— Господин комисар, надявам се, не мислите, че моят син?…
— Господин Марше, не мисля нищо. Просто вашият син е единственият член от семейството ви, с когото още не съм разговарял. Не исках да го разкарвам да идва при нас, затова аз надникнах тук.
— В момента синът ми си е у дома. Ако държите да го видите, господин комисар… — Гласът на собственика на бистрото все още беше изпълнен с недоверие и обида.
— Ще прескоча до него — каза Барлие и бавничко допи виното си.
Вратата му отвори госпожа Марше, която поздрави Барлие като стар познат, но и тя се вкамени, когато разбра целта на посещението му. Заведе го до стаята на Луи, без да каже нито дума повече. Пред вратата се спря и почука. Барлие си помисли, че самият той никога не чука, преди да влезе в стаята на дъщеря си.
По външност младият Марше никак не приличаше на родителите си. Висок, слаб, с изразително нервно лице, младежът беше облечен в тъмновишнев пуловер и протрити джинси. Той хвърли към Барлие несигурен поглед и преглътна.
— Казвам се Пиер Барлие и съм комисар от криминалната полиция. Бих искал да поговоря с вас за случилото се нещастие… Мога ли да седна?
— Заповядайте, господин комисар. Веднага ви познах. Виждал съм много ваши снимки във вестниците.
Комисарят седна и извади лулата си.
— Приятно е тук… Вие няма ли да седнете?
— Предпочитам да стоя, господин комисар. Обичам да разговарям прав.
— Както ви е удобно — съгласи се Барлие, — на мен лично това никак не ми пречи.
Помълча, а после започна направо:
— Анжелик е била бременна.
Разтрепераните ръце на Луи внезапно замряха.
— Да няма… грешка?
— Не, абсолютно сигурно е. Била е в третия месец. Това изненадва ли ви?
Луи не отговори, но по лицето му пробяга сянка.
Барлие запали лулата си и продължи със същия тон:
— Да сте правили опити да я ухажвате?
— Господин комисар — повиши тон Луи, —
89
как можете да допуснете подобно нещо? Аз и това момиче?!
— Защо? Не обичате ли момичетата, Луи? Аз на вашите години…
— Аз изобщо нямам време да се занимавам с момичета. Трябва колкото се може по-бързо да се дипломирам. Виждате, нашият дом не е от заможните… Баща ми…
Барлие въздъхна тихо:
— Мога да си представя що за човек е баща ви. Знам, че не би ви похвалил, ако търчите подир момичета, вместо да залягате над книгите. Но младостта си има свои закони. Нали не искате да ми внушите, че жените изобщо не ви интересуват, впрочем…
И Барлие посочи с лулата си изрязаните от „Плейбой“ снимки над леглото.
— Возите ли понякога на мотора си момичета?
— От време на време. Колежки от университета — призна Луи, леко зачервен. — А тези снимки…
— Ох, не се оправдавайте — усмихна се Барлие, — та аз познавам живота. За съжаление по мое време нямаше „Плейбой“ и ние трябваше да се задоволим с цветните картички, които се продаваха скришом около площад „Пигал“. Преди да се оженя, имах цяла колекция от тях. После жена ми ги изгори…
Той помълча и пак повтори въпроса си:
— Е, как беше наистина? Имали ли сте някакво вземане-даване с Анжелик?
Луи се отпусна тежко на леглото и започна нервно да пука пръстите си. „Също като майка си“ — отбеляза си мислено Барлие.
— Господин комисар, може би няма да ми повярвате, но аз наистина дори не съм се опитвал да ухажвам Анжелик. Без съмнение тя беше хубаво момиче, но в нашето семейство такова нещо е просто невъзможно. Баща ми не би го допуснал, а и майка ми си отваря очите на четири…
— Значи, дори не сте се опитвали?
— Не, господин комисар. И през ум не ми е минавало.
Барлие мина на друга тема:
— А да сте забелязали да е била близка с някого?
По лицето на младежа отново пробяга почти неуловима сянка.
— Не, господин комисар. Тя изобщо не ми правеше впечатление. Анжелик беше, как да се изразя… беше почти незабележима. Е, разбира се, виждах я да се върти из къщи, да чисти, да готви и така нататък, но тя просто не се набиваше в очи. Отнасях се към нея като към…
— Като към домашните електроуреди — подсказа му Барлие.
Младежът отново се изчерви:
— Определението ви е грубо, но вярно — май че точно така беше.
Комисарят въздъхна.
— Добре тогава… Но вие не може да не сте забелязали нищо, пък макар и несъзнателно. Как например се държеше тя през август? Сравнително неотдавна…
— През август ли? Защо пък през август? — дръпна се Луи и поруменя още повече.
— Бременността е от три месеца, господине — търпеливо му обясни комисарят, — затова ви питам за август. Апропо — той изведнъж се оживи — тогава тя у вас ли беше? Или всички бяхте заминали?
Луи дълго мълча и на Барлие му стана жал за момчето. Помисли си, че ако неговият син не беше починал още като бебе, сега щеше да бъде малко по-голям от младия Марше. И му стана съвестно, че го измъчва с въпроси, на които този симпатичен, нервен младеж няма никакво желание да отговаря.
— През август… така… през август, господин комисар, тя беше тук. Обикновено ние не заминаваме през лятото на курорт. Не е за нашия джоб. Баща ми казва, че курортите и ваканциите са само за мързеливците и безделниците…
— И вие ли не отивате никъде през ваканциите? — В гласа на комисаря звучеше съчувствие.
— Естествено, когато бях по-малък, ходех. На лагери и колонии. Тази година си останах в Париж. Имах един невзет изпит… нали разбирате. Само майка ми замина за петнадесетина дни. При сестра си, на село…
Пак млъкна и се замисли. Погледът му пробяга някъде зад гърба на Барлие и застина там неподвижен.
— И не забелязахте ли през август някаква промяна в поведението на Анжелик? Не си ли спомняте?
— Не, господин комисар. Нищо не си спомням. Луи се беше овладял напълно. Гласът му беше
сух, а погледът — все така втренчен в една точка на отсрещната стена.
— Много жалко — рече Барлие. — А сега един въпрос от друго естество. Чиста формалност — побърза да добави той. — От колко часа бяхте вчера на лекции? Доколкото знам, излезли сте от къщи около осем…
Лицето на младежа побеля. Отново почна да пука пръстите си.
— Наистина излязох от къщи около осем, но не отидох на лекции. Просто вчера не бях в университета.
— Среща с момиче ли имахте?
— Не. Главата ме болеше. Реших да се поразходя.
— В такова време?
— Обичам да се разхождам, когато вали. Господин комисар! — избухна той изведнъж. — Нямам алиби! Защо не ме арестувате?! Какво чакате? Внушили сте си, че съм съблазнил Анжелик, а после, страхувайки се
