принуждавайки го да се ожени за пари, той би побягнал като опарен… Какво бях почнал да ви казвам?
— Говорехте за вашето чувство към сестра ми Елизабет.
— Ах! Тя е жената за мене. Но, разбирате ли, не мога да се доближа до нея.
— Дори да можехте — тъжно изрече Ема, — вероятно нямаше да сте в състояние да й направите впечатление. Сестра ми Елизабет има добро сърце, мистър Мъсгрейв, но е съвършено твърда и неотстъпчива, щом веднъж е взела някакво решение. Сама го установих. Тя таи гняв към мене заради смъртта на татко, затова не вярвам моето съдействие да ви бъде много от помощ, мистър Мъсгрейв. Но все пак ще направя, каквото мога. Ще й напиша писмо и ще я помоля да се срещне с вас. Това е всичко, което мога да предложа. Останалото ще зависи от вас.
— О, благодаря ви, благодаря ви, мис Ема. Вие действително сте истинска приятелка.
Той обходи с поглед безрадостната, претъпкана с вещи стая, в която разговаряха, и сериозно каза:
— А ако случайно, мис Ема, моето ухажване се окаже успешно, ако имам щастието да създам дом с вашата сестра, уверявам ви, че вие ще бъдете нашата първа и най-желана гостенка!
— Много мило от ваша страна — каза Ема със слаба усмивка. — Ще го запомня.
Две минути след като той се бе поклонил и си бе отишъл, Джейн се върна в стаята, изгаряща от любопитство.
— Разказвай! Разказвай! За какво бе всичко това? Разказвай!
— Той иска да се ожени за Елизабет — отвърна Ема.
— Елизабет? И иска твоето разрешение? Защо? И защо пък му хрумнало да се жени за Елизабет?
— Той не иска моето разрешение — каза Ема. — Просто моето съдействие да я убедя да се срещне с него.
— Колко невероятно и странно! Трябва да кажа, че не разбирам защо Елизабет е толкова придирчива в решенията си с кого да се среща и с кого не. Но защо пък той иска да се ожени за нея? Дали защото е опозорен и никоя друга няма да го вземе?
— Не ме осведоми — отвърна Ема и избяга в стаята си.
„Мъжът, помисли си тя, когато остана сама, винаги има някаква тежест в обществото дори да се е опозорил. Но жената няма. Защо е така? Защото мъжът може да печели пари. Даже навлякъл си безчестие, той има власт да го прави. Но жената не е в състояние сама да управлява живота си. Колко е несправедливо!“
През останала част на вечерта Джейн изпускаше съсък, искри и пушек подобно на огън, накладен с мокри дърва. Причината бе в двете еднакво предизвикателни загадки: защо Том иска да се ожени за Елизабет и защо тя не го иска.
Ема писа на Елизабет. Написа искрено, прочувствено писмо, в което, първо, я умоляваше да се върнат към онези отношения, каквито съществуваха между тях преди смъртта на мистър Уотсън:
Ти и Сам сте най-добрите ми приятели от цялото семейство; без твоето любещо сестринско внимание аз наистина се чувствам загубена. Умоляваше я да изслуша Том Мъсгрейв: горкият човек, зная, той досега не се е показвал като много достойна личност, но искрено съм убедена, че характерът му се променил след случилото се и смятам, че ако някой може да му оказва благотворно влияние, това си ти. Така или иначе, сърцето му го влече към тебе и мисля, че би трябвало поне да се отнесеш справедливо към него и да го изслушаш.
Тя не получи отговор. Но Елизабет никога не бе имала склонност да поддържа кореспонденция. По времето, когато Ема за първи път бе изпратена в изгнание от дома си, както го чувстваше тогава, за да живее у мисис Търнър в Шропшир, и копнееше за писма от семейството, Елизабет много рядко намираше време да й пише, а когато това все пак се случваше, писмата й бяха кратки, простички и делови: „Черната свиня се опраси, цъфтежа на плодовите дърветата закъсня, татко е настинал.“ От Сам пристигаха известията с описания на мисли, чувства и действия, известията, които даваха осезаема представа за бленувания живот у дома. Така че Ема не очакваше отговор от Елизабет. Знаеше, че трябва да чака известия от някой друг източник.
