добре. — Намигна й. — Нали разбираш какво искам да кажа?
Тя се мъчеше да овладее гнева си.
— Имам работа, Денис.
Тибъл се наведе към нея и прошепна:
— Трябва да научиш нещо за мен, скъпа. Аз не се отказвам. Никога.
Тя го проследи с поглед, докато се отдалечаваше, и се зачуди дали не е той.
В дванайсет и половина остави компютъра си и се отправи към „Маргерита ди Рома“, където имаше среща с баща си.
Седеше на ъглова маса в оживения ресторант и гледаше как баща й се приближава. Трябваше да признае, че е красив. Всички се обръщаха след него. „И как е да имаш прочут баща?“
Преди години д-р Стивън Патерсън беше поставил основите на сърдечната микрохирургия. Постоянно го канеха да чете лекции в големи болници из целия свят. Ашли бе останала без майка на дванайсетгодишна възраст и нямаше никого другиго освен баща си.
— Извинявай за закъснението, Ашли. — Той се наведе и я целуна по бузата.
— Няма нищо. Току-що дойдох.
Баща й седна до нея.
— Видя ли „Тайм“?
— Да. Шейн ми го показа.
Той се намръщи.
— Шейн? Това шефът ти ли беше?
— Не ми е шеф. Той е… той е един от началниците.
— Никога не бива да смесваш работата с удоволствието, Ашли. Излизаш с него, нали? Допускаш грешка.
— Татко, ние просто сме добри…
До масата им се приближи сервитьор.
— Бихте ли желали да видите менюто?
Д-р Патерсън се обърна и изръмжа:
— Не виждате ли, че ни прекъсвате? Вървете си и не идвайте, докато не ви повикат.
— Аз… извинявайте. — Мъжът припряно се отдалечи.
Ашли се сви от срам. Беше забравила колко избухлив е баща й. Веднъж по време на операция бе ударил стажант за това, че направил грешна преценка. Спомняше си и кавгите с майка й, които навремето я ужасяваха. Родителите й винаги се караха за едно и също, но колкото и да се опитваше, не можеше да се сети за какво. Просто го беше изхвърлила от ума си. Баща й продължи:
— Та докъде бяхме стигнали? А, да. За това, че е грешка да излизаш с Шейн Милър. Голяма грешка.
И думите му я върнаха към друг ужасен спомен.
Можеше да чуе как баща й казва: „Да излизаш с Джим Клиъри е грешка. Голяма грешка…“
Ашли тъкмо беше навършила осемнайсет и живееше в родния си град Бедфорд, Пенсилвания. Джим Клиъри бе най-харесваното момче в Бедфордската областна гимназия. Играеше в бейзболния отбор, беше красив, забавен и имаше неотразима усмивка. На нея й се струваше, че всяко момиче в училище иска да спи с него. „И повечето сигурно са спали“ — кисело си казваше. Когато Джим започна да я кани на срещи, бе твърдо решена да не ляга с него. Беше сигурна, че той иска само да спи с нея, но с времето разбра, че не е така. Харесваше й да е с него и Джим като че ли искрено се наслаждаваше на компанията й.
Онази зима последният клас заминаваше на ски в планината за уикенда. Джим Клиъри обичаше да кара ски.
— Ще си прекараме страхотно — увери я той.
— Няма да дойда.
Джим удивено я погледна.
— Защо?
— Мразя студа. Пръстите ми измръзват даже с ръкавици.
— Но ще е толкова забавно да…
— Няма да дойда.
И той остана в Бедфорд, за да е с нея.
Имаха еднакви интереси и идеали и се чувстваха чудесно заедно.
Когато Джим Клиъри й каза: „Тази сутрин ме попитаха дали си ми гадже. Какво да отговоря?“, Ашли се усмихна и отвърна: „Кажи им, че съм.“
Д-р Патерсън бе разтревожен.
— Твърде често се виждаш с онзи Клиъри.
— Татко, той е много свестен и аз го обичам.
— Как можеш да обичаш някакъв си проклет бейзболист? Няма да ти позволя да се омъжиш за него. Не е достатъчно добър за теб, Ашли.
Казваше същото за всички момчета, с които излизаше.
Баща й продължаваше да подхвърля пренебрежителни забележки за Джим Клиъри, но бурята се разрази на абитуриентския бал. Когато Джим дойде да я вземе, тя хлипаше.
— Какво има? Какво се е случило?
— Баща… баща ми каза, че щял да ме води в Лондон. Записал ме в… в английски колеж.
Той смаяно я погледна.
— Прави го заради нас, нали?
Момичето отчаяно кимна.
— Кога заминаваш?
— Утре.
— Не! За Бога, Ашли, не му позволявай. Чуй ме. Искам да се оженя за теб. Чичо ми ми предложи страхотна работа в неговата рекламна агенция в Чикаго. Ще избягаме. Хайде да се срещнем утре сутрин на гарата. В седем часа има влак за Чикаго. Ще дойдеш ли с мен?
Тя го погледна и тихо отвърна:
— Да.
Когато по-късно мислеше за това, не можеше да си спомни как е минал абитуриентският й бал. Цялата вечер двамата с Джим възбудено бяха обсъждали плана си.
— Защо не заминем за Чикаго със самолет? — попита тя.
— Защото ще трябва да им кажем имената си. Ако пътуваме с влак, никой няма да разбере къде сме отишли.
Когато си тръгваха, Джим Клиъри тихо попита:
— Искаш ли да отидем у нас? Нашите ги няма за уикенда.
Ашли се поколеба, обзета от съмнения.
— Джим… толкова време чакахме. Още няколко дни не са от значение.
— Права си. — Той се усмихна. — Може би ще съм първият мъж на този континент, който се жени за девственица.
Когато Джим Клиъри я отведе вкъщи след бала, д-р Патерсън ги чакаше разтреперан от ярост.
— Имаш ли представа колко е часът?
— Съжалявам, господине. Балът…
— Не ти искам проклетите обяснения, Клиъри. Кого си мислиш, че лъжеш, по дяволите?
— Не ви…
— Отсега нататък дръж скапаните си ръце далеч от дъщеря ми, ясно ли ти е?
— Татко…
