Лекарки

— А за пиене?

— Млечношоколадов шейк.

Д-р Баркър прибра слушалките.

— Сърцето ви е наред. Апетитът ви би трябвало да ви тревожи. — Той се обърна към Пейдж. — Имаме случай на киселини в стомаха. Бих искал да поговорим навън, докторе.

Когато излязоха в коридора, Баркър се развика.

— Какво, по дяволите, ви учат в медицинския институт? Не можете ли да различите киселини в стомаха от сърдечен пристъп?

— Помислих…

— Проблемът е, че не сте помислили изобщо! Ако ме събудите още веднъж посред нощ заради киселини в стомаха, място няма да си намерите. Разбрахте ли ме?

Пейдж стоеше сковано, с мрачно лице.

— Дайте й антиацид, докторе — каза саркастично Лорънс Баркър, — и ще видите как всичко ще й мине. Ще се видим в шест часа на визитация.

Пейдж го проводи с поглед, докато той ядосано се отдалечаваше.

Когато, препъвайки се, се върна на кушетката в дежурната стая, тя си помисли: „Ще убия Лорънс Баркър. Ще го направя бавно. Ще му е много зле. Ще има дузина тръби в тялото. Ще ме моли да го избавя от мъките му, но аз няма да го сторя. Ще го оставя да страда и когато се почувства по-добре… тогава ще го убия!“

15

Пейдж бе на сутрешна визитация със Звяра, както тайничко наричаше д-р Баркър. Беше му асистирала в три сърдечногръдни операции и въпреки неприязънта си към него не можеше да не се възхищава на невероятното му майсторство. Гледаше със страхопочитание как той отваряше пациента, сръчно сменяше сърцето му с донорско и го зашиваше. Операцията траеше по-малко от пет часа.

„След няколко седмици — мислеше си Пейдж — този човек ще може да се върне към нормален живот. Нищо чудно, че хирурзите си въобразяват, че са богове. Те буквално даряват втори живот.“

Неведнъж Пейдж бе наблюдавала как сърцето спира и се превръща в инертно парче плът. После ставаше чудото и безжизненият орган започваше отново да пулсира и да движи кръвта в умиращото тяло.

Веднъж по график на един пациент предстоеше да му вкарат катетър с балон в аортата. Пейдж бе в операционната, за да асистира на д-р Баркър. Точно преди да започнат, Баркър й се озъби:

— Ти ще оперираш!

Пейдж го погледна.

— Моля?

— Това е проста операция. Мислиш ли, че ще се справиш? — В гласа му звучеше презрение.

— Да — отвърна Пейдж напрегнато.

— Е, тогава действай!

Този човек я вбесяваше.

Баркър наблюдаваше как Пейдж опитно вкара тръбичка в артерията и я отведе до сърцето. Извърши го безупречно. Той стоеше, без да каже нищо.

„Да върви по дяволите — помисли си тя. — Каквото и да направя, никога няма да бъде доволен.“

Пейдж инжектира контрастно вещество през тръбичката. Следяха на монитора как оцветителят тръгна по коронарните артерии. На флуороскопския екран се появи образ, показващ степента на блока и локализацията му в артерията, докато един автоматичен апарат правеше рентгенови снимки.

Старшият стажант-лекар погледна Пейдж и се усмихна.

— Добра работа.

— Благодаря. — Тя се обърна към д-р Баркър.

— Твърде бавно — изръмжа той.

И излезе от операционната.

Пейдж бе благодарна за времето, когато д-р Баркър не беше в болницата, а се занимаваше с частната си практика. Тя каза на Кет:

— Един ден далеч от него се равнява на седмица отдих.

— Ти май наистина го мразиш, а?

— Той е блестящ лекар, но ужасен човек. Забелязала ли си как характерите на някои хора отговарят на имената им? Ако доктор Баркър2 спре да лае по другите, ще получи удар.

— О, само да видиш някои от хубавците, които аз трябва да търпя — разсмя се Кет. — Всички си мислят, че са Божи дар за мацките. Щеше да е страхотно, ако на света изобщо нямаше мъже!

Пейдж я погледна, но нищо не каза.

Пейдж и Кет отидоха да видят Джими Форд. Той все още беше в кома. Чувстваха се безсилни. Кет въздъхна.

— По дяволите, защо се случва точно на свестните момчета?

— Де да знаех.

— Смяташ ли, че ще оживее?

Пейдж се поколеба.

— Направихме всичко възможно. Оттук нататък е Божа работа.

— Странно. Аз пък си мислех, че ние сме Бог.

На другия ден Пейдж тъкмо тръгваше на визитация начело на следобедния екип, когато старшият стажант-лекар Каплан я спря в коридора.

— Днес извади късмет — ухили се той. — Ще развеждаш нов студент по медицина.

— Така ли? — Да, ПИ.

— Какво значи ПИ?

— Племенник идиот. Съпругата на доктор Уолас има племенник, който иска да стане лекар. Изхвърлили го от последните два медицински института. Всички трябва да го търпим. Днес е твой ред.

— Нямам време за подобни неща. Затънала съм до… — простена Пейдж.

— Нямаш никакъв избор. Бъди добро момиченце и доктор Уолас ще ти пише червена точка. — И Каплан се отдалечи.

Пейдж въздъхна и се отправи към новите стажант-лекари. „Къде е този ПИ?“ Тя погледна часовника си. Закъсняваше вече три минути. „Ще го почакам още минута — реши Пейдж — и после да върви по дяволите.“ Тогава го видя — висок, строен мъж, който бързаше по коридора към нея.

Той се доближи до Пейдж, леко задъхан, и рече:

— Извинете ме. Доктор Уолас ме помоли да…

— Закъсняхте — прекъсна го Пейдж остро.

— Зная. Съжалявам. Задържаха ме в…

— Няма значение. Как се казвате?

— Джейсън. Джейсън Къртис.

Беше облечен в спортно сако.

— Къде ви е престилката?

— Престилката ли?

— Не ви ли е казал никой, че на визитация се носи бяла престилка?

Той се смути.

— Не. Боя се, че…

— Върнете се в кабинета на старшата сестра и й кажете да ви даде бяла престилка. Нямате и визитационен дневник — добави Пейдж раздразнително.