— Ноона!
Почти изплашена, Аруула беше извикала името на момичето. И едва ли имаше нужда да го посочва с пръст. Мат откри спътницата на Ларн в същия миг.
Ноона стоеше сред другите момичета отстрани на бога на борбата. Други знатни особи се тълпяха около него, вероятно бяха неговата свита. Един от тези придворни извиси глас. Явно изпълняваше ролята на церемониалмайстор и говореше с мегафон, който, както и другите инструменти на фанфаристите, беше изработен от рога на някакво (много голямо!) животно. Гласът му проехтя над амфитеатъра, сякаш усилен от високоговорители.
— Алцарее юу ту глориис Маарс!
— Станете в чест на Маарс — прошепна Аруула на Мат.
Зрителите станаха. Мос дръпна Мат със себе си нагоре.
— Чест и благодарност на тебе, боже на борбата! — закрещяха хиляди гласове.
Тази благодарност дължаха на Маарс вероятно заради очаквания спектакъл на арената, в това Мат не се съмняваше. Мъртвият върху останките на самолета беше несъмнен знак.
Публиката седна отново и говорителят обяви игрите на деня за открити. Екнаха гръмливи аплодисменти и викове „да живее!“
И тогава започна перверзният фестивал на ужаса.
Двама мъже вече бяха загубили живота си на арената на амфитеатъра. Само тъмните петна в пясъка и няколкото парцала от облеклото им свидетелстваха, че тези хора някога ги е имало. Зверовете, големи колкото лъвове и не по-малко опасни, бяха свършили всичката работа. Бяха ги убили не само заради самото убиване, а от глад…
Мат Дракс имаше чувството, че ще се пръсне от бездействие. С удоволствие би сложил край на онова, което ставаше там, но това би означавало същевременно и неговият собствен край. И Аруула, изглежда, не се чувстваше по-различно. А Мос не показваше никакви признаци на вълнение.
Остатъкът от публиката обаче беснееше от въодушевление. Още докато двамата достойни за съжаление борци на арената бяха разкъсвани, зрителите освиркаха обречените на смърт. Питаше се кои чудовища бяха по-лоши, гущероподобните същества на арената или онези в човешко тяло по балконите на Колизея?
С помощта на измъдрена система от въжени подемници, падащи врати и порти двата звяра бяха вдигнати на арената, за да не заплашват сигурността на пазачите. Очевидно на това място не бяха възстановени само стените на амфитеатъра, но бяха копирани и подземните съоръжения. Бойците бяха излезли на арената през една от двете порти. През втората бяха откарани мъртвите — ако въобще нещо беше останало за откарване…
Първият боец едва ли можеше да се нарече такъв и след може би пет минути вече го нямаше… Публиката беснееше от разочарование…
Вторият гладиатор се биеше малко по-добре — или, казано по-точно, удължи страданието си. С копие, което бяха тикнали в ръката му като оръжие, успяваше да се отбранява малко по-добре. Дори успя да рани животните така, че да ги затрудни в движенията им. Може би в негова полза беше и това, че зверовете вече бяха яли и съответно бяха по-тромави, отколкото в първия рунд. Което все пак не им попречи със стръв да се нахвърлят върху „втория рунд“…
Следващият кандидат беше Ларн.
Мат стисна юмруци, Аруула тихо извика и бързо постави ръка на устата си, за да заглуши звука.
Младият варварин поздрави бога на борбата със свит юмрук, извика нещо, което Мат не разбра поради голямото разстояние (вероятно някаква езикова разновидност на традиционния гладиаторски поздрав „Те morituri salutant!“)2 и тогава Ларн се вцепени за миг, когато Ноона се наведе над парапета на ложата.
Момичето гледаше надолу, отляво и отдясно на него още две други се закискаха глуповато и отправиха по посока на Ларн неприлични жестове, на които зрителите реагираха с викове и груби крясъци. Затова Ларн се преви като при телесна болка.
