— Сигурен ли си, че не взимаш наркотици?
— Ти ще бъдеш най-красивата там… с черно червило.
— Е, това вече си ти.
Най-после измарширувах в кухнята, носейки велурени ботуши до коляното с високи токове, черни мрежести чорапи, черен минижуп, копринено черно потниче, и металически черни гривни. Черен кашмирен шал скриваше смучката ми, а черни кожени ръкавици, без пръсти, разкриваха черния ми лак — блестящ като черен лед, придържащ се в темата за Снежния Бал.
— Къде си мислиш, че отиваш облечена така? — попита майка ми.
— На танци.
— С Беки?
— Не, с Александър.
— Кой е Александър?
— Любовта на живота ми!
— Какво, любов чувам аз? — попита баща ми, влизайки в кухнята. — Рейвън, къде отиваш облечена така?
— Твърди, че отива на танци с любовта на живота си — отговори майка ми.
— Никъде няма да ходиш в това! И кой е любовта на живота ти? Момче от училище?
— Александър Стърлинг — издекламирах.
— Като Стърлинг, които живеят в Имението? — попита той.
— Самият той!
— Не и момчето на Стърлинг! — изпищя майка ми, шокирана. — Чух ужасяващи истории за него! Разхожда се из гробищата и никога не е забелязван през деня, като вампир!
— Мислиш ли, че ще отида на танци с вампир?
И двамата ме изгледаха странно и не казаха нищо.
— Не бъдете като всички в този град! — изкрещях.
— Скъпа, чух историите навсякъде в града! — прошепна майка ми. — Точно вчера, Натали Мичъл твърдеше…
— Мамо, на кого ще повярваш, на мен или Натали Мичъл? Тази нощ е много важна. Александър също ще ходи за пръв път на танци. Той е толкова прекрасен и интелигентен! Разбира от изкуство, култура и…
— Гробища? — попита баща ми.
— Той не е такъв, какъвто го описват хората! Той е най-неземния човек в цялата вселена — освен теб, тате.
— Е, в такъв случай, забавлявайте се.
— Пол!
— Но не в този вид — бързо настоя баща ми. — Сара, радвам се, че тя ще ходи на танци. Всъщност Рейвън отива на училище, без да я принуждават. Това е най-нормалното нещо, което е правила напоследък.
Майка ми го погледна.
— Но не в този вид — повтори той.
— Тате, това се носи из цяла Европа!
— Но ние не сме в Европа. Намираме се в малък тих град, където перлените огърлици са на мода. Закопчани блузи, дълги ръкави и дълги поли.
— Няма начин! — сопнах се.
— Това момче не е излизало от стаята си с години, а ти ще го оставиш да съпроводи дъщеря ти просто така? — попита майка ми. — Пол, направи нещо!
Баща ми отиде до килера.
— Ето, облечи това — каза, подавайки ми едно от спортните му палта. — Черно е.
Зяпнах го невярващо.
— Това или черния ми халат — добави.
Неохотно грабнах палтото.
— А ние ще се запознаем с най-невероятното момче в целия свят, когато дойде да те вземе? — включи се майка ми.
— Шегуваш ли се? — бях потресена. — Разбира се, че не!
— Правилно е само това, че не знаехме, че се виждаш с него. Нямахме идея, че ще ходиш и на танци.
— Искате да се намесите и да го злепоставите. Да не говорим за мен.
— Това са срещите. Ако кавалера ти успее да понесе въпросите и родителското злепоставяне, то целият ще е твой — подразни ме баща ми.
— Не е честно! Да не би да искате да дойдете с нас сега?
— Да — отговориха в хор.
— Това е ужасно! Най-важната вечер в живота ми, а вие ще я съсипете!
Чух шума на отбиваща кола, на алеята.
— Той е тук! — изпищях, стрелвайки се към прозореца. — Вие трябва да сте спокойни! — казах, бягайки наоколо панически. — Припомнете си хипи дните заради мен, моля! Мислете си за любовни дрънкулки и Джони Мичъл. Мислете си за открити пъпове и ласкателства, не за голф панталони и китайски порцелан — примолих се. — И нищо относно гробищата!
Исках тази вечер да е перфектна, сякаш беше сватбата ми. Но се почувствах като булка, която внезапно желае да избяга.
Сега, когато родителите ми щяха да се запознаят с кавалера ми, ръцете ми започнаха да треперят. Надявах се да не се изплаши, седейки на тяхната весела и светла мебел.
Когато звънеца звънна, се стрелнах да го посрещна. Александър изглеждаше великолепно. Носеше изтупан, черен трипластен костюм и червена копринена вратовръзка. Изглеждаше като онези баскетболисти-милиардери, които виждах по телевизията. Държеше кутийка, опакована с цветна хартия.
— Уоу! — възкликна той, оглеждайки ме. Баща ми ми кимна да сложа спортното яке, изпод вежди. Вместо това го поставих на стол.
— Трябваше да сложа плетена шапка или снежни ботуши — каза неловко. — Не се придържам към темата.
— Забрави! Ще бъдеш най-красивото момче там — направих му комплимент, дърпайки го във всекидневната. — Това са родителите ми, Сара и Пол Мадисън.
— Радвам се да се запозная с вас — каза нервно Александър, протягайки ръката си.
— Слушали сме толкова много за теб — усмихна се майка ми, хващайки ръката му.
Хвърлих й свиреп поглед.
— Моля, седни — продължи тя. — Ще желаеш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Настанявай се удобно — добави баща ми, приближавайки се към канапето и сядайки на бежовата му облегалка.
О-оу. Никога не бях водила момче у нас преди. Можех да усетя как баща ми се възползваше. Разговора с „целите“. Молех се да мине бързо.
— Е, Александър, какво мислиш за градчето ни?
— Стана чудесно, след като срещнах Рейвън — отговори учтиво и ми се усмихна.
— Е, как се запознахте, след като не ходиш на училище? Рейвън забрави да спомене тази част.
О, не! Започнах да нервнича в стола си.
— Е, предполагам просто се натъкнахме един на друг. Имам в предвид, беше нещо от онези неща, в правилното време на правилното място. Както казват, всичко е въпрос на време и късмет. И трябва да отбележа, че станах голям късметлия, след като срещнах дъщеря ви.
Баща ми го погледна.
— О, не, не това имах в предвид — добави Александър.
