кола.
Докато Александър ни прекарваше през паркинга, двойки носеха домашно направени наметала и зализани черни коси, докато малки деца носеха спортни пижами, а прилепски крила висяха от капаците и таваните на колите. Съученици от училището в Дулсвил носеха черни тениски и джинси. Беше очевидно, че никой, освен мен и Александър, не беше гледал филма. Ние бяхме единствените, които дойдохме облечени като Владимир и Джени; всички само знаеха, че това е вампирски филм, затова просто носеха черно. Посетителите ни зяпаха, докато се придвижвахме през тълпата.
Намерихме място на края на киното и четиримата излязохме от колата, за да изберем какво да ядем.
В ума ми имаше и друго освен пуканките. Докато трима дискутираха „с масло или без масло“, аз се разхождах из паркинга. Джагър можеше да е навсякъде, чакайки да впие зъби във врата ми.
Александър ме намери да душа из храстите.
— Ела тук — каза, водейки ме към колата. — Той развали достатъчно забавата ни. Поне трябва да се опитаме да се насладим един на друг. Огледай се. Днес не сме аутсайдери — каза той и ме прегърна. Беше прав. Огледах се из тълпата, по-голяма отколкото беше на партито за добре дошъл на Александър.
— Това е много готино — казах, за момент забравяйки за надвисналата заплаха.
Мат и Беки се върнаха с пуканки и напитки. Рекламите започнаха, а ние се върнахме в колата — Мат и Беки на задните седалки, а аз и Александър — отпред.
Веднага заключих вратите.
— Какво правиш? — попита Мат. — Това е открито кино.
— Държа публиката отвън — отвърнах.
Точно тогава момче със сладко, полепнало по зъбите, допря лице до прозореца ми.
— Видяхте ли! — казах, докато всички се смеехме. Наклоних се към прозореца, ококорих очи и оголих вампирските си зъби.
Устата на момчето се отвори, а сладките му паднаха на земята.
— Мамо! — проплака то и избяга.
— Това беше ужасно — сряза ме Беки.
— Но забавно — призна Мат.
Ние си хапвахме от пуканките и се гушкахме, докато рекламите течаха и филма не започна. През цялото това време с Александър плахо се оглеждахме за всякаква вампирска дейност.
— Не мисля, че мога да го направя — прошепна ми Александър, когато ме хвана да се фокусирам на пикник масичките вместо на филма.
— Разбира се, че можеш — можех да видя притеснението в очите му. Наклоних се и го целунах по устата.
— Хей, не виждаме — оплакаха се Мат и Беки.
Александър и аз се засмяхме, чудесно облекчение от напрежението, което се зараждаше между нас. Сгуших се в него и за малко забравих за Джагър. Отнесохме се в момента и двамата рецитирахме репликите от филма.
Почти на края на филма, когато вампирът Владимир носеше Джени до гробището за сватбата, екрана пожълтя, а филма изгоря и се разпадна. Можехме да чуем пляскащ звук.
Тълпата почна да вика:
— Ууу!
— Ох, човече — чух Мат.
— Всичко е конспирация, за да ни накарат да си купим още пуканки — казах.
Излязохме от колата и се разтегнахме.
— Една напитка ще ми се отрази добре. Вие искате ли нещо? — попита Мат.
— Мерси все пак — отвърнах.
— Ще дойда с теб — предложи Беки. Мат хвана ръката й и отидоха до бара.
— Трябва ли да се притесняваме за тях? — попитах, чувствайки се притеснено.
— Джагър иска теб, не футболен мач.
Огледах се. Сърцето ми започна да прескача.
— Сега вече се притеснявам — казах.
— Защо не си починеш в колата. Аз ще пазя.
Отворих вратата на шофьора, скочих вътре и бързо се заключих.
Обърнах се да заключа и пасажерската седалка и въздъхнах.
Джагър седеше до мен!
— Мислеше си, че няма да те позная с руса коса — промърмори.
Опитах се да отворя вратата, но той хвана ръката ми.
— Дойдох да прибера това, което не бях прибрал досега — каза, поглеждайки в очите ми, зъбите му лъснаха. Избутах го далеч, точно когато чух почукване на прозореца ми. Погледнах нагоре и видях Александър.
Той се опита да отвори вратата ми, докато се мъчех да държа зъбите на Джагър далеч.
Ядосан, Александър изтича до другата страна, но Джагър автоматично заключи всичките.
— Помощ! — проплаках, бутайки го на една ръка разстояние.
Александър се върна на прозореца ми, приготвяйки юмрук, за да разбива стъклото, когато успях да препреча Джагър с краката си. Протегнах едната си ръка към прозореца, пръстите ми едва докосваха ключалката. С цялата си сила, успях да повдигна дръжката с безименния си пръст.
Вратата ми се отвори, но Джагър ме издърпа от пасажерската врата преди Александър да успее да ме достигне.
Той ме провлачи от колата към края на киното.
Но преди Джагър да стигне до изхода, Александър ни настигна и хвана ръката му.
— Пусни я — настоя той. — Преди да…
Джагър стегна ръката си около китката ми.
— Дойдох да направя това, което ти никога не можа — каза той.
— Какво иска да каже той? — попитах.
Александър оголи зъби на Джагър и застана между нас.
— Не ме карай да правя това пред всички тези хора — каза той, сочейки към няколко посетители, зяпайки ни любопитно.
Аз пристъпих назад, далеч от обхвата на Джагър.
— Това никога нямаше да се случи — продължи той. — Сестра ми просто искаше да е като всеки друг. Можеше да има някой. Но ние избрахме теб! А ти я изостави съвсем сама!
— Знаеш защо. Никога не съм искал да нараня нея или семейството ти — защити се Александър.
— Ще причиниш същото на Рейвън. Никога не си бил един от нас. Може и да отречеш кой си — изкрещя Джагър. — Но аз няма да отрека кой съм!
Той побягна към мен и хвана ръката ми, точно когато Александър хвана другата.
Сетне оголи зъби и скочи към врата ми.
— Твърде късно е! — извиках, навеждайки се. — Александър вече ме притежава — наведох се и го ухапах.
Изведнъж лампите на паркинга светнаха и филмът отново започна. Вампирът Владимир водеше Джени към гробището. Банда вампири ги следваха, опитвайки се всячески да спрат церемонията и да я вземат за себе си.
Джагър изви от болка, докато аз дърпах Александър към екрана.
Той се съпротивляваше.
— Къде отиваш? Не може да го зарежем.
Погледнах към екрана. Владимир водеше Джени към гробниците.
— Нямаме много време.
Но Александър зяпаше Джагър, чието бледо лице почервеняваше.
— Точно както планирахме. Моля те, довери ми се — умолявах го, дърпайки ръката му.
Александър погледна през рамо. Джагър беше плътно след нас.
