Насън и наяве

самолета за Лондон…

Сеансът завършваше. Д-р Келър броеше:

— …четири… пет. Вече си будна.

Ашли отвори очи.

— Какво стана?

— Тони ми разказа как е убила Джим Клиъри. Той те е нападнал.

Лицето й пребледня.

— Искам да си отида в стаята.

Д-р Келър разказваше на Ото Люисън:

— Наистина постигаме напредък, Ото. Досега бяхме в задънена улица. И трите се страхуваха да направят първата стъпка. Но вече започнаха да се отпускат. В правилната посока сме, но Ашли все още се бои да погледне действителността.

— Няма ли представа как са извършени тези убийства? — попита той.

— Абсолютно никаква. В тези моменти напълно е изключвала и Тони е взимала връх.

Два дни по-късно.

— Удобно ли ти е, Ашли?

— Да.

— Искам да ни разкажеш за Денис Тибъл. Беше ли ти приятел?

— Двамата работехме в една и съща компания. Но не бяхме приятели.

— Според полицейския доклад в апартамента му са били открити твоите отпечатъци.

— Така е. Отидох там, защото искаше да го посъветвам за нещо.

— И какво се случи?

— Поговорихме няколко минути и той ми даде чаша вино с нещо упойващо.

— Какво е следващото нещо, което си спомняш?

— Аз… събудих се в Чикаго.

Изражението й започна да се променя. След миг с него разговаряше Тони.

— Искаш ли да знаеш какво се случи в действителност?

— Разкажи ми, Тони.

Денис Тибъл взе, бутилката с вино и каза:

— Хайде да се настаним по-удобно. — После я поведе към спалнята.

— Денис, не искам да…

Озоваха се в спалнята и той я събличаше.

— Зная какво искаш, миличка. Искаш да, те чукам. Затова дойде тук.

Тя се мъчеше да се откъсне от него.

— Престани, Денис!

— Не и докато не ти дам онова, за което си дошла. Ще ти хареса, миличка.

Той я блъсна на леглото. Ръцете му се плъзнаха между краката й. Това бе гласът на баща й: „Ще ти хареса, миличка.“ И той проникваше в нея, а тя безмълвно пищеше: „Не, татко. Стига!“ И — после я обзе неизразимата ярост. Ашли видя бутилката, грабна я, разби я в ръба на масата и заби острите й краища в гърба му. Той изкрещя и се опита да се изправи, но тя го държеше здраво и продължаваше да го удря. Накрая Тибъл се свлече на пода.

— Стига — из хленчи той.

— Обещаваш ли повече никога да не го правиш? Е, ние ще се погрижим, за това. — Взе парче стъкло и се наведе към слабините му.

След кратко мълчание д-р Келър попита:

— Какво направи след това, Тони?

— Реших, че ще е по-добре да избягам от там, преди да се появи полицията. Трябва да призная, че бях много възбудена. Исках за известно време да се махна от скучния живот на Ашли и имах приятел в Чикаго, затова реших да отида там. Не го намерих, затова обиколих магазините, минах през няколко бара и изобщо добре си прекарах.

— Какво се случи после?

— Настаних се в хотел и заспах. — Сви рамене. — Оттам нататък парада командваше Ашли.

Събуди се бавно със съзнанието, че се е случило нещо ужасно. Чувстваше се като упоена. Струваше й невероятно усилие дори само да отвори очи. Ашли се огледа наоколо и изпадна в паника. Лежеше гола в евтина хотелска стая. Нямаше представа къде е и как се е озовала там. Успя да седне и слепоочията й запулсраха.

Стана от леглото, влезе в малката баня и застана под душа. Остави горещата струя да облива тя лото й, като се опитваше да измие ужасните, мръсни неща, които й се бяха случили. Ами ако забременееше? От мисълта да има дете започна да й се гади. Ашли спря водата, избърса се и отиде до гардероба. Дрехите й ги нямаше. Вътре откри само черен кожен минижуп, евтина наглед къса блузка и обувки с високи тънки токчета. Макар че това облекло я отвращаваше, нямаше друг избор. Бързо се облече и се погледна в огледалото. Приличаше на проститутка.

— Татко, аз…

— Какво се е случило?

— В Чикаго съм и…

— Какво правиш в Чикаго?

— Сега не мога да ти обяснявам. Трябва ми самолетен билет до Сан Хосе. Нямам никакви пари в себе си. Можеш ли да ми помогнеш?

— Разбира се. Почакай… Самолет на „Американ Еърлайнс“ излита от „О’Хеър“ в десет и четирийсет, полет четиристотин и седем. Запазил съм ти място.

— Алет, чуваш ли ме? Алет.

— Тук съм, доктор Келър.

— Искам да поговорим за Ричард Мелтън. Били сте приятели, нали?

— Да. Беше много… simpatico. Бях влюбена в него.

— Той обичаше ли те?

— Мисля, че да. Той беше художник. Обикаляхме музеите и разглеждахме картините. Когато бях с Ричард, се чувствах… жива. Мисля, че ако някой не го беше убил, щяхме да се оженим.

— Разкажи ми за последния път, когато бяхте заедно.

— На излизане от музея Ричард ми каза: „Съквартирантът ми довечера е на купон. Какво ще кажеш да се отбием у нас? Бих искал да ти покажа някои картини.“

„Не още, Ричард.“

„Както кажеш. Ще се видим ли следващия уикенд?“

„Да.“

— После си тръгнах — каза Алет. — И тогава го видях за последен път…

Д-р Келър забеляза, че лицето й се променя и отново придобива живите черти на Тони.

— Тя така си мисли — заяви Тони. — Но истината е друга.

— Какво се случи? — попита д-р Келър.

Тя отиде в жилището му на Фел Стрийт. Апартаментът бе малък, но картините на Ричард го правеха да изглежда прекрасен.

— Те преобразяват стаята, Ричард.

— Благодаря ти, Алет. — Той я прегърна. — Искам да се любим. Колко си красива!