— Заповядайте!
На прага застана госпожица Барбро в компанията на двама униформени полицаи. Полицаите бяха видимо притеснени, госпожица Барбро — не. Беше мокра като кокошка, касинката й беше загубила безупречната си форма, но духът на медицинската сестра не беше сломен. Нямаше вид на особа, която е извършила самоубийство.
Тя разтърси мокрия си бюст и изрече с леко възбуден глас:
— Не взех таблетките, които ми дадохте, докторе. Тъкмо смятах да ги глътна, и се появиха тези двамата господа от полицията. Наистина ли тези таблетки трябваше да ме отровят? И наистина ли вие сте мушнали под възглавницата ми онзи пистолет?
Доктор Торсо се превърна в статуя. Подвижните му ръце, сплетени на провисналия му корем, замръзнаха. Лицето му посивя.
Вглеждаше се в момичето с невярващ поглед.
И изведнъж стаята се изпълни с женски вик. С истеричен женски вик. Госпожа Матсман не издържа нервното напрежение.
Всички наскачаха. Настана суматоха. Госпожа Матсман престана да крещи едва след двадесетина секунди. А като престана да крещи, започна да говори. От устата й излизаха несвързани думи. Обръщаше се към доктор Торсо. Трудно беше да се разбере какво казва госпожа Матсман. Но сред бръщолевенето й се долавяше повтарящото се като рефрен изречение:
— Казвах ти да не й даваш тези таблетки… казвах ти да не й даваш тези таблетки…
Доктор Торсо седеше безучастно и мълчеше. Пелинг се беше свил на кълбо и правеше впечатление на човек, чието най-горещо желание е да се разнесе във въздуха.
Без да обръща внимание на общата бъркотия, Барлсон се наведе към доктор Торсо и съзаклятнически му прошепна:
— Госпожа Матсман е абсолютно права, докторе. Номерът с хапчетата беше напълно излишен.
Госпожица Барбро нямаше нищо интересно за казване. Само си беше спомнила, че през нощта се е отделяла от Пелинг не два, а три пъти. Тя е много акуратна личност и искаше да отрази тази поправка в показанията си.
— …Виждаш ли — рече първият криминален асистент, като разкъсваше в чинията си вкусното филе от риба, — още снощи у мен се породиха някои съмнения. Например раната на госпожа Матсман. Тя беше простреляна в бедрото с куршум от малокалибрен пистолет. Не разбирам от медицина, но някои неща ми се сториха странни. Ако куршумът беше засегнал костта или някоя важна артерия, тя трябваше незабавно да бъде закарана в болницата. А ако не — проблеми нямаше, но едва ли нейната рана изискваше странната превръзка, която беше измайсторил доктор Торсо. Да можеше да видиш ония телове! Сега ми е напълно ясно защо беше нужен този трик. Теловете бяха необходими не за здравето на госпожа Матсман, а за да убедят мен, че не би могла да става. Те бяха нейното алиби.
Той глътна парче риба, отпи студено мляко от порцелановата чаша и добави:
— Естествено тогава нямах представа за техния план, но това ми се видя странно. И още нещо. Онова тайнствено анонимно писмо, което никой не беше виждал… В този случай госпожа Матсман не беше убедителна актриса и малко се пообърка в ролята си. Заяви на един дъх, че Матсман се е разтревожил от писмото и същевременно се е шегувал с него. Някак си не можех да повярвам в съществуването на това писмо. И защо тя спомена за него? Защо ни каза за анонимното писмо едва когато ние вече си тръгвахме? Приличаше ми на импровизация… Замислих се какво може да цели тази прибързана лъжа. И пред очите ми застана книгата на Маркузе, която четеше Барбро. Дали историйката за анонимното писмо не беше скалъпена, за да насочи вниманието ни към медицинската сестра?
— Вземи си още риба — подкани го Айа и му подаде чинията с филето, — ще ти донеса и още мляко.
После се засмя и попита:
— Ама там наистина ли всички ходят голи?
Той потвърди и си сложи нова порция филе.
Айа се надигна от масата и тръгна към кухнята. Както им беше обичаят, за вечерята не беше облякла нищо. Когато се върна, носейки внимателно каната с изстудено мляко, Барлсон я обгърна с влюбен поглед, а после предложи с донякъде смутена загриженост:
— Не мислиш ли, че днес е малко хладно? Може би все пак ще си наметнеш нещо?
Информация за текста
© 1976 Йежи Шеверски
© 1982 Лина Василева, превод от полски
Jerzy Siewierski
Zbrodnia w „Slonecznym Klubie“ (czyli morderstwo po szwedzku), 1976
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009
Издание
Йежи Шеверски. Пет пъти убийство
Полска. Първо издание
Народна култура, София, 1982
Рецензент Огнян Сапарев
Редактор Методи Методиев
Художник Светлана Йосифова
Художник-редактор Ясен Васев
Технически редактор Божидар Петров
Коректор Лиляна Малякова
Jerzy Siewierski. Piec razy morderstwo
Warszawa, Iskry, 1976
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10415]
Последна редакция: 2009-02-08 17:07:35
