си. Чу се изстрел. Куршумът засегна канадеца, който падна, облян в кръв.
— Първият! — изрева пиратът с див смях.
— Вторият! — изсъска Орлова глава и като пантера се метна върху коня на пирата.
Преди капитанът да успее да направи и най-малкото движение за защита, команчът омота около лявата си ръка дългите му коси и дръпна главата му назад.
— Проклятие! — изрева пиратът, като напразно се мъчеше да се освободи от нападателя си.
Тогава се разигра сцена, която потресе всички.
Конят, който Честно сърце бе пуснал, побеснял от ударите и от двойния си товар, полетя напред, помитайки всичко пред себе си. А на гърба му двамата врагове, сплетени като змии, се бяха вкопчили в смъртна прегръдка. Държейки все така здраво косите на пирата, Орлова глава го натисна с коляно, нададе ужасния боен вик на команчите и размаха ножа си около челото на противника си.
— Убий ме, мръснико, какво чакаш — извика Уактено и стреля със свободната си лява ръка, но куршумът отлетя в простора.
Вождът на команчите го погледна с презрение:
— Ти си подлец, баба, която се бои от смъртта!
В същото време той натисна още по-здраво бандита с коляно и заби ножа в главата му. Капитанът нададе пронизителен вой, който се смеси с победния вик на вожда на команчите. Конят се спъна о някакъв пън и падна. Вкопчаните врагове се претърколиха.
Само един от тях се надигна.
Беше Орлова глава: размахваше кървавия скалп на пирата.
Но Уактено още не бе мъртъв. Полудял от болки и гняв, заслепен от кръвта, която се стичаше по очите му, той стана и се хвърли срещу противника си, който не очакваше подобно нападение.
Вплетоха отново телата си, като всеки се стараеше да прободе с ножа си другия.
Няколко трапери се спуснаха да ги разтърват. Когато приближиха, всичко беше свършено.
Ножът на Орлова глава бе забит до дръжката в сърцето на капитан Уактено.
Обградени от всички страни, останалите пирати от шапката не се и опитаха да се съпротивляват. Когато Франк видя, че главатарят им е мъртъв, заяви от името на другарите си, че всички се предават.
По знак, на Честно сърце те хвърлиха оръжието си и бяха здраво вързани.
Веселяка, храбрият канадец, чиято преданост спаси Честно сърце, бе получил тежка, но за щастие не смъртоносна рана. Бързо го вдигнаха и го отнесоха в пещерата, където майката на Честно сърце пое грижата за него.
Орлова глава приближи до Честно сърце, който стоеше мрачен и замислен край едно дърво.
— Вождовете са събрани около огъня в палатката на Съвета и очакват моя брат — каза той.
— Идвам с моя брат — кратко отговори траперът.
Двамата влязоха в палатката. Там бяха събрани всички индиански вождове. Между тях се намираха и генералът, Черния елен и няколко други трапери.
Един индианец донесе запалена лула, почтително се поклони към четирите посоки на света и едно след друго я поднесе на вождовете. След като лулата обиколи всички, той изсипа пепелта в огъня, произнасяйки някакви заклинания, и излезе.
Тогава старейшината Слънце стана, поклони се пред членовете на съвета и каза:
— Вождове и воини! Изслушайте думите, които излизат от гърдите ми и които Господарят на живота е вложил в сърцето ми. Какво смятате да правите с двадесетте пленници, които са във ваши ръце? Ще ги освободите ли, та да продължат своите грабежи и убийства? Да продължат да отвличат жените ви, да крадат конете ви и да убиват братята ви? Или ще ги отведете в техните каменни селища на изток? Пътят е дълъг, осеян с опасности, пресечен с високи планини и бързи реки. По пътя пленниците ви могат да избягат, могат да ви издебнат, докато спите, и да ви избият. Освен това вие знаете, воини, че когато стигнете до техните каменни селища, белите хора с дълги ножове ще ги освободят. Няма справедливост за червенокожите! Не, воини! Господарят на живота, който най-сетне предаде тези кръвожадни хора в наша власт, желае те да умрат! Той слага край на техните престъпления! Когато срещнем по пътя си ягуар или сива мечка, ние ги убиваме. Тези хора са по-жестоки и от ягуара, и от сивата мечка. Те трябва да заплатят за кръвта, които са пролели. Нека загинат на стълба на изтезанията! Аз хвърлям пред Съвета своето червено огърлие! Правилно ли говорих, могъщи воини?
