Сакралното и профанното

понятието за геометрично, еднородно и неутрално пространство с опита за „профанното“ пространство, противопоставен на опита за свещеното пространство, който единствено ни интересува. Понятието за еднородното пространство и историята на това понятие (защото то съществува за философската и научна мисъл още от древността) представляват съвсем друг проблем, с който няма да се занимаваме. Предмет на нашето изследване е опитът за пространството такъв, какъвто е изживян от не-религиозния човек, от човека, който отрича сакралността на Света и приема само „профанното“ съществуване, очистено от всякакво религиозно предположение.

Веднага трябва да добавим, че подобно профанно съществуване никога не се среща в чист вид. До каквато и степен да е стигнала десакрализацията на Света, човекът, който е избрал профанния живот, не може да отмени религиозното поведение. Ще видим, че дори най-десакрализираното съществуване запазва следи от религиозна преоценка за Света.

За момента да оставим настрана тази част от проблема и да се ограничим със сравнение на двата въпросни опита: за свещеното и профанното пространство. Спомняме си какво съдържаше първият: разкриването на свещеното пространство ни дава „неподвижна точка“, възможност да се ориентираме в хаотичната еднородност, да „сътворим Света“ и да живеем реално. И обратно, профанният опит поддържа еднородността и следователно относителността на пространството. Всяко истинско ориентиране става невъзможно, защото „неподвижната точка“ вече не притежава единен онтологичен статус: тя се появява и изчезва според ежедневните нужди. Всъщност вече няма „Свят“, а само фрагменти от една накъсана вселена, аморфна маса от безкрайно много „места“, повече или по-малко неутрални, в които човекът се движи, направляван от задълженията на едно съществуване в рамките на индустриалното общество.

Въпреки това в опита за профанното пространство продължават да се появяват стойности, които донякъде напомнят за не-еднородността, характеризираща религиозния опит за пространството. Съществуват привилегировани места, качествено различни от другите: родният край, мястото на първата любов, някоя улица или кътче от първия чужд град, посетен в младостта. Всички тези места притежават, дори за откровено най-не-религиозния човек, особена, „уникална“ стойност: те съставляват „светите места“ на неговата лична Вселена, като че ли това не-религиозно същество е получило откровение за друга действителност, различна от тази на ежедневното му съществуване.

Да запомним този пример за „крипторелигиозно“7 поведение на профанния човек. Ще имаме възможност да срещнем и други случаи на подобна деградация и десакрализация на религиозните стойности и поведение. По-късно ще си дадем сметка за тяхното дълбоко значение.

Теофания8 и знаци

За да очертаем не-еднородността на пространството, както то се възприема от религиозния човек, можем да прибегнем до един банален пример: черква в модерен град. За вярващия черквата е част от различно по отношение на улицата, на която се намира, пространство. Порталът към вътрешността на черквата бележи прекъсване на целостта. Прагът, който отделя двете пространства, указва и дистанцията между двата начина на съществуване — профанния и религиозния. Прагът е едновременно междата, границата, която отличава и противопоставя два свята, и парадоксалното място, където тези светове общуват, където може да се извърши преходът от профанния към сакралния свят.

Сходно ритуално значение се отдава и на прага на жилището, затова и той се радва на подобно почитане. Множество ритуали съпровождат преминаването на домашния праг: покланят му се или падат на колене пред него, благоговейно го докосват с ръка и т.н. Прагът има своите „пазачи“: божества и духове не позволяват проникването както на човешката зло-желателност, така и на демоничните и болестотворни сили. Именно на прага се принасят жертви на божествата пазители. Там също някои палеоориенталски култури (Вавилон, Египет, Израел) разполагат съдилището. Прагът, вратата показват по непосредствен начин прекъсването на целостта на пространството; откъдето и тяхното голямо религиозно значение, защото те са символите и средствата за прехода.

Вече разбрахме защо черквата участва в съвсем различно пространство в сравнение със заобикалящите я човешки агломерации. Вътре в свещената сграда профанният свят е надмогнат. При по-архаичните нива на културата трансцендентността се предава чрез разни изображения на отвори: там, в свещеното пространство, общуването с боговете е възможно; следователно трябва да съществува „врата“ нагоре, през която боговете да могат да слизат на Земята и хората символично да се изкачват на Небето. Ще видим, че това се среща в множество религии: храмът всъщност представлява „отвор“ нагоре и осигурява общуването със света на боговете.

Всяко сакрално пространство съдържа йерофания, нахлуване на свещеното, чийто резултат е откъсване на част от заобикалящата космическа среда и превръщането й в качествено различна. Когато на път за Харан Иаков вижда насън стълба, изправена до небето, а по нея съзира да се качват и слизат ангели и чува Божия глас отгоре: „Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама!“, той се събужда, обхванат от страх, и извиква: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.“ Взема камъка, който му е послужил за възглавница, поставя го за паметник и го полива с елей. Нарича това място Ветил, тоест „Дом Божий“ (Битие, 28:12-19). Символизмът, който се съдържа в израза „Врата небесни“, е богат и сложен; теофанията освещава мястото чрез самия факт, че го прави „отворено“ нагоре, тоест свързано с Небето, парадоксална точка на преход от един начин на съществуване към друг. По-нататък ще посочим и още по-точни примери: светилища, които са „Врата на Боговете“, места за преход между Небето и Земята.

Понякога дори въобще няма нужда от теофания или йерофания: достатъчен е някакъв знак, който да укаже светостта на мястото. Според легендата аскетът, който основал Ел-Хемел в края на XVI век, спрял да пренощува до един извор и забил пръчка в земята. Когато на сутринта поискал да я вземе, открил, че тя е пуснала корени и напъпила. В това видял знак за волята Божия и се заселил там. Така знакът, носител на религиозно значение, въвежда абсолютен елемент и слага край на относителността и объркването. Нещо, което не принадлежи на този свят, се е проявило по неоспорим начин и е мотивирало някаква ориентация или е решило някакво поведение.

Когато наоколо не се проявява никакъв знак, той бива провокиран. Практикува се например evocatio9 с помощта на животни: те посочват кое място е годно да поеме светилището или селището. Накратко, става въпрос за призоваване на свещени сили или фигури, имащи за непосредствена цел ориентация в еднородното пространство. Целта е да се появи знак, който Да сложи край на напрежението, предизвикано от относителността, и на страха, подхранван от загубата на ориентация — с две думи, да се намери абсолютна опорна точка. Пример: преследват диво животно и там, където е убито, издигат светилище; или пускат на свобода домашно животно — да речем, бик, — след няколко дни започват да го търсят и го принасят в жертва на мястото, където са го открили. После издигат олтар и около него — селище. Във всички тези случаи животните разкриват светостта на мястото: следователно хората не са свободни да избират свещеното местоположение — те само го търсят и откриват с помощта на тайнствени знаци.

Тези няколко примера илюстрират различните начини, чрез които религиозният човек получава откровение за свещеното място. В цитираните случаи йерофании са премахнали еднородността на пространството и са разкрили „неподвижна точка“. Но понеже религиозният човек може да живее само в атмосфера, пропита от сакралното, трябва да очакваме множество техники за освещаване на пространството. Видяхме, че сакралното е всъщност реалното — едновременно сила, действеност, извор на живота и плодовитостта. Желанието на религиозния човек да живее в свещеното съответства всъщност на желанието му да се определи в обективната реалност, да не се остави да бъде парализиран от безкрайната относителност на чисто субективния опит, да живее в реален и действен свят,