Ема бързо разбра, че всичките грижи за малката Гюси са прехвърлени на нея. Джимайма, младата прислужничка, под чиято опека дотогава се намираше детето, бе натоварена с други задачи и тя се оттегли от предишните си задължения с видимо облекчение. На практика Джейн Уотсън се бе сдобила с безплатна слугиня. Обещаните забавления и разходки из Кройдън не се осъществиха. Бяха отложени за неопределено време. Ема започна малко обезсърчено да се замисля за перспективите си и да се чуди как би могла да си набави една-две по-леки рокли, тъй като пролетта наближаваше. Нямаше никакви пари, освен стоте лири, оставени от баща й, но не искаше да посяга на тях, тъй като съзнаваше, че трябва да ги пази за извънредни случаи.
Веднъж, уморена, след като цяла сутрин бе прекарала в опити да втълпи на неподатливата малка Гюси някаква бегла представа за елементарни неща в музиката, тя каза на Джейн:
— Питам се, Джейн, дали не бих могла да давам уроци по музика на няколко деца или млади дами в квартала? Ти какво мислиш? Така няма да съм ви в тежест, ще мога да плащам за квартирата и храната. Би ми било много приятно да участвам със свой принос в издръжката на домакинството. Може дори и да спестя малко пари за старини — добави тя с надежда.
Ала Джейн, напълно скандалиризирана от това предложение, избухна:
— Какво! Да обявим на всички съседи, че сме толкова стиснати и бедни, та не можем да те издържаме? И затова предлагаш труда си на чужди хора? Прекрасна идея, няма що! Наистина ме изумяваш, Ема!
Когато същата вечер Робърт се прибра вкъщи, тя му заяви:
— Предполагам, че оная твоя сестра Пенелъпи, е пълнила главата на Ема с внушения, че ние сме скъперници и треперим над всяко пени. Прекрасно, няма що! Самата тя живее като кралица в Клисъкс, вечерно време събира на увеселения половината графство, а в същото време половината от мебелите под онзи покрив по право принадлежат на нас!
Робърт, който всеки ден уморен се прибираше късно от адвокатската си кантора, където, по справедливост трябва се отбележи, работеше изключително усърдно в продължение на много часове, изслуша познатата тирада срещу Пенелъпи и отвърна:
— Хайде, хайде, може би трябва да помислим за тази идея. Не виждам защо Ема да не дава уроци по музика на няколко отбрани ученици. На никого няма да навреди. Пък и наистина би могла да плаща за квартирата и храната.
— В такъв случай кой ще се грижи за малката Гюси?
На този въпрос не можа да се намери отговор Робърт изрече примирително:
— Добре, добре, ще видим. Изглежда, планът на Тикстаф и приятеля му Мейнбрейс за построяване на Големия плавателен канал предизвиква голям интерес. Както разбрах, предвижда се в Парламента да бъде внесен законопроект по този въпрос. Основният проблем е да се даде подкуп на собствениците на земя, които повдигат възражения относно трасето. Естествено, нито един фермер не желае да прокопаят канал през най-доброто му пасище. Въпреки всичко, честна дума, не може да се отрече, че Кройдън много ще спечели, ако този план се осъществи. Търговията с вар, въглища и фураж ще нарасне три пъти за една година. Също и моята клиентела. Виждам, че старият Хардинг има усет как се удря голямата печалба. Даа, той съвсем не е такъв глупак, за какъвто всички го мислехме, когато купи Клисъкс. Този имот може да се превърне в златна мина. Онзи Тикстаф (макар лично аз никога не бих работил с него, тъй като съм чул няколко съмнителни истории за тоя човек) е насочил своя работодател към нещо, което може да се окаже много добро.
