рой соколари и доста пресвят свят. Ето, бургграфът с осанката строга рога пръв е надул и елени насам сам свърна; не, няма в спасение звяра вяра; няма при стария храбър бургграф гаф! Дръж! Но елен сред гонитбата бясна блясна и като мълния в миг се в искри скри. — Дръжте го, псета, гонете, викачи! Качи звярът цената си — в звонк ще платят плът ей като тази… Къде се, Диана, дяна, Майко на силфите с вечно пиян Пан! Дай ми рогата му, дай ми трофея, фея! Майко на храбрите, сестро в суров лов. Както монах радва с лепта убога Бога — своя дворец ти поднасям на длан; дан друга не ща — всеки плячката близка иска, но ме зарадвай с елена сломен мен. Гневният конник прегънат о две е, вее черна наметка с пресипнал от бяс бас. Псетата лаят, направо се късат, хъсът ги озверява, ври всичко назад — ад! Бяга еленът, напряко се втурва! Урва! — близо са, скоро ще му пресекат път. Сбогом лъки и потоци пенливи, иви, ниви с шумяща нашир и надлъж ръж! Стене еленът и кърши, кървейки, вейки; с дебри зелени на помощ излез, лес! Мракът беглеца все тъй го с палаши плаши, стряскат го псетата с вълчия свой вой. Шпорят мъжете жребците игриви, гриви вейнали — всяка земята мете; те с лъскави сбруи днес в кърви са цели — цели хълбока конникът гневен с жесток ток.