След тези думи старият вожд седна на мястото си. Настъпи тържествено мълчание. Беше очевидно, че всички присъствуващи одобряват думите му.
Честно сърце почака няколко минути, видя, че никой не се кани да отговори на речта на вожда. Тогава стана и взе думата:
— Вождове и воини от племето команчи, и вие, бели трапери, братя мои — каза той с тих скръбен глас. — Думите, които произнесе старият сахем21 са прави! За нещастие сигурността на прериите изисква смъртта на нашите пленници. Тази крайна мярка е ужасна, но ние сме принудени да я приложим, ако искате да се радваме в мир и спокойствие на плода на нашия тежък труд. Но ако действително трябва да спазим неумолимия закон на прериите, нека не проявяваме излишно варварство. Да ги накажем, щом трябва, но да ги накажем като великодушни, а не като жестоки хора. Нека покажем на тия бандити, че ние произнасяме присъда и че не ги наказваме със смърт, за да отмъстим лично за себе си, а за цялото общество. Техният главатар, най-виновният от всички, заплати с живота си. Нека бъдем снизходителни, без да изменяме на справедливостта. Да ги оставим сами да изберат смъртта си. Да няма ненужни изтезания! Господарят на живота ще ни се усмихне. Той ще бъде доволен от своите червенокожи деца, на които ще даде обилен лов. Аз свърших! Правилно ли говорих, могъщи мъже?22
Членовете на Съвета изслушаха внимателно думите на Честно сърце. Вождовете посрещнаха с благосклонна усмивка благородните чувства на белия трапер, за които всички — и индианци, и трапери — го обичаха и уважаваха.
Стана Орлова глава.
— Моят брат Честно сърце говори добре — каза той. — Годините му не са много на брой, но мъдростта му е голяма. Ние сме щастливи, че ни се удава случай да му докажем своето приятелство, и затова приемаме с готовност неговото предложение. Ще направим така, както той желае.
— Благодаря — отговори Честно сърце развълнувано, — благодаря, мои братя. Команчите са велико и благородно племе, което аз обичам, и съм щастлив, че то ме прие като брат.
Съветът приключи и вождовете излязоха от палатката.
Пленниците стояха струпани на едно място, зорко пазени от цял отряд воини.
Глашатаят събра всички членове на племето и траперите, които се бяха пръснали из лагера.
Тогава Орлова глава взе думата и се обърна към пиратите:
— Кучета сред бледоликите — каза той. — Съветът на великите вождове на могъщото племе команчи, чиито обширни ловни земи заемат голяма част от земята, реши вашата съдба. Вие живяхте като диви зверове. Сега се постарайте да умрете не като страхливи баби, а като храбреци. Тогава може би Господарят на живота ще се смили над вас и след смъртта ви ще ви приеме в ескенане, това място на наслади, където ловуват смелите Мъже, гледали смъртта в очите.
— Ние сме готови — отговори невъзмутимо Франк. — Вържете ни за стълба на изтезанията, измислете най-страхотните мъчения. Не ще видите лицата ни да побледнеят.
— Нашият брат Честно сърце се застъпи за вас — продължи вождът. — Вие няма да бъдете вързани за стълба на изтезанията. Вождовете ви оставят правото сами да изберете как ще умрете.
Тогава излезе наяве една черта, свойствена на белите, живели дълго време в прерията в допир с червенокожите. Изоставили навиците на своите прадеди, те са възприели обичаите на индианците.
Предложението на Орлова глава засегна честолюбието на пиратите.
— С какво право — провикна се Франк — Честно сърце се застъпва за нас? Смята ли той, че не сме мъже? Или че изтезанията ще изтръгнат от устата ви недостойни степания и жалби. Не, не и не! Нека ни вържат за стълба на изтезанията! Мъченията, на които ще ни подложат, не ще могат да се сравнят по жестокост с тези, на които ние сме подлагали воините от вашето племе, попаднали в ръцете ни.
При тия високомерни думи гневен трепет премина сред индианците, докато пиратите тържествуваха.
