — Толкова се уплаших. По-бързо не бях тичала през живота си.

Десет дни по-късно разрешителното на агенция Роуз Дънинг беше перманентно прекратено от Градската Лицензна Комисия.

Следващия уикенд прекараха в къщата на Тоби в Палм Спрингс. Той лежеше на масата за процедури върху дебела хавлия, докато Джил му правеше дълъг, отпускащ масаж. Тоби бе легнал по гръб, памучни тампони предпазваха очите му от силните слънчеви лъчи. Джил работеше по краката му с мек, течен лосион.

— Добре, че ми отвори очите за Клиф — каза Тоби. — Той беше само един паразит, който ме доеше. Чух, че обикалял града да търси съдружници. Никой не го искал. Без мен не може да бъде арестуван дори.

Джил замълча за миг и каза:

— Съжалявам за Клиф.

— Това е проклетият ти проблем, скъпа. Мислиш със сърцето, а не с главата си. Трябва да се научиш да бъдеш по-груба.

Джил нежно се усмихна:

— Нищо не мога да направя. Такава съм.

Продължи да масажира краката му, изкачваше се към бедрата с леки, чувствителни движения. Той започна да получава ерекция.

— О, Боже! — изстена.

Ръцете й се движеха по-нагоре, към слабините. Ставаше все по-твърд. Плъзна ръка между краката му, отдолу към ануса, и вкара мазния си пръст в него. Огромният му пенис не като камък.

— Бързо, бебчо! — каза той. — Качвай се върху мен.

Бяха на пристанището на „Джил“ — големия катер, който Тоби бе купил специално за нея. Първото телевизионно предаване на Тоби щеше да се записва на другия ден.

— Това е най-хубавата ваканция в целия ми живот — каза Тоби. — Мразя да се връщам на работа.

— Такова хубаво шоу — каза Джил. — Толкова се радвах, като играх там. Всички бяха толкова мили. — Помълча малко и добави: — Почти всички.

— Какво имаш предвид? — гласът на Тоби бе остър. — Кой не е бил добър с теб?

— Никой скъпи. Не трябваше да споменавам изобщо.

Накрая позволи на Тоби да го изтръгне от нея. На следващия ден Еди Бериган, директорът на продукция, бе уволнен.

В последвалите месеци Джил разправяше на Тоби разни измислици за другите директори на продукция, от списъка, и те изчезваха един по един. Всеки който я бе използвал, щеше да плати. Тя си мислеше, че това е като любовниците на пчелата-майка. Всички бяха получили удоволствието си и трябваше да бъдат унищожени.

Стигна до Сам Уинтърс, човекът, казал за нея, че няма талант. Никога не казваше дума срещу него, напротив, хвалеше го. Но винаги хвалеше повече другите шефове на студии. Те имаха по-подходящи материали за Тоби… Режисьори, които наистина го разбираха. Джил добавяше, че не може да спре да мисли, че Сам Уинтърс недооценява таланта на Тоби. Дълго след това Тоби започна да мисли същото. Клифтън Лоурънс го нямаше и Тоби не говореше с никого, освен с Джил. Когато реши да прави филмите си в друго студио, вярваше, че това е негово решение. Ни Джил направи така, че Сам Уинтърс да разбере истината.

Възмездие.

Имаше и такива, които смятаха, че Джил няма да се задържи, че е само временно нашествие, преходно увлечение. Те се отнасяха към нея с леко прикрито недоволство. Тяхна грешка. Джил ги елиминираше един по един. Не желаеше никой около Тоби да има по-голямо влияние или да го настройва срещу нея. Направи така, че Тоби смени адвоката си, рекламната си агенция и нае други по неин избор. Смени прислугата. Това бе вече нейната къща и тя бе господарката.