— Какво ще кажеш за сега? — изведнъж развеселено каза той. — Исках да ти дам това.
Той ми подаде дървена кутия с формата на сърце, която стоеше на перваза на прозореца.
Очите ми светнаха.
— Толкова си мил! А аз съм такава егоистка.
Отворих кутията. На сребърна верижка висеше един медальон — черни устни с малки вампирски зъби.
— Това е вампирска целувка — каза ми той гордо.
— Александър, прекрасно е. Ще го нося вечно.
Александър откопча колието ми от оникс и ми сложи безценният си подарък, който бе направил само за мен.
Даде ми една дълга, продължителна целувка за лека нощ.
— Кажи ми нещо. Щеше ли да е по-лесно, ако бях вампир?
Точно в този момент баща ми спря на алеята.
Александър бързо се скри в сенките.
Изчаках баща ми да се изкачи по стълбите.
— Къде отиде Александър? Беше тук преди малко. Исках да му кажа „здрасти“.
— Трябваше да се прибере в къщи преди да се превърне в тиква.
Изтощена влязох в тъмната си спалня и включих лампата си Едуард Ножиците.
Тогава си изкарах ангелите. На леглото ми и изглеждащ по-зловещ от всякога седеше Джагър.
Изпищях.
Това само накара зловещия тийнейджър да се засмее.
— Рейвън? Какво има? — извика майка ми отдолу.
— Нищо — извиках в отговор. — Просто си ударих пръста. — След това прошепнах на Джагър. — Какво правиш тук?
— Прилепите могат да се промъкнат къде ли не. Би трябвало да си го разбрала до сега.
— Искам да изчезнеш оттук! — настоях аз.
— Няма да се бавя. Провела си един очарователен разговор с Луна. Тя е много развълнувана. Мисли си, че е намерила новата си най-добра приятелка.
— Е, може би е точно така.
— Каза, че сте си говорили за всякакви момичешки неща. Момчета. Прически. Ухапвания от вампири.
Улових отражението си в огледалото на гардероба ми и отстъпих назад.
Джагър си играеше с копчето на нощната ми лампа. Включена. Изключена. Включена. Изключена.
— Престани! — предупредих го аз. Нещо липсваше. — Къде е Кошмар?
Дочух драскане идващо от чекмеджето ми на бюрото.
Изтичах до него и го отворих.
— Кошмар! — казах аз и вдигнах черното ми коте. — Бедното ми момиче.
— Странно — каза той поглеждайки ме похотливо. — Не ти съска.
— Не съска и на Александър — казах му аз и нежно погалих козината й. — Има вкус.
Джагър се изтегна на леглото ми, като постави червените си кубинки Догмартинс върху кувертюрата.
— Това легло е много удобно.
— Свали си краката! — скарах му се и избутах обувките му.
Джагър се наведе над леглото и вдигна одеялото от пода.
— Къде ти е ковчега? — попита ме той. — Не е отдолу.
Изправи се и се понесе към гардеробната ми. Бавно отвори вратата му.
— Не е тук — отбеляза. — Може би го криеш под роклята си — каза с палава усмивка.
— В мазето е.
— Странно. Не го забелязах там.
Кръвта ми кипна. Почувствах как побеснявам. Джагър се беше прокрадвал из къщата, докато семейството ми беше вътре.
— Скрит е. Сега изчезни…
— Разбира се, но първо ми покажи нещо?
— Вратата? Или прозореца? — дръпнах завесите и открехнах прозореца.
Джагър не помръдна.
— Някои от приятелите на Тревър казаха, че си отишла на училище. Любопитно, наистина. Вампир рискуващ със слънчевата светлина.
— И ти ще повярваш на банда сноби футболисти? Те разпространяват повече слухове от National Enquirer9.
— Е, аз също — каза той като ме преценяваше с разноцветните си очи. — Забелязах склонността им към клюки.
Почувствах кратко облекчение, но беше само за миг.
— На алеята отчетливо видях как Александър те ухапа по шията. Кръв се стичаше по врата ти като река, сладкия й мирис изпълващ въздуха. Но Луна каза, че не видяла никаква рана. Може би мога да погледна.
— Можеш да си тръгнеш. Веднага.
Той пристъпи по-близо, а зеленото му и синьо око пронизваха душата ми.
— Покажи ми зъбите си и аз ще ти покажа моите.
— Показвам ги само на Александър — казах му аз отстъпвайки назад.
— Каква загуба — направи още една крачка, приклещвайки ме до бюрото ми. — Харесва ли ти да живееш в лъжа?
— Лъжа?
— Да, лъжа — каза той гледайки ме в очите. Сякаш искаше да разчете душата ми. — Преструвайки се на нещо, което не си.
Ахнах и отклоних поглед. Сърцето ми замря. Прехапах устните си.
Протегнах се зад мен, опипвах с пръсти по бюрото с надеждата да намеря нещо, което да ми послужи като оръжие. Всеки момент Джагър щеше да ме погледне в очите, да ме хипнотизира и да ме замъкне на дулсвилското гробище. Напипах двутомната енциклопедия на момчето Били.
— Мисля, че ти харесва да бъдеш измамница — каза и нежно докосна огърлицата ми вампирска целувка. — Да накараш семейството си да повярва, че все още си смъртна.
Дишах отново и оставих книгата.
Чу се тихо почукване на вратата.
— Нуждая се от енциклопедията си.
— Били, махай се.
— Взе я назаем преди два месеца!
— Били. Били, махай се — казах му аз непреклонно.
Джагър отстъпи назад и се затича.
Момчето Били отвори вратата.
Обърнах се. Завесите нежно се полюляваха. Джагър бе изчезнал.
— Нещо не е наред ли? Никога не ме наричаш Били.
Затворих прозореца и се втурнах към брат ми да му дам бърза прегръдка.
— Никога не съм смятала, че ще ми се наложи.
Глава 13. Готическа фея
На следващата вечер след като завих зад ъгъла, за да се изкача нагоре по Бенсън Хил, забелязах една фигура в сенките стояща до портата. Никога страхливката, аз се затътрих бавно по изпочупения тротоар. Не ми се искаше да бъда неприятно изненадана от Тревър или Джагър.
