— Лоша работа. Ужасно лоша. Мисля, че тя съжалява за необмислената си постъпка. Нещата обаче са необратими. Само дето ти се оказа лишена от състояние, Ема. Бедната Елизабет — продължи той, — тя също трагично е повехнала. Чудя се как е загубила хубостта си. Наистина се чудя.
— Действително — съгласи се жена му невъзмутимо. — Сега, след като не е в стаята, можем да говорим за това. Боже мой! Струва ми се невероятно да си представя, че някога ще има сериозен кандидат. Тенът на лицето й е загрубял, а косата — толкова оредяла, че е за окайване. Много съжалявам, че прислужницата ми Харгрийвс не е тук, за да опитаме дали балсамът за укрепване на косата не би й подействал благотворно…
— Ама че врели-некипели, Джейн — с досада забеляза мъжът й. — Кажи ми, за Бога, какъв е смисълът от подобни хитрости? И къде, би могла да настаниш прислужницата си в тази къща? В плевника над конюшнята? А и какъв смисъл би имало… Елайза отдавна вече…
Той бе принуден да прекъсне останалата част от доводите си, тъй като Елизабет се върна в трапезарията. Краткото време, прекараното горе, се бе оказало напълно достатъчна, за да овладее чертите на лицето си. Тя спокойно произнесе:
— Ема, мила, татко изрази желание да постоиш при него. Моли те да отидеш и да му почетеш на глас. Така че, ако не възразяваш, че ще пропуснеш десерта…
— Ни най-малко! — възкликна с пламенна готовност Ема, като блъсна назад стола си. — Много ще ми е драго да се кача и да му правя компания. Извинете ме, моля — добави тя, обръщайки се общо към присъстващите и почти избяга от стаята. Докато изкачваше стълбата, чу Джейн да коментира с пискливия си и самоуверен глас:
— Малката Ема нямаше да изглежда толкова зле, ако бе по-висока и лицето й не беше толкова неизразително. И това нейно дръзко и самоуверено държане! Така неуместно, направо прекалено… Не виждам как бихме могли да я представим на приятелите си…
„Отвратителна, отвратителна жена, помисли Ема, докато продължаваше да се качва по стълбите. Все пак съм много доволна, че съм й станала неприятна, защото в такъв случай вероятно ще прекрати настойчивите си покани да замина с тях и да им гостувам в Кройдън — последното нещо, което бих пожелала да сторя. Нейните приятели! Представям си какво представляват! Язвителни млади адвокати и богати търговци, които те гледат отвисоко.“
Тя почука на вратата на баща си и влезе. Самата тишина и спокойствие на неговата стая й подействаха освежаващо след високите самодоволни гласове и баналните приказки, които трябваше да слуша долу. И когато той каза: „А, Ема, мое мило дете, ще се радвам, ако поседиш малко при мене и ми почетеш“, за нея бе истинско щастие да му окаже тази услуга. Баща й бе седнал в кресло до камината, но тя го убеди, че в леглото ще се чувства по-удобно и му помогна да се премести.
Мистър Уотсън помоли да му бъде прочетено нещо от проповедите, които бе събрал през годините. Притежаваше голяма колекция, тъй като ги бе писал и съхранявал още от дните, когато участваше много дейно в живота на енорията.
— Реших да ги предложа за публикуване — каза той на Ема. — Мистър Хауард ме осведоми, че книгите с проповеди, подобни на написаната от преподобния Фордайс, се търсят много на пазара в наше време, когато — уви — младите свещеници не полагат нужното усърдие да подготвят свои собствени текстове. Мистър Хауард любезно обеща да ме съветва при подготовката на сборник от мои избрани работи. Затова ще ти бъда признателен, мила, ако ми помогнеш, като четеш написаното на глас, за да си опресня паметта.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, татко.
И това бе самата истина. Съчиненията представляваха отмерени, добре обосновани и понякога неудържимо вълнуващи проповеди, като онази, например, която мистър Уотсън бе произнесъл след смъртта на жена си. През следващите седмици Ема прехвърли по-голямата част от творбите, четейки ги неизменно всеки ден на баща си, и получи щастливата възможност да се запознае с цялата им мъдрост.
Но през тази първа вечер той я спря след двайсет минути.
