точка — светлината на фенер, носен от някого, който се изкачваше по хълма. Скоро след това се появи второ пламъче. Двете блещукаха редом в мрака на тъмния хълм — явно бяха двама души, които стояха и разговаряха край малкия водопад.
Кои ли биха могли да бъдат? Кой би си дал труда да излезе тайно да се съвещава в зимния студ и мрак?
Ема се почувства засрамена, че двамата могат да помислят, че тя шпионира срещата им. Отдръпна се от прозореца и се зае с тоалета си. Когато по-късно отново се върна до прозореца, светлинките бяха изчезнали.
Елизабет отдавна бе легнала и бавното й равномерно дишане показваше, че спи дълбоко. Последната мисъл на Ема, преди да заспи бе: кого, какво общество се надяваше Пенелъпи да приема в тая къща с всичките й лавици за чинии и подгряващи шкафове?
8
Ема прекара пет много натоварени дни в Клисъкс, заета с нареждане, прибиране, разпределяне, правене на списъци и слушане на споровете между Елизабет и Пенелъпи за това, как да се разположат мебелите.
— Защо, за Бога, си правиш труда да спориш с Пенелъпи? — позволи си един ден да попита Ема, когато тя и Елизабет бяха сами в килера за сладка и конфитюри и описваха неговото съдържание. — Тя иска съвет единствено за да го отхвърли и да предложи някой свой собствен абсурден план. Не заслужава усилието човек да й се противопоставя с разумни доводи.
Последва пауза. Ема си помисли, че сестра й няма намерение да отговори. Но накрая Елизабет отвърна кратко:
— Пенелъпи обича да спори. Ако го прави с мене, така донякъде намалява опасността да се препира с доктор Хардинг. Забелязала съм, че подобни заядливи обсъждания страшно го изморяват… На тези сечива мястото им определено не е тук. Джем? — тя провря главата си през вратата и се провикна: — Джем, занеси всичко в склада за градинарски уреди.
Ема се загледа в гърба на сестра си с изненада и уважение. Острата раздразнителност, която Пенелъпи проявяваше към доктор Хардинг, й бе направила впечатление. Държанието й бе необичайно и неприлично за млада съпруга, толкова скоро след сватбата. Но фактът, че Елизабет не само бе забелязала, но беше взела и мерки да смекчи дрязгите между двамата, я порази. „Елизабет има много ниско мнение за себе си — помисли си Ема. — Мисис Блейк често го повтаряше. Тя оценява твърде скромно както външността, така и ума си. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че Пенелъпи, която е по-млада, винаги се е налагала и е карала по-голямата си сестра да се чувства незначителна. Много жалко! Елизабет е по-добра от Пенелъпи по характер, превъзхожда я по външност, стига само да полага грижи за себе си, и не е по-глупава от нея. Много ми е любопитно какво са си казали Елизабет и Том Мъсгрейв по време на онези четири танца! Никога няма да се осмеля да попитам. Горкият Том. Как би могъл да изправи глава отново, след като е причинил смъртта на мисис Блейк и малкия Чарлс. Ще бъде принуден да напусне околността и да се пресели другаде.“
Ема забеляза, че мистър Тикстаф също зорко наблюдаваше отношенията между доктор Хардинг и младоженката. Понякога шеговито се намесваше или използваше първата възможност да прехвърли разговора върху по-безобидна тема. Ема започна да го уважава малко повече, но той все така не й харесваше — всъщност след пет дни антипатията й нарасна до там, че й се струваше непосилно да се намира в една стая с него и усърдно избягваше да остават насаме.
Чудеше се дали той бе забелязал това. Тикстаф не беше глупак въпреки недодяланите си и често оскърбителни обноски. Беше добър събеседник и често подхващаше интересни и разнообразни теми. Знаеше много неща за акции и облигации, тъй като известно време бе работил като брокер също като баща си. Беше роден и израснал в апартамента над семейната кантора на Ломбард Стрийт.
Ема недоумяваше защо се е отказал от тази доходна професия. Може би е имало някакъв неприятен инцидент, подобна на този в Озбърн Парк. Каквато и да бе причината, в един момент беше станал съветник на доктор Хардинг и очевидно благодарение на неговите услуги докторът бе получил възможността да превърне скромното си състояние, натрупано в продължение на години усърдна лекарска практика, в огромно богатство.
