Когато наближих видях едно готически приказно момиче с дълга, на бяло-розови кичури, коса да се обляга на едно дърво.
— Луна? Какво правиш тук?
— Рейвън — каза ми тя като се втурна към мен и силно ме прегърна. — Бях сигурна, че ще те намеря тук.
— Но аз имам среща с Александър — почти извинително казах аз.
— Знам, но помислих, че може да поговорим за няколко секунди.
— Не искам да го карам…
Вдигнах поглед нагоре към имението. Таванският прозорец беше тъмен.
— Е… може би за малко.
Настанихме се на камъните пред портата на имението.
— Тревър има тест по история. Няма да го видя преди уикенда. Джагър ми каза, че те е видял миналата нощ — призна ми тя.
— Каза ли ти къде точно ме видя? — обвинително казах аз.
— В спалнята ти.
— Никога повече да не прави такива неща. Можеше да изплаши семейството ми.
— Ти направи същото нещо с Тревър. Промъкна се в стаята му.
Луна имаше право.
— Това беше различно. Аз имам такава репутация.
— Джагър е пакостник — каза тя с намек за гордост. — Научи ме на толкова много неща откакто се преобразих.
— Е, надявам се, че са доста добри трикове — предупредих я аз.
— Харесва ми чантичката ти — каза тя и докосна дръжката на малката ми чантичка от „Булката мъртвец“. — Може ли да я видя?
— Разбира се. — Никой, дори Беки не се вълнуваше от дрехите или модните ми аксесоари. Бях горда, че споделяхме един и същи вкус.
Тя я сложи на рамото си и я издемонстрира.
— Толкова е мрачна! Обожавам я.
— Благодаря. Поръчах си я по интернет. Може би ще мога да поръчам една и за теб.
— Бих убила за такава чанта — каза тя пламенно. — Имаш ли бонбонки? Вчера ти дадох последната си.
— Трябва да имам някакви дъвки.
Луна отвори ципа на чантичката ми.
— Внимателно, вътре е пълна бъркотия — предупредих я аз.
— Нямаше да е готино, ако беше подредено — каза ми тя с усмивка.
Облегнах се назад и се загледах в блещукащите звезди на небето.
Луна измъкна пакетче дъвки с вкус на грозде. Извади две дъвки и върна останалите обратно в чантичката ми.
Нямах нищо против да се позадържи известно време в града. И нямах нищо за криене в чантичката си. Или имах?
— Какво е това? — попита тя и извади пудриерата на Руби.
Сърцето ми спря да бие.
— За какво ти е пудриера? — попита ме скептично Луна, като държеше в ръка пластмасовата пудриера и галеше с пръсти рубинено червеното Р.
— Наследствена вещ е — казах й аз опитвайки се да и я взема.
— Наследствена вещ? — почуди се тя на глас. — Не изглежда толкова стара.
Точно тогава един Мустанг се приближи нагоре по пътя и спря пред имението.
Грабнах пудриерата и чантичката ми, и хукнах към колата.
— Мат! Беки! Как сте, приятели?
— Хей, Рейвън, какво става? — попита ме Мат.
— Здрасти, Бек, — усмихнато й казах аз.
Луна се приближи зад мен.
— Здрасти, Бек, — каза тя като също се усмихваше.
Усмивката на Беки повехна. Обикновено любезната ми най-добра приятелка ме погледна надменно.
— Мислех, че ще излизаш с Александър — каза Беки.
— Точно така; точно отивах към него.
— Просто си поприказвахме по момичешки преди това — обади се Луна.
Думите й ме раздразниха. Нямаше нужда Луна да се опитва да накара Беки да ревнува.
— По-добре вече да отивам при Александър — най-накрая казах аз. — Ще се видим утре, Беки.
— Добре — отвърна ми тя.
Отстъпих настрани от колата. Луна сложи ръката си около раменете ми и помаха на Беки.
Беки учтиво й отвърна.
Мустанга се отправи надолу по лъкатушещата улица. Александър ме бе предупредил за мотивите на Джагър и Луна.
— Чао, Луна — казах й, и се отправих към имението, докато тя стоеше на улицата.
Този път аз бях тази, която си тръгна.
Глава 14. Поканата
На следващият ден обикновено ранобудната птичка Беки закъсня. Вече си бях взела душ, наядох се, облякох се, после се преоблякох, а сега седях на предните стълби, с горнище, завързано около кръста си, пишейки любовни бележки на Александър. Вече бях готова да се откажа да ходя на училище, когато тя най-сетне спря на алеята ни.
Качих се в пикапа й, а тя едва промълви „Здравей“.
— Къде беше? — попитах аз. — Да не се успя? Или пък стигна на половината път до училище и осъзна, че си ме забравила?
Беки не отговори, но продължи да кара към училище.
След един учтив разговор с нея — отговорите й се състояха от „ъхъ“, „разбира се“ и главно кимания с глава — вече ми писна.
— И за какво е това мълчание? — попитах.
— Не, нищо — отговори тя, докато завиваше по пътя, който водеше към училище.
— Да не би да не се чувстваш добре?
— Чувствам се идеално.
— Тогава защо си ядосана?
— Не съм — отвърна тя и пусна радиото.
Тя спря на едно празно място до местата за паркиране на дванадесетокласниците и изключи двигателя.
— Просто ми се струва странно — започна меко тя. — Ти напусна „Хатси“ заедно с Александър веднага щом поръчката ви пристигна. Известно време след това, Джагър и Луна също си тръгнаха. Чух, че си се разхождала заедно с Луна в парка. И предната нощ пред имението, сякаш бяхте най-добри приятелки.
— Тя не ми е най-добра приятелка.
— Знам, че с нея имате доста повече общи неща — продължи тя. — Готическите дрехи, музиката. Вероятно и тя обожава вампирите.
— За това ли е всичко?
Ако имаше нещо по-лошо от ревнив любим, то това беше заплахата от нова най-добра приятелка.
— Ти просто си намерила някой по-добър за теб — каза тя и излезе от пикапа.
— Аз не искам някой, който да прилича на мен — отговорих, докато вървяхме към училище. — Искам някой точно като теб.
През всичките години, когато Беки и аз бяхме приятелки, тя никога не бе осъждала дрехите, които нося
