така — да ви покажат колко им е неприятно, че сте на този кораб.
— Значи никъде няма да спираме, а ще плаваме чак до Зайл.
Пендер изви очи към тавана в безмълвно „що за слабоумие“. Колкото и да спориха, той не отстъпи.
— Щом е така, не получаваш остатъка от уговореното — студено напомни Талия и му обърна гръб.
Тази нощ спа зле.
Вятърът още носеше дъжд сутринта, докато тя вървеше към пристанището. „Черният опал“ бе вързан за стар кей зад митницата. Корабът беше боядисан в черно, със сини, червени и златни кантове. Красив съд, дълъг седем-осем разтега. Талия получи разрешение от началничката на пристанището и се качи на борда. Тогава се появи и Пендер, изчервен и задъхан. Талия му махна да дойде при нея.
— Щом бездруго бъхтах пеша чак дотук, защо да не погледна — оправда се той.
Тя реши да не се заяжда. Пендер провери всичко по „Черния опал“ много старателно, макар и с голямо нежелание. Когато пак стъпиха на кея в проливния дъжд, Талия позна по изражението му, че корабът е превъзходен.
Влезе повторно при началничката на пристанището — дребничка мургава жена със стегната на тила коса.
— Цената е шестстотин златни тела — каза тя, отвори някаква счетоводна книга, но я затвори, без да погледне. — Определена е от митницата и нямам пълномощия да се пазаря. Цената е справедлива при тази слава на кораба, иначе щеше да е двойно по-висока. Проявявате ли интерес? Редно е да ви предупредя, че и пратеникът на Игър вече подпитваше за този кораб.
— Само подпитваше ли?
— Може би не му е позволено да харчи толкова много пари. Но след няколко дни… Кой знае.
— Кога можете да съставите документите?
— Следобед ще бъдат готови за подписване и подпечатване.
Талия й благодари и излезе. Пендер седеше намръщен на верандата отпред и зяпаше дъжда.
— Не искаш ли ти да го купиш?
— Не, въпреки че е чудесен кораб. Щеше да струва поне хиляда, само да не носеше това име. Бездруго ще ми бъде трудно да започна всичко отначало, не ми трябва и такова бреме. Впрочем нямам и парите.
— Е, аз ти предлагам отстъпка. Мендарк ще купи кораба, а ти ще си капитан, докато пристигнем в Зайл. Ако дотогава се убедим, че „Черният опал“ носи големи неприятности, ще се отървем от него, ако ще и на загуба… за сметка на Мендарк.
— А моите пари?
— Редно е да вземеш по-малко, щом корабът не е твой. Но ти поработи усърдно за нас, а и вече загуби една лодка. Склонна съм да вземеш всичко, което уговорихме. Е, съгласен ли си?
Той й протегна ръка с видимо облекчение.
— „Черният опал“ обаче ще ни навлече беди.
— Хайде да приключваме. — Влязоха и Талия заяви: — Купувам го.
— Името? — попита жената.
— Аа… Кое име? На кораба ли?
— Чие име да впишем в документите? За себе си ли го купувате или за друг? Ако собственикът ще е друг, задължително е да представите пълномощно. И не забравяйте, че наказанията за лъжесвидетелстване тук са много сурови.
— На мое име — реши Талия. — Аз съм Джалис Безун, доскорошна жителка на Туркад.
— Имате ли документи?
— Да, в странноприемницата.
— Донесете ги за прехвърлянето на кораба.
— Разбира се.
Талия за малко не си глътна езика — предстоеше й да фалшифицира документи.
Плати шестстотин тела. Пендер се озърташе небрежно да провери колко монети остават в голямата кесия. Талия получи великолепно украсена разписка с внушителен печат.
— Тъй… — промълви тя, докато слизаха по стъпалата пред входа. — Замажи онова име. Наречи кораба… да, наречи го „Хлапето“. Да е по-нормално. Купи достатъчно боя да го пребоядисаме целия по пътя. От колко време имаш нужда да набавиш всички припаси?
— За да ни стигнат до Зайл ли?
— Да.
— Ами те са ошушкали всичко: инструменти, въжета, запаси, каквото се сетиш. И виж ги тия платна — протрити до дупка! Значи ще набавям нещата до утре вечер, и то ако имам късмет.
Талия сви устни.
— Толкова дълго ли? Мендарк бездруго се гризе от тревоги. Добре де, утре. Нека сме готови за отплаване, когато притъмнее.
Вървяха обратно към странноприемницата и изведнъж зърнаха позната фигура, която тъкмо завиваше в пресечка. Нямаше как да сбъркат якото ниско тяло и моряшката походка.
— Но това не е ли Черт?
—
Главата на мъжа пред тях се изви светкавично и той си плю на петите. Когато дотичаха до началото на пресечката, от него нямаше и следа.
— Тази история никак не ми допада! Пендер, що за хора са твойте моряци?
— Работливи, но не по-честни, отколкото им се налага да бъдат. Питаш дали им имам доверие? Как пък не!
— Те сигурно са ни издали на агентите на Игър — изсумтя Талия.
— При толкова злато в онзи бивак? По-скоро събират шайка главорези, за да се качат в някоя лодка и да отидат да го присвоят.
— Мендарк ще се справи с тях — промърмори тя, но не убеди дори себе си. — Най-добре да се върнем там.
— Не бива да се връщаш, преди да подпишете документите. В пристанището ще намериш някой да те откара, но като си представя цената…
— Да, соленичко ще ми излезе. С тебе ще се видим в канцеларията на пристанището за подписването. Утре вечер искам да ни прибереш от онзи бивак, дори да не си купил всичко необходимо.
Талия се прибра в странноприемницата и изпрати съобщение на посредника на Мендарк, но той бе излязъл някъде по работа. Тя излезе отново да си купи мастило, перо и по-качествена хартия. Следващите три часа прекара в усърден труд над фалшивите документи. В тях името й бе Джалис Безун от Ророс в далечния Крандор (нямаше как да избяга от външността и произношението си), през последните пет години търговка на подправки в Туркад с разрешение, подписано от Магистъра. Нанесе релефните печати откъм обратната страна на листовете с тъпия край на игла — убийствено бавно занимание. Разтърка печатите с дъното на бутилка, за да ги замаже правдоподобно, но съзнаваше, че свърши нескопосана работа. Подправи подписа, нанесе датата и добави личния печат на Магистъра върху черен восък. Похаби още цял скъпоценен час да състарява хартията с прах, събран по перваза на прозореца. Накрая сгъна листовете и ги прибра в кесията си заедно с малко карамфил и кора от ароматно орехче.
Документите на кораба още не бяха подготвени и когато най-сетне ги попълниха, подписаха, подпечатаха и регистрираха, вече се здрачаваше. Щеше да стигне твърде късно при лодката, която бе наела.
— Сега да видя вашите документи, моля — протегна ръка началничката на пристанището.
Жената ги прегледа недоверчиво, дори ги вдигна към светлината, за да провери релефния печат. Но след миг-два сбърчи нос и подсмръкна.
— Карамфил… — Плъзна пръст по восъчния печат и добави: — Имате влиятелни приятели.
Нави на руло документите на кораба, пъхна ги в калъф от промазан плат, стегна вървите в края и сериозно връчи всичко на Талия.
— Желая ви сполука.
Талия отиде да си вземе раницата от странноприемницата. Искаше й се да тича, но не биваше да
