Не ми оставаше друг избор. Почуках.
Удрях и удрях, но никой не ми отвори. Закрачих нервно, като се надявах, че някой скоро ще слезе по стълбите. Но когато изтекоха няколко минути и аз все още бях сама, станах ужасно нетърпелива.
Представих си как Оникс и Скарлет танцуват на дансинга, пият кървави питиета и си приказват за нощните си похождения. Новите ми вампирски приятелки, Оникс и Скарлет. Защо не се сетих за тях по- рано?
Извадих мобилния си телефон от чантичката. Прегледах списъка с номера, докато не стигнах до Скарлет, след което натиснах копчето „набиране“.
Чаках телефона да се свърже. Имаше толкова бетон и камъни около мен, че беше невъзможно да хвана сигнал. Изтичах обратно по стълбите и натиснах отново бутона за набиране. Звънеше… И звънеше… И звънеше…
„Хайде, Скарлет“ — казах си. — „Вдигни“. Бях сигурна, че няма да чуе звъна на телефона заради шумната музика. А само един капак на ковчег ме делеше от вампирския клуб на мечтите ми.
— Ало? — каза един момичешки глас.
— Скарлет? — попитах развълнувано.
— Да?
— Аз съм Рейвън.
— Рейвън. Как си?
— На входа на Тъмницата съм. Забравила съм си ключа.
— Там съм след секунда.
Няколко мига по-късно вратата се отвори със скърцане и Оникс, и Скарлет застанаха зад изглеждащия като от средните векове Дракон.
Двете от момичетата ме хванаха за ръка и ме поведоха през цепнатината на завесата, покрай претъпкания бар и право към дансинга.
Странно, но опасният и изглеждащ като от друг свят таен клуб сега направо вреше от напрежение. Посетителите, които преди изглеждаха съблазнително и приятелски настроени сега се оглеждаха едни други подозрително и си шепнеха един на друг.
Но Оникс и Скарлет изглеждаха непроменени. Скарлет постави в ръката ми един шперц и обви пръстите ми около него.
— По този начин никога няма да стоиш заключена отвън — каза ми тя.
— Но…
— Недей да спориш — ние сме тук през цялото време.
— А когато не сме тук, сме си заедно — добави Оникс.
Прибрах новата ценна придобивка в чантичката си преди да са си променили мнението.
— Надявахме се да дойдеш — каза ми Оникс, докато ме водеше към бара. — Искаш ли нещо за пиене? Тази вечер офертата е — купи едно питие и получи второто безплатно.
— Не, благодаря — отвърнах аз.
Мечтаех да стана вампир — да бъда безсмъртна, да бъда привлечена от нощта, да обичам Александър завинаги. Това което не си представях беше да гаврътна бокал пълен с кръв сякаш пия топъл шоколад.
— Не мога да остана дълго тази вечер, но исках да отскоча, да ви кажа здрасти.
— Радваме се, че дойде — каза Скарлет. — Толкова неща се случиха.
Хванати за ръце се залутахме из катакомбите. Опитах се наум да запомня отличителните неща по пътя ни през тунелите. Минахме покрай момиче приклещено от страстта, с гръб облегнат върху една гробница, на кавалерът й, който я целуваше по шията. Няколко дузини черепи бяха подредени на стената. Групички посетители лежаха в някои от празните гробове. След това се разсеях заради въпросите на Оникс.
— Как мина срещата ти снощи? — полюбопитства.
— Ами… страхотно.
Минахме покрай тайнствена фигура, която се криеше в сенките. Няколко малки свещи лежаха на пода в близката ниша точно до тайнствената личност и се отразяваха в малки светли петънца по мотористките му ботуши.
Хвърлих поглед назад, докато продължихме да се движим напред. Фигурата остана скрита в сенките.
Наведохме се, за да минем под един хлътнал свод и влязохме в Стаята за Мъчения. Електрически стол, диба16 и Желязна Девица17 — това бяха само най-забележителните неща изложени в стаята. Една огромна, кръгла, дървена платформа с шест маси се въртеше много, много бавно. Бара за правостоящи, на размери подобен на тези по сватбените тържества, бе в отдалечения край на стаята. Заехме единствената свободна маса.
— Защо не доведеш гаджето си тук? — попита ме Скарлет.
— Не съм сигурна, че този клуб ще му хареса.
— Той смъртен ли е? — поинтересува се Оникс.
Двете момичета чакаха като на тръни отговора ми. А аз чаках дори по-развълнувано думите да се отронят от устните ми.
— Не, гаджето ми не е смъртен. Вампир е — казах. Това бе първият път, когато признавах, че гаджето ми е безсмъртен (освен веднъж, когато казах на Беки, но тя си помисли, че се опитвам да я разсмея). Усетих как огромен товар се смъкна от плещите ми, чувството беше ободрително. — Гаджето ми е вампир — повторих гордо.
— Тогава трябва да го доведеш тук — предложи Оникс. — Целият смисъл на този клуб е да имаме място, което да можем да наречем наше.
— Но това скоро може да се промени — потайно ми каза Скарлет.
— Защо? — попитах я.
— Чухме слухове, че някой планира да превземе клуба.
Един човек — който бях видяла по тайни събирания — изскочи в ума ми. Спомних си как Финикс говореше на привържениците си. Той беше магнетично привлекателен и тайнствено опасен. Спомних си как последователите му реагираха на всяка негова заповед.
— Финикс… — казах шепнешком.
— Моля? — попита Скарлет. — Не мога да те чуя заради музиката.
Почувствах как косата на тила ми настръхва. Хвърлих поглед назад и видях Фикикс да седи на електрическия стол и да се взира право в мен.
Сърцето ми запърха в стомаха. Въпреки, че бях с две приятелски настроени вампирки ме бе страх до смърт от вампира зад мен.
— Няма значение — казах аз. Въпреки, че беше невъзможно да ме чуе заради разстоянието, на което беше и музиката, която пулсираше по-бързо от сърцето ми, усещах че разбираше всяка моя дума.
— Клубът винаги е бил страхотно местенце за разпускане — започна Скарлет.
— Основната причина за съществуването му е, че тук можем да бъдем себе си без притеснения — заяви Оникс.
— Много от нас не искат промяна. И сега клубът е разцепен на две — призна Скарлет клатейки глава.
Трябваше да науча повече. Наведох се към момичетата толкова близо колкото беше възможно.
— Каква е неговата история? — прошепнах на Оникс.
— Чия история? — Тя се приближи още по-близо.
— Моля? — попита Скарлет отмятайки лъскавите къдрици от рамото си. — Не те чувам.
— Интересува се от някакъв младеж — каза й Оникс.
— Мислех, че си имаш гадже — добави Скарлет.
Оникс сръчка с лакът най-добрата си приятелка и след това нетърпеливо ме попита:
— Кой?
Поставих показалеца си на устните. С най-тихия ми шепот започнах:
— Не съм заинтересована… Имам предвид, че съм… но не по този начин. Не поглеждайте… но младежът зад мен, който седи на електрическия стол…
