около него. Но аз запазих завинаги хипи огърлиците си, албумите на Пинк Флойд и левите си убеждения. И в край на краищата намерих и хора, които ме харесват такава, каквато съм.
— Точно за това е толкова готино и важно, че ще промениш имиджа си само, за да прекараш една вечер в града заедно с мен.
— Е, предполагам, че днес ще си приличаме повече от когато и да било — каза леля ми с усмивка.
— Намерих черен корсет — казах, изваждайки един костюм от окачалката с дрехи.
— Бях с него на постановката на „Сън в лятна нощ“, когато играех Елена — оплака се леля. — Не можех да дишам седмица след нея.
— А какво ще кажеш за това? — попита тя, демонстрирайки една вещерска шапка вероятно използвана за хитовата постановка на „Магьосникът от Оз“.
— Мисля, че е малко прекалено — казах.
Леля Либи една пуританска черна рокля с висока яка.
— Носихме такива на постановката „Лов на вещици“. Ако я поскъся с няколко сантиметра… ще стане направо прекрасна.
— Мисля, че ще е страхотна — похвалих я.
Картонени кутии с надписи: „За Мъже“, „За жени“ и „За деца“ бяха складирани до стената под прозореца.
Махнах най-горната кутия от купчината с надпис „За жени“, отворих я и се разрових в нея. Имаше всичко от каубойски ботуши до обувки за степ, от гумени ботуши до елегантни обувки на токчета.
— Тук има няколко Mary Janes14. Заедно с чифт стегнати панталони и тази рокля от „Лов на вещици“, ще изглеждаш като…
— Пораснала Уензди Адамс — каза леля вяло.
— Не, перфектно! — обявих изпълнена с ентусиазъм.
Сега бе време за Напълно Мечтания Грим на Рейвън Мадисън. Най-голямото ми доближаване до моден и козметичен консултант се изразяваше в нанасяне на розова пудра по лицето на Беки, когато тя се приготвяше за среща с Мат.
Ако можеше да имам свое собствено шоу по телевизията, то щеше да се състои в това да променям стила и гардероба на участниците в него като изхвърля всичко с пастелни цветове, флорални мотиви и блестящи камъчета и го заменя с кървавочервени тонове, ярки краски и мрачно черно.
Днес всичко беше доста по-различно от това, което правех, докато консултирах Беки. От върха на кестенявата й коса до върха на лимонено зелените й обувки с токчета, аз трябваше да преобразя изцяло леля от дете на природата в господарка на нощта.
Докато едната й ръка бе потопена в лавандулова вода, аз лакирах другата с прилепово черно.
— Е, разкажи ми всичко за срещата! — предразположих я като професионален козметик.
Леля Либи се кикотеше сякаш сме най-добри приятелки, докато ми описваше с подробности за вечерята си с Дейвън.
— Той е различен от всеки друг мъж, когото съм срещала. Много е търпелив и едновременно с това емоционален. Слуша всяка моя дума.
— Имаш ли негова снимка?
— Имали сме само една среща. Освен това той не обича да му се правят снимки.
„Любопитно“ — помислих си. Докато маникюра на Леля Либи съхнеше, аз преобразявах свежото й, сияещо и видяно от слънце лице с лека бледо бяла пудра. Сложих й обилно количество очна линия, за да подчертая и уголемя ефекта от смъртно черните сенки, които нанесох на клепачите й. Повторих два пъти спиралата й и завърших грима с два тона от вампирски червен молив и червило за устни.
Издокарах я с дантелено колие около врата украсено с бучиниш15, обици с формата на розички и масивни черни гривни. После и помогнах да закопчае наскоро подкъсената си рокля от „Лов на вещици“.
Бързо извадих клубните си дрехи от куфара и започнах да се приготвям като ми се стори, че това ми отне повече време дори от пътуването с автобуса до Хипстървил.
— Мисля, че ще се стопя тук отвън — извика тя, докато чукаше на вратата на стаята си. — Побързай малко де, искам да видиш и аз как изглеждам.
Фиксирах прическата си със спрей и отворих вратата.
— Уоу! Я виж ти! — възкликна тя.
Завъртях се пред нея като модел, нагиздена в черна мини рокля от прилепнал корсет в лилаво и черно и нащърбена пола, тъмни като нощ мрежести чорапи и черни кожени чудовищни ботуши с катарами на Demonia. Чувствах се уверено в кожата и дрехите си. Веднъж щом бях минала за вампир в Тъмницата и за възрастна в Клуб Ковчег на това място бях просто себе си. Беше ободряващо да знам, че ще мога пак да се върна там и да бъда себе си — още повече, че сега щях да съм с леля Либи.
Само, че тя явно не бе на същото мнение:
— До теб аз ще изглеждам по-скоро като твоя баба!
— Я стига! Изглеждаме като сестри.
— Докато ми правиш такива комплименти, ще се мотая с теб навсякъде, където поискаш. Къде ще ходим после — на гробището?
— Вече готова ли си да се видиш как изглеждаш? — попитах.
— Може би след час…
— Барабани моля… — започнах и я поведох към голямото огледало в спалнята.
Когато леля видя отражението си в него не се позна. След това ахна сякаш току-що бе видяла призрак.
— Красива си, не мислиш ли? — засиях.
— Е… определено от различно от това, с което съм свикнала.
— Направих те да изглеждаш точно като мен — казах с възхита.
Последва гробна тишина. После сякаш си помисли, че наранява чувствата ми и каза:
— Никой не може да изглежда като теб Рейвън. Ти си уникална и красива.
— Мога да смекча малко тоновете, ако искаш.
— Да не си посмяла — тя грабна малко ръчно огледалце и се опита да придаде обем на косата си. — Този цвят е достатъчно блед. — Сви червените си вампирски устни като болнава версия на Мерилин Монро. — Пък и черното е най-добрият приятел на момичетата.
Глава 9. Вечерно излизане по вампирски
— Погледни само каква опашка! — изписка леля Либи, когато пристигнахме пред Клуб Ковчег. — Толкова дълга колкото и пред готините клубове в Ню Йорк! Така няма да влезем никога — последвай ме.
Леля се отправи към входа направо към непознатия бодигард отпред.
— Извинете ме, името ми е Либи Мадисън. Аз съм от Любителската Формация и…
— Либи? — попита я подозрително бодигарда.
Леля ми се вгледа внимателно в него.
— Джейк? — попита тя, внезапно разпознавайки го. — Какво правиш тук?
— Работя тук на половин работен ден докато ходя на училище — каза той като взе входната такса от пет долара за тийнейджърската вечер от едно момиче на опашката. — За малко да не се позная.
— Ами, понагласила съм се за вечер навън. Вписвам ли се?
Джейк се засмя и постави печат на едно четиринадесетгодишно момиче с повече пиърсинги даже от мен. Печатът едва се помести на тъничката й ръка.
— Рейвън, това е Джейк — представи ме гордо леля ми. — Джейк, това е племенницата ми, Рейвън. В Любителската Формация Джейк играеше Лени от „За Мишките и хората.“
— Радвам се да се запознаем — той сложи печат с прилеп на ръката на всяка от нас.
— Не се ли нуждаем от гривни? — го попитах аз.
— Не и тази вечер. В барът е забранен алкохола до единадесет и една.