— Какво означава това? — Мат попита полугласно Аруула.
— Момичето в средата е спътницата на мъжа на арената. Във веки случай до вчера все още беше. Защо сега прави… това?
Мос отговори:
— Взети са за слуги на божествата. Това е чест! — Думите му изразяваха чист цинизъм. — На първо място служат за… задоволяване на плътските щения на боговете.
Мат дори разбра думата „задоволяване на плътските щения“, защото му звучеше много близка до познатата му „фегаашаа“. Представата, че тази тлъста твар горе се забавлява с младите момичета, го душеше като студен юмрук.
— Освен това имат грижата и за потомството на боговете — продължи Мос.
Разговорът прекъсна, когато на арената започна сражението. Ларн беше въоръжен с тризъбец. И въртеше оръжието с известна ловкост. Може би с него се боравеше по подобен начин като с тоягата меч с две остриета.
— Буонне аарма — рече Мос. — Буонне ухомо.
Всъщност Ларн направи доста добро впечатление при борбата с чудовищните гущери. Чуха се първите окуражаващи възгласи.
С тризъбеца си Ларн държеше зверовете на разстояние, измъкваше се ловко и нанасяше бързи и точни удари. С което, разбира се, провокираше агресивността на чудовищата.
Удар с опашка го събори. Другото животно скочи върху него, искаше да го погребе под себе си. Ларн светкавично се претърколи настрана. И заби тризъбеца.
Трите остриета на оръжието потънаха дълбоко в хълбока на животното. Устата му зейна и изпусна дрезгав рев. Ларн се изправи и с все сила натисна края на дръжката на тризъбеца, вкара го още по-навътре в тялото на гущера. Тогава завъртя оръжието и със силата на отчаянието го измъкна от раната. Около остриетата се бяха навили кървави черва. В тялото на гущера зейна дупка с големината на футболна топка.
Животното се строполи настрани, потрепвайки и борейки се да си поеме въздух. Но движенията му видимо отслабваха.
Разнесоха се ликуване и възторжени свирукания. Някои зрители скочиха, протегнаха юмруци и изръкопляскаха.
Но Ларн не се подлъга от това. В тази борба победата му трябваше да бъде двойна, за да я спечели наистина и той много добре го съзнаваше. Използва трупа на гущера като стена между себе си и другото животно.
Докато звярът се засили за скок през мъртвия си събрат и полетя към Ларн! С широко раззината паст, с фучене и с протегнати мощни предни крака, сякаш искаше с лапи да сграбчи противника си.
В последния миг Ларн насочи тризъбеца срещу носещия се към него гущер и заби остриетата в отворената паст!
Инерцията и самата тежест на чудовището събориха младия варварин на земята. Но някак си успя да не попадне под гущера. С почти акробатично претъркаляне назад се измъкна от опасната зона, скочи веднага на крака и дозаби тризъбеца толкова дълбоко в пастта на гущера, че юмруците му почти докосваха устата.
Останалото беше въпрос на формалност. Ларн завъртя тризъбеца в тялото на чудовището, разкъса вътрешностите му и когато най-сетне животното падна, младият мъж нанесе на масивното тяло един театрален ритник и накрая стъпи върху трупа с позата на победител, вдигна юмруци и нададе триумфиращ вик.
Мат с изненада се хвана, че се е присъединил към аплодисментите на публиката. Тайно се извини с това, че може би избликът му се дължи на облекчението…
Облекчение, което, разбира се, беше неуместно. Защото борбата на Ларн не беше приключила.
Прозвуча пронизителен сигнал на фанфар и шумът по балконите за зрителите заглъхна. Друг звук прогърмя, тогава портата отново се отвори и влезе…
— Това е мъжът, когото търсиш — Мос надвика внезапно избухналото френетично ликуване на зрителите. — Мъжът, който е облечен като теб.