— Благодаря ти, дете мое. Това ме успокои и унесе. Мисля, че сега ще намеря мир в съня си. Днешният ден се оказа донякъде мъчителен. Някой не ме ли осведоми, че Пенелъпи се била омъжила? Но сега това няма значение. Лека нощ, мила, ти имаш нежен глас — „прекрасно нещо у една жена“, както се е изразил поетът. Напомняш ми за скъпата си майка.
Ема се почувства възнаградена, докато гасеше пламъка на лампата и на пръсти излизаше навън. Тези кратки минути на спокойствие и душевен отдих за нея бяха по-ценни от всичко останало, случило се през този изпълнен с разнообразни събития ден.
Четири дни по-късно Робърт и Джейн се завърнаха в Кройдън, като отново отведоха със себе си Маргарет. С половин уста бе отправена покана и към Ема да замине с тях, тъй като антипатията на Джейн беше изтласкана на по-заден план от неоспоримия факт, че гардеробът на най-младата зълва, набавен под ръководството на леля Търнър с многото й пари и превъзходен вкус, щеше да се превърне в предмет на голям интерес и оживено обсъждане в кръга от приятели в Кройдън. И тъй, предложението бе направено, но с такова безразличие и неискреност, че за Ема не бе никак трудно да го отхвърли.
— Благодаря ви, но баща ми ме помоли да му изчета на глас всички негови проповеди. За това ще са необходими седмици, а сестра ми Елизабет е прекалено заета, а и не обича да чете…
— Охо, скъпа Ема, боя се, че си истинска интелектуалка! — възкликна лукаво Джейн. — Бедничката Маг и аз никога няма да успеем да те настигнем — толкова учена ще станеш, след като изчетеш всички тия проповеди. Не съм ли права, Маг, любов моя? Налага се ние, нещастните, да се ограничим с обсъждания на десените на батистата и на панделките с перли. Е, скъпа Ема, трябва да дойдеш в Кройдън друг път — нали така, Робърт, Маги? През пролетта ще подновим най-настойчиво молбите си, а засега следва да сме доволни и от това, че връщаме нашата очарователна Маг при безутешния мистър Хобхаус, ако междувременно той не е умрял от мъка…
Робърт я заподканя да приключи, за Бога, със сбогуването и да се качва в каретата, иначе нямало да стигнат вкъщи за вечеря.
Заминаването на Маргарет предизвика огромно облекчение у Ема. Тя се укоряваше заради липсата на сестринска любов, но бе достатъчно честна да признае, че бе почти невъзможно човек да харесва тази най-близка й по възраст сестра, която, макар и нелишена от проницателност и ум, не полагаше никакво старание да схване потребностите на другите и обичаше единствено себе си. След завръщането си в пасторския дом Маргарет отначало, явно водена от желанието да впечатли Ема със своето добро отношение, бе възприела мило и ласкаво държане, почти разнежено и почтително бе разтегляла думите, бе изразявала само най-възхитителни чувства на съвършена благонамереност и не бе открила у сестра си нищо, което да не е достойно за похвала. Но постепенно, дали защото реши, че мнението на Ема е без значение, или понеже й се стори твърде трудно да поддържа подобно поведение, Маргарет се върна към очевидно обичайните си маниери. Вайкаше се, дразнеше и гневеше от липсата на удобства в пасторския дом и непрекъснато отправяше сприхави нападки срещу Елизабет, която отдавна привикнала, ги понасяше с безучастно спокойствие.
Когато поканиха Маргарет да се завърне в Кройдън заедно със семейната двойка, тя, явно изоставила надеждите си, свързани с Том Мъсгрейв, не скри своето горещо желание да напусне отново Стантън.
Това малко наскърби добрата Елизабет:
— За толкова кратко посещение ли се върна у дома? Не искаш ли да прекараш повече време с татко? Или със сестра ни Ема?
— О — нехайно възкликна Маргарет, — за това ще има достатъчно време, когато Пенелъпи се върне с нейния доктор и се установи в Клисъкс. Тогава действително ще има нещо, за което си заслужава… исках да кажа, че ще може да се общува с повече хора в околността.
— Всъщност работата е там — обясни Джейн на Елизабет с висок доверителен шепот, — че младият мистър Хобхаус, младшият съдружник на моя съпруг, обръща толкова недвусмислено и подчертано внимание на Маргарет, че… о, аз много я взимам на подбив, не е ли така, Робърт?
Маргарет побърза да изобрази престорена усмивка, но Робърт, зает с представите за очакващия го
