— Сребърен накит, нищо повече.
— Гледай си своите дарби и не оспорвай моите! — подразни се тя. — Каквото и да е това, изработката е прекрасна, изплетена е по подобие на спиралите в Голямата кула. Може би Кандор е искал да му напомня за кулата. Усещам, че е древна.
Лиан я взе от ръката й.
— Такава си е. И понеже аз я намерих, вече е моя.
Каран се обиди, но Лиан коленичи и я сложи на шията й.
— Хайде да започнем на чисто, бива ли?
Целуна я по носа.
— Ох, Лиан… — целуна го и тя.
Минаха часове, докато той прочете всичко, но в документите се описваха само неуспехи в безплодните търсения. Уморен, Лиан пусна поредния лист.
— Не е тук. Кандор сигурно е носил доказателствата със себе си.
Книжката, подвързана с тънка фина кожа, беше запълнена с неразгадаемите каронски писмена. Лиан я остави и взе последния документ.
— Я, това е писмо до Рулке.
След миг изпсува.
— Сега пък какво? — Каран, която се бе загледала в книгата, вдигна глава. — Не можеш да го прочетеш ли?
— Вече съм го чел. Копие на онова писмо, което присвоих от архивите на Магистъра в Туркад.
Подхвърли й свитъка, Каран изтърва книгата и от нея се изсули сгънат лист.
— Как съм го пропуснал? — слиса се Лиан. — Датата на този е с няколко месеца по-късна от останалите.
Зачете на глас:
„Скъпа Ялкара,
Пиша ти, за да променя датата и часа на нашата среща. Ще дойда в Хависард по-рано от уговореното, и то тайно. Подгонили са ме. Може би онези от Съвета, но според мен е Рулке. Иска моята тайна за себе си. Не е изключено и ти да си застрашена, защото му казах, че съм споделил опасенията си с тебе.
Рулке се стреми единствено към собственото си възвеличаване. Открай време ми завижда. Ще донеса всичко при тебе и скоро след това ще потегля към Алсифър за срещата с Рулке.
— А Рулке ми каза, че Кандор е бил убит! — добави Лиан. — Може би заради опазването на същата тайна, заради която е било убито и сакатото момиче. Рулке ли е убиецът? Ама че бъркотия…
— Е, сега имаш и улики, и заподозрени.
— Но къде е убит Кандор? И това трябва да науча.
Каран сви рамене, но й хрумна нещо.
— Лиан! Ами ако е дело на Мендарк или на Игър? Или пък на Фейеламор? Започнеш ли да разпитваш, вероятно ще те сполети същата участ.
— Никой от тях дори не е бил роден, когато е унищожена флейтата.
— Не е вярно. Ами Фейеламор, Рулке и Тенсор… — Каран се уплаши. —
Лиан седна и се хвана за главата.
— Длъжен съм да завърша сказанието. Тези писма са изключително важни.
— Ще ги нося тайно — реши Каран. — Не споменавай нито тях, нито за догадките си, ако успеем да догоним другите. Покажи им книгата, бездруго никой няма да може я прочете. И да не се изтървеш как Рулке ти е помогнал да я намериш! Хайде да се приготвим. Ще тръгнем сутринта.
Доядоха си вечерята в неловко мълчание. Наруши го Лиан.
— Как можа да избягаш без мен?
— И ти трябваше да се втурнеш към портала.
— Опитвах се да те защитя. Рулке май се канеше да те убие.
— Тъй ли… — Тя притисна длан към устните си. — Толкова съжалявам! Ти беше на колене и… ми се стори, че се заклеваш пред Рулке.
— Как можа да си го помислиш?!
Лиан се смълча и се замисли нерадостно за събитията, довели го тук. Ако не се бе съгласил да помага на Тенсор, щеше ли да се случи всичко това?
Той самият носеше не по-малка вина от всеки друг за нещастията. Набъркваше се в чужди дела, за които нямаше представа, само от желанието да види как всичко ще потръгне, за да продължи своето Велико предание. Но вече край!
Той въздъхна тежко, отърси се от мислите си и каза:
— Каран, държах се глупаво. Изкушението да узная продължението на историята надделя.
— И аз нямам оправдание. Рулке лесно ме настрои срещу тебе. Почувствах пробуждането на безумието толкова силно, че не можах да се сдържа. И щом стъпих на плочата, порталът ме засмука. Оттогава ми е криво през цялото време. — Тя се подпря на лакът. — Лиан, закълни се… че не си се продал на Рулке.
— Изкуших се, но няма от какво да се срамувам. — Той посърна. — Освен ако съм направил нещо, докато бях в транс.
Лиан будува дълго, залисан в мисли за времето, което бе прекарал с Рулке. То му изглеждаше някак смътно, като сън. Той самият вече се тормозеше от съжаление относно бягството си, струваше му се нагласено. Спомни си старата поговорка за онзи, който дръзва да седне на трапеза с дявола. Кога ли Рулке щеше да му представи сметката за плащане? Можеше ли да направи нещо, за да се отърве? През вековете на гонения зейните се бяха научили как да се защитават, а и за да стане майстор-летописец, Лиан поначало бе развил разнообразни способности на ума си. Как да ги приложи най-добре? И какво ли бе му сторил каронът в Нощната пустош? Дали бе сключил сделка с Рулке в унеса си, без сам да знае?
Опасяваше се, че спомените му от Нощната пустош ще се заличат, затова записа всичко в дневника си… като пропусна, разбира се, всичко неудобно и уличаващо. Обиколи спалнята на Кандор, обзет от желанието да научи още нещо за културата на кароните. Какво изобилие от чувствени, превъзходни творби — другаде щяха да са безумно скъпи, но нямаше как да ги пренесе през Сухото море. Дори топките върху подпорите на леглото бяха от гравирано сребро. Лиан си спомни, че в кесията му е почти празна. Покатери се и отвинти една топка. Тежеше колкото пълна шепа сребърни тарове. Пусна я в кесията си.
Пак се отплесна в мисли за Кандор, а оттам и за Рулке. Поне едно нещо се бе съхранило в паметта му — как го изкушаваше каронът. В главата му до среднощ пламтяха мисли за обещанията на Рулке — тайните, неизвестни на никого сред летописците.
Спускането към Сухото море бе много дълго. Лиан мълчеше и не се оплакваше, въпреки че се страхуваше от високото. Това изненада Каран. Помисли си, че още й е сърдит или че изтощението е прогонило страха му.
След четири ужасно дълги дни те спряха за нощувка малко преди да стигнат подножието на планината, върху последната канара преди полегатия безплоден скат към Сухото море. Хапнаха оскъдно въпреки глада. Усещаха преумората от припряното слизане по планината, а сутринта трябваше да започнат истински трудния поход.