— Тикстаф! — злобно извика Джейн. — Че той си е цял циганин! Има куп бедни роднини, които живеят в Миклъм. Не бих се изненадала, ако постепенно всички се преместят в Клисъкс. Това е едно просяшко, нахално, интригантско племе — желая й на Пенелъпи да е щастлива с тях! Мисля, че тая тълпа ще се окаже точно по вкуса й — начинът, по който се сдоби с онази кутия за шевни принадлежности на мисис Уотсън, бе хитро скроена долна кражба. А и така умело да се промъкне сред благородническите среди в околията и да се мисли за важна дама! Лорд Озбърн да я посещава! Хубава работа! У нас не идва на посещения!
— Направил го е, за да ухажва своята дама. Ако си спомняш, Ема ни каза, че по същото време там е била мис Едуардс.
— Мис Едуардс! Тя не му отдели много време на последния бал.
— Тя е отлично възпитана млада дама.
— И така да е! Но кажи ми, ако обичаш, кои са били родителите й?
— Щом семейство Озбърн не се смущава от това обстоятелство, защо ние трябва да го правим? — уместно забеляза Робърт.
Влезе Ема с безкрайно уморен и обезсърчен вид. Водеше малката Гюси, която заяви:
— Мразя братовчедката Ема! Защо Майма не се грижи за мене, както бе преди?
— Мили Боже — забеляза Джейн Уотсън няколко седмици по-късно. — Има две писма за Ема. Както и колет от Портсмут. Кой ли изобщо би могъл да й пише?
— Едно от писмата е от чужбина — изкоментира Робърт, не по-малко заинтригуван. — Може би най- после новини за мисис О’Браян?
Когато Ема се появи на масата за закуска с малката Гюси, която само по това време на деня оставаше малко по-дълго спретната, Джейн лукаво заяви:
— Охо! Колко й върви на тази млада дама! Изглежда, че си доста търсена!
Ема, без да обръща внимание на писмата, изрече:
— Джейн, мисля, че трябва да уволниш Джимайма. Постоянно пълни главата на Гюси с ужасни приказки за дяволи, вампири и жени змии — не е за чудене, че детето има кошмари и крещи на сън.
Джейн мигновено настръхна.
— Ема, благодаря ти, драга! Аз отлично зная как да подбирам и кога да уволнявам собствените си прислужници. Не се нуждая от твоите съвети.
Ема сви рамене и замълча. Щом приключи със закуската отнесе писмата и колета в своята стая и ги остави там. Щеше да ги прочете, след като изтече времето, определено за уроци.
Джейн изливаше своя гняв пред съпруга си:
— Както виждам, мис Ема започва да става прекалено важна и нахална. Джимайма е отлична прислужница, напълно вярна и заслужаваща доверие. Освен това тя все повече показва истински талант да ми прави прически. Бих искала да поговориш с Ема, Робърт.
Робърт произнесе:
— Чудя се от кого ли са тия писма?
Ема отмести настрана колета, чието съдържание бе някаква книга.
Първото писмо, което отвори, бе от мистър Хауард:
Уважаема мис Уотсън,
Отдавна искам да ви изразя дълбокото си чувство на скръб и съболезнование по повод загубата на Вашия баща. На погребението и в присъствието на вашето семейство бе немислимо да се опитвам да разговарям с Вас насаме. Пък и аз по това време не се намирах в подходящо състояние да водя смислен разговор, тъй като току-що бях загубил любимата си сестра Ана и мъката ме смазваше. В този момент всъщност осъзнах с пронизваща яснота, че не съм разбрал достатъчно добре Вашите чувства при предишния ни разговор, когато разкрихте пред мене тревогите си относно горката Ви леля. Собствените ни нещастия често ни карат да схванем по-добре и да проникнем по-дълбоко в страданията на нашите приятели. Сега мога по-пълно да споделя Вашето чувство на загуба, утроено след смъртта на мистър Уотсън и моята сестра, с която, знам, Вие бяхте станали много близки. Тя често говореше с топлота за Вас. Нашата обща мъка ни сближава.
Позволете ми да използвам възможността и да Ви кажа, както направих и пред сестра Ви Елизабет, че не обръщам ни най-малко внимание на злобните клюки и безотговорните приказки, които твърдят, че Вие
