Насън и наяве

двамата с бъдещата си съпруга са купили къща на Лонг Айлънд…“

Ашли се вцепени и лицето й се превърна в яростна маска.

— Ще го убия това копеле — изкрещя Тони. — Ще го убия!

Тя напълно изгуби самообладание. Затвориха я в стая с тапицирани стени, за да не може да се нарани. Беше привързана към леглото. Когато санитарите идваха да я хранят, Ашли се опитваше да ги удари, затова не се приближаваха много до нея.

Когато видя д-р Келър, тя извика:

— Пусни ме от тук, копеле такова. Веднага!

— Ще те пуснем — меко отвърна той, — но първо трябва да се успокоиш.

— Спокойна съм — изкрещя Тони. — Пусни ме!

Той седна на пода до нея.

— Тони, когато си видяла снимката на баща си, ти си казала, че ще го нараниш и…

— Лъжеш! Казах, че ще го убия!

— Стига вече убийства. Нали не искаш да намушкаш още някого?

— Няма да го намушкам. Чувал ли си за киселините? Те разяждат всичко, включително кожа. Само почакай да…

— Не искам да си мислиш такива неща.

— Прав си. Пожар! Така ще е по-добре. Няма да се наложи да чака да гори в ада. Мога да го направя така, че изобщо да не ме заловят, ако…

— Тони, забрави за това.

— Добре. Ще измисля друг, още по-добър начин.

Ядосан, той я изгледа за миг.

— Защо си толкова бясна?

— Не знаеш ли? Мислех си, че си страхотен лекар. Той ще сключва брак с жена, която има тригодишна дъщеричка. Какво ще стане с това момиченце, прочути докторе? Ще ти кажа какво. Същото, каквото се случи и с нас. Е, аз няма да го допусна!

— Надявах се, че си се избавила от цялата тази омраза.

— Омраза ли? Искаш ли да ти кажа какво е омраза?

Валеше. Силни струи се стичаха от покрива на летящия по шосето автомобил. Тя погледна към майка си зад волана и се усмихна. После запя:

Из черничевия гъсталак
маймунката след невестулка се завтече…

Майка й се обърна към нея и изкрещя:

— Млъквай. Казах ти, че мразя тази песен. Гади ми се от теб, нещастно малко…

После всичко като че ли се случи на забавен каданс. Завоят, поднеслият автомобил, дървото. Сблъсъкът я изхвърли навън. Нямаше й нищо. Тя се изправи. Чуваше майка си, заклещена в колата, да вика:

— Измъкни ме от тук. Помогни ми! Помогни ми!

И тя остана да гледа, докато колата накрая се взриви.

— Омраза ли? Искаш ли да ти разкажа още?

— Решението трябва да е единодушно — каза Уолтър Манинг. — Дъщеря ми е професионалистка, а не дилетантка. Нарисува го като услуга. Не можем просто да я отхвърлим… Трябва да е единодушно. Или ще му подарим картината на дъщеря ми, или нищо.

Тя бе паркирала до тротоара със запален двигател. Видя, че Уолтър Манинг пресича улицата и се насочва към гаража, в който държеше колата си. Превключи на скорост и настъпи газта. Той чу рева на летящата към него кола в последния момент и се обърна. Тя наблюдаваше изражението на лицето му, когато бронята го размаза и отхвърли тялото му настрани. Продължи напред. Нямаше свидетели. Господ беше на нейна страна.

— Ето това е омраза, готин! Това е истинска омраза!

Гилбърт Келър ужасено я слушаше, потресен от хладнокръвната й злоба. Отмени останалите си ангажименти за деня. Трябваше да остане сам.

На следващата сутрин, когато влезе в стаята й, той се срещна с Алет.

— Защо ми причинявате това, доктор Келър? — попита тя. — Пуснете ме от тук.

— Ще те пусна — увери я той. — Разкажи ми за Тони. Какво ти каза?

— Че трябва да избягаме от тук и да убием татко.

Мястото на Алет зае Тони.

— Здрасти, готин. Вече сме добре. Що не ни пуснеш?

Той се вгледа в очите й. И видя убийствено хладнокръвие.

Д-р Ото Люисън въздъхна.

— Ужасно съжалявам за случилото се, Гилбърт. Всичко вървеше толкова добре.

— В момента изобщо не мога да установя контакт с Ашли.

— Предполагам, това означава, че ще се наложи да започнеш лечението й отначало.

Д-р Келър се замисли.

— Всъщност не, Ото. Стигнали сме до точката, в която трите самоличности са се опознали. Това беше голям успех. Следващата стъпка е да ги накараме да се слеят в едно. И аз ще открия начин да го постигна.

— Онази проклета статия…

— Имаме късмет, че Тони е видяла статията.

Люисън изненадано го погледна.

— Късмет ли?

— Да. Защото у Тони е останала омраза. След като вече го знаем, можем да работим по въпроса. Искам да направя един експеримент. Ако се получи, ще сме в добра форма. В противен случай… — замълча за миг и тихо прибави: — Ашли ще трябва да остане тук до края на живота си.

— Какво ще правиш?

— Струва ми се, че не бива да се среща с баща си, но ще се обадя в Националната информационна служба и ще ги накарам да ми пращат всички статии, които излизат за доктор Патерсън.

Ото Люисън примигна.

— Какъв е смисълът?

— Ще ги показвам на Тони. Накрая омразата й сама ще изтлее. По този начин ще мога да я следя и да се опитам да я овладея.

— Може да отнеме много време, Гилбърт.

— Поне една година, а навярно и повече. Но това е единственият шанс за Ашли.

Пет дни по-късно Ашли отново дойде на себе си. Когато д-р Келър влезе при нея, тя каза:

— Добро утро, Гилбърт. Съжалявам за случилото се.

— Радвам се, Ашли. Сега ще разкрием всичките си чувства. — Кимна на пазачите да я развържат.

Тя се изправи и разтри китките си.