Когато пристигна, този източник се оказа не съвсем приятен: Маргарет пътуваше с доктор Хардинг, който имаше работа в Кройдън. Маргарет, както стана ясно, страдаше от зъбобол и трябваше да посети зъболекаря, мистър Пилсбрау. Но основната цел на посещението й бе да се отбие в „Брезовия склон“ и да излее цял порой от оплаквания за хората, с които живееше в една къща в Клисъкс.
— Начинът, по който Пенелъпи и Тикстаф я карат, е направо скандален. Ако бях на мястото на доктор Хардинг, щях да изхвърля и двамата от къщата. Те постоянно заговорничат по ъглите или в далечните краища на градината, разхождат се заедно по пътечките и си шепнат под дърветата.
— В такъв случай доктор Хардинг няма защо да ги изхвърля от къщата — не се стърпя и вметна Ема.
Робърт бе в кантората си, така че Маргарет правеше своите оплаквания пред Ема и Джейн. Джейн слушаше с трескаво любопитство, но Ема, която няколко пъти преди бе чувала неща от същия род, не можеше да потисне чувството, че дори опитът да образова малката Гюси, колкото и безнадежден да изглеждаше, би бил по-полезен начин за прекарване на времето.
Раздразнена, Маргарет се отвърна от Ема и насочи вниманието си към Джейн, която настойчиво разпитваше:
— Но за какво разговорят? Да не се обясняват в любов?
— О, къде ти! Никога не успях да се приближа достатъчно близо, за да чуя? Но мисля, че той я подканя да убеди стария доктор да хвърли още малко пари в оня проект за канала, а пък тя не се съгласява. „Защото — казва тя — той и без това е достатъчно стиснат и му се свиди да построи фонтана и отшелническата пещера, за които го помолих, а колкото и да се мъча, не мога да го накарам да определи дата за бала.“ „Бал ли? — пита докторът. — Че кого ще поканим? Ние не познаваме повече от петнайсетина двойки в околността“. Тикстаф отчасти се съгласи с доктора. И това породи ожесточен спор.
— Бал? — замислено произнесе Джейн. — Тя наистина ли възнамерява да даде бал?
На Ема донякъде й бе забавно да наблюдава как у Джейн възможността да бъде поканена на бал в Клисъкс надделява над желанието да си остане скарана с Пенелъпи, което бе разнообразявало ежедневието й. А дали предимството да се представи като член на семейството в този парвенюшки дом ще вземе връх над яда, че ще е принудена да наблюдава как Пенелъпи се държи като кралица в качеството си на домакиня?
Главният повод за недоволството на Маргарет предстоеше тепърва да се разкрие.
— Не знам защо си си въобразила, че е твоя работа да се застъпваш за Том Мъсгрейв пред Елизабет! — внезапно и злобно се нахвърли тя срещу Ема. — Ти никога не си била най-добрата му приятелка. Аз бях тази от семейството, на която той обръщаше внимание и всъщност самата аз можех да се омъжа за него, о… презрян нахален младеж! Противно ми е дори да го гледам. Особено сега! И е направо неразбираемо защо ти, Ема, се чувстваш в правото си да се застъпваш за него.
— Нима Елизабет ти е показала моето писмо? — донякъде изненадана запита Ема.
— Разбира се, че не, но го прочетох, както можеше да направи всеки друг, защото тя си оставя нещата отгоре върху скрина, та всеки, който случайно минава през спалнята й, да има възможност да ги види.
— Идва ли Том Мъсгрейв да я види? Тя съгласи ли се на това?
— Да, идва, но не мисля, че изобщо е направил предложение, защото макар да прекараха повече от час в разговор с беседката под асмата, където никой не можеше да ги чуе, накрая той си замина с доста мрачен вид. А що се отнася до Елизабет, тя мълчи като риба, стридата е кречетало в сравнение с нея. Досега не е обелила дума за онова, което се е случило. Ако има намерение да се омъжва за него, май е редно да е мъничко по-оживена, не тъй притихнала и умърлушена, каквато е през повечето време.
— Може би обмисля. Шест хиляди годишен доход. Би била голяма глупачка, ако изпусне тоя шанс — изкоментира Джейн и въздъхна при мисълта, че в ръцете на друг човек могат да попаднат толкова много
