бреме.
— Мисля, че тук съм в безопасност… — промълви тя. — Най-сетне.
Не бе спала в легло от месеци и откакто влязоха в Шазмак, трудно мислеше за нещо друго. Остави чашата настрана, облегна се и впери поглед в спътника си. Бузите на Лиан се бяха зачервили, а очите му блестяха от виното, за което жаждата му беше неутолима. Усмихваше се щастливо. И се впусна в сказание, но колкото и да обичаше историите (тази пък беше разказана великолепно), леглото я влечеше по-силно. След малко се изправи безшумно, отиде в стаята си и легна на нара в тъмнината. Магията на гласа му я достигаше през открехнатата врата и я унесе в приятен сън без видения. Лиан я видя да си ляга и се зарадва за нея. Нямаше нужда от слушатели, за да се усъвършенства в изкуството си.
Странноприемницата в Тулин обезлюдя — там бяха само съдържателят и семейството му, старият Шанд, както и една-единствена гостенка. Талия губеше търпение. Направи всичко възможно, претърси навсякъде, но Каран и Лиан ги нямаше. Сега седеше, гледаше меко стелещия се сняг и се гризеше отвътре. Внезапно се надигна, откъсна половин лист от малкия си дневник и написа бележка:
Мендарк,
Получих съобщението ти вчера, но няма утешителни за тебе вести. Търсих повече от десет дни, обаче не успях да ги издиря, намерих само следи. Лиан се е срещнал с Каран и двамата са избягали в планинската пустош около Тантинуин. Там заварих уелмите да претърсват изровена от пещери и тунели местност и ги подлъгах да тръгнат на запад. Не посмях да се върна веднага, опасявах се да не ме последват. Изгубих повече от ден и макар че случайно се натъкнах на мястото, където са се крили Каран и Лиан, бяха тръгнали, а снегът натрупа толкова, че нямаше шанс да ги открия. После времето ме принуди да се прибера в Тулин. По тези чукари човек не може да броди сам в такава зима. Сега разполагам с твоята карта и знам накъде може да са се запътили, но изгубих твърде много време. Ако са оцелели, вече са далеч. Говорих дълго с Шанд и пребродих цялата околност, в случай че са се върнали насам. Нямаше и помен от тях. Ще остана тук още една седмица и ако нямам новини от теб, ще се върна в Туркад. Дори уелмите са се отказали. Преди няколко дни минаха на път за Хачет и много бързаха.
Изпрати ми пак този скийт.
Слезе долу и срещна Шанд на прага. Щом чу молбата й, той се усмихна и влезе за малко в съседния хамбар. Върна се с паница, в която носеше току-що убит плъх. Двамата отидоха заедно в бараката зад странноприемницата, където държаха птицата-вестоносец на Талия. Съществото имаше жалък вид дори за скийт, впиваше нокти в пръта насред сумрачната барака. Все пак щом доближиха, свирепо се опита да ги клъвне. Големите му черни очи бяха мътни, по гърдите се виждаше черната кожа, където птицата сърдито бе скубала перушината си.
Шанд щракна с пръсти пред нея, като внимаваше да е извън обсега на щракащата грачеща човка. Талия се промъква отзад и нахлупи върху главата на скийта кожена качулка на дълга дръжка. Птицата незабавно се укроти, Шанд я взе и погали меките пера по шията, докато Талия нагласи ремъчетата на торбичката за съобщения. Щом привърши, Шанд се отдръпна, постави купата с още топлия гризач до пръта, а Талия полека вдигна качулката от главата и дългата извита човка.
Птицата обезсърчено се помъчи да клъвне Шанд, обърна се и шумно разкъса мъртвия плъх, като гълташе големи кървави мръвки. Металният дъх на топла кръв насити въздуха в бараката. Птицата са премести странично по пръта, изтри си човката в сламата, отпи дълга глътка, после и втора, изведнъж разпери криле с плющене и полетя напред.
Те отстъпиха предпазливо към вратата, открехнаха я и се измъкнаха встрани от входа. Шанд рязко отвори вратата докрай. Толкова време не се случи нищо, че Талия понечи да надзърне. Шанд докопа ръката й и грубо я издърпа назад. В същия миг големите криле изплющяха отново като камшик, птицата се хвърли през отвора и в движение се опита да раздере лицето на Талия с нокът. Щом се освободи, се зарея за малко, изгледа злобно стопанката си, после крилете уловиха студения вятър и скийтът устремно се издигна в небето към Туркад.
Погледаха го мълчаливо. Щом се смали до петънце в тъмното небе, се върнаха в странноприемницата.
— Трябваше да съм по-внимателна — подхвърли Талия. — Ако не ме беше дръпнал…
— Не бива да се отпускаш около тях дори за миг. Веднъж видях мъж да умира с разкъсано от скийт гърло. Но докато имаме нужда от бързо пренесени вести…
След два дни долетя друг скийт. Този път съобщението не беше на пергамент, какъвто ползваше Магистърът, а на изцапано късче кафява хартия.
Талия,
Най-лошите ми опасения се сбъднаха и ме свалиха насила от поста ми. Дойдоха през нощта. Някои от нещастните ми слуги са мъртви, но аз избягах по тайния проход. Мисля, че се канеха да убият и мен в мрака, но сега вилата ми е обезопасена и за известно време не ме заплашва нищо.
Няма смисъл да търсиш повече, върни се в Туркад, но бъди предпазлива. Ще се опитам да поддържам връзка с посредниците си, докато мога, само че без възможностите на Магистър ще е трудно. Трябва да се подготвим за обрати, ако Огледалото бъде намерено от други.
Игър настъпва на юг.
Не изпращай птици.
Талия безмълвно подаде писмото на Шанд.
— Тръгваш ли?
— Да, колкото и да вали. Той има нужда от мен. Откакто го познавам, живее в страх от този момент, от Игър. Но и светът да обезумее по същото враме…
— Да — отвърна Шанд. — Дори и аз в Тулин вече се тревожа. Макар че се зарекох да стоя настрана, не мога да си го позволя. Ако бях помогнал на Лиан, когато ме помоли… Е, няма полза от съжаления. И аз ще дойда в Туркад, но не заедно с тебе, а по-късно. Първо имам работа тук.
23. Аакимски сказания
На следващия ден Каран стана призори, направи закуска, отиде с подноса в другата стая и раздруса Лиан.
— Какво? — викна той, без да отваря очи. — Да няма земетресение?
— Събуди се, охлюв такъв.
Лиан разтърка очи и се надигна.
— Какво има?
— Закуска — заявя тя и сложи отрупания поднос в скута му.