— Бих казал, мис Ема, че вашето семейство извади късмет: пътищата ме отведоха при доктор Хардинг, а него — при вашата сестра — каза мистър Тикстаф на Ема, докато изготвяха опис (тя с голяма неохота) сребърни и позлатени прибори, които докторът бе закупил на търг.
— Несъмнено — студено отвърна тя, докато записваше „6 чаени лъжички в стил «Кралица Ана», доста потъмнели“.
— Надявам се да насоча и вашия брат, мистър Сам, по път, който да му донесе също такова богатство като на доктора. Мистър Сам Уотсън е умен мъж и добър лекар и ще бъде много жалко, ако само липсата на средствата му попречи да се издигне.
— Вероятно — насила произнесе Ема.
Тикстаф се направи, че не забелязва ледения й тон. Каза със смях:
— Бедният млад човек! Все още тича след мис Мери Едуардс. Но няма никаква надежда да му я дадат, след като тя наследи добро състояние. Зная от сигурен източник (мистър Тикстаф изглежда имаше много връзки в провинцията), че се очаква тия дни лорд Озбърн да й направи предложение. Е, бавачке, какво има? Какво търсиш в килера за сервизи?
Старата бавачка, която се въртеше на прага, изгледа мистър Тикстаф с пронизващ поглед. Тя бе решила от самото начало, че той не е човек с добро положение, а случайно издигнал се парвеню и отношението й към него изразяваше точно това. Той напълно го съзнаваше, но не изпитваше лоши чувства към нея. Държанието й сякаш го забавляваше.
— Не търся вас, мистър Тикстаф, а мис Ема. Ей сегичка дойде брат ви, мис, мастър Сам, на посещение. И кого, мислите, води със себе си? Лорд Озбърн. Изглежда са се срещнали, докато са яздели по пътя край реката.
— Ха-ха-ха! — изкиска се Тикстаф. — Ромео и, как му бе името на онуй другото младо момче, граф Парис, двамата пристигат на посещение по едно и също време? Е, чудя се какво ги води насам. Възможно ли е да знаят нещо, което на нас ни е неизвестно? Много хубаво се получава, защото аз също исках да се срещна с мистър Сам Уотсън.
Ема тръгна към утринната гостна, която бяха превърнали в горе-долу подходяща за посрещане на гости. Когато влезе, намери сестра си Елизабет, малко притеснена в компанията на Сам и лорд Озбърн, всеки от които се чувстваше неловко в присъствието на другия. На Ема й стана ясно, че макар винаги да се радваше да види Сам, Елизабет бе оставила някаква работа недовършена, което запълваше цялото й съзнание, и че й се искаше лорд Озбърн да се намира на другия край на света.
— Доктор Хардинг ще дойде скоро — доста разсеяно обясняваше тя. — Изпратих да го повикат… той и Пенелъпи — мисис Хардинг — излязоха заедно с Хейтроп да нагледат новия път.
Ема бе раздразнена, защото мистър Тикстаф я бе последвал в гостната и сега приветстваше двамата млади мъже.
— Мистър Сам Уотсън! И лорд Озбърн! Моля ви, предайте моите най-искрени почитания на лейди Озбърн, когато я видите, и на мис Хариет. Какво става с онези брезови насаждения, сър? Много ли пострадаха от студеното време миналата година? А новите рибарници добър улов ли дадоха?
Ема негодуваше, че мистър Тикстаф се държи до такава степен като член на семейството — какво право имаше на това? И лорд Озбърн, забеляза тя, прие поздравите му малко объркано и без всякакво удоволствие. Вярно беше, че лорд Озбърн никога, в нито един момент не изглеждаше особено уверен или свободен сред много хора. Както обикновено, беше блед, измънка нещо, от което можеха да се доловят думите „щастлив“ и „признателен“, загледа се в краката си и веднага след това го чуха да обяснява със заекване, че лейди Озбърн е заминала за няколко дни в Лондон по работа, свързана с новия свещеник в Стантън. Придружавал я мистър Хауард. Лорд Озбърн не показа ни най-малък ентусиазъм при съобщаването на този факт, но може би това бе естественото му държание.
Ема смяташе, че духът й едва ли би могъл да падне повече, но тези вести накараха сърцето й да се
