Нищо не чува еленът, май свърши; с върши цял е закрит… Тишина до безкрай… — Рай! Всуе! Как стръвната глутница зла е; лае, иде и екне сред мрака дълбок рог! Хуква. Но свършва внезапно земята; мята пламнало тяло, от пръски облян — блян! Ах, как водата е милващо-плава! Плава. Лаят нараства, о, беден елен — в плен! Будят фанфарите в псетата звяра, в яра екнат тръбите сред здрача зелен — в плен! Ето, гонячите вече приклякат; лакът опват стрелците с дъх затаен — в плен! Всичко към битката кръвопролитна литна! Плавай — дано им избягаш, дано! Но стръвната глутница с ярост се хвърли — върли псета! — в дълбоката горска вода. Да, трябва да бяга! Спасение няма! Яма скоро ще зейне сред тия вълни. Ни бързият бяг, нито с Божа намеса меса ще го избавят от кучия бес, без да се раззинат в месата издрани рани и да засити тъй тяхната стръв с кръв. Ръфат го псетата, рухнал, се вече свлече; удрят го, мушкат го и за капак — пак! Мъртъв! От щастие чак им призлява — слава! Рогът за твоята гибел вести! Ти днес ще красиш победен пиршествата с двата реда бокали и скъпи блюда. Да, но отмъстен си… Австрийката млада ада ще избере — вместо рай с лопатар стар. Сметката прави си той без кръчмара! Кара грохнал трофея, но с бляскав ескорт — горд. Докато гърчи ти в кръв запламтяло тяло,
