Ловът на бургграфа

Виктор ЮгоЛовът на бургграфа

На Пол

А в пещерата дива се смее фавън стар.

Сегре

„Дай за лова ни от своите мощи
                                мощ ти,
о, Свети Готфрид, наш пръв Господар!
                                Дар

чака те — мраморен склеп на светия;
                                ти я
знаеш мечтата ми, чуй ме, о, Сир! —
                                сир

восък ти давам за хубави свещи
                                с вещи
скъпи, с одежди — цял от брокат
                                кат,

с рог от седеф и от тежко излято
                                злато;
чело съм свел пред светия ти гроб —
                                роб

твой «Алексис, тук от Бога властител,
                                с титул,
син на властели със свят, низпослан
                                сан!»“ —

тъй се бургграфът с молби натежали
                                жали,
а Свети Готфрид отвръща „Не нам!“ —
                                ням…

— Паж, донеси ми кесията; коня,
                                оня
мой андалуски жребец, оседлай; —
                                лай

носи се… — Викайте графа; — кучкара
                                кара
псетата лавнали… Още в зори
                                ври.

Вие, стрелци, моя в пир гласовита
                                свита,
твърд е лъкът ви и ваште стрели —
                                зли!

Пищна трапеза го вече смелчака
                                чака,
чакай, готвачо, ще тътне безспир
                                пир!

Хайде, приятели! Селската сган я
                                каня
също — еленът тук иска селяк
                                як!…

Тръгват на лов, а мадам Изабела,
                                свела
плахо очи, ги следи с дяволит
                                вид.

Вихром летят сенешали, барони
                                в брони,
чака ги зноен, за лов отреден
                                ден.

Рейтари, божи слуги и властели,
                                те ли
мечки не гонят сред горската сеч
                                с меч!

Пажове, дами с каляски, джуджета;
                                шета