Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

Carcopino, J. Virgile et le mystere da la IVe eglogue.

231

Лукиан. Фарсала. 639, 642-45; Carcopino, J. Op. cit., p. 147.

232

Horac., Epod, XVI.

233

Carcopino, J. Op. cit., p. 45 и др.

234

Virgil. ?n. I, 255 sq.: — „Hic ego nec metas rerum nec tenpora pono: imperio sine fine dedi.“ Srv. Hubaux. Op. cit., p. 128 sq.

235

Carcopino, J. p. 200.

236

?n, VI, 798: „extra anni solisque vias“.

237

Duhem., P. Le Systeme du Monde. Paris, 1913 sq.; Thorndike, L. History of Magic and Experimental Sciences. New York, 1929; Sorokin, P. Social and Cultural Dynamics. Vol. II, New York, 1937.

238

Вж. Duhem. II, 404 sq., 447–478.

239

Thorndike. I, p. 455 sq.; Sorokin, p. 371.

240

Duhem. V, p. 223 sq.

241

Duhem. V, 225 sq.; Thorndike, II, 267 sq., 416 sq., etc.; Sorokin, 371.

242

Sorokin. Op. cit., p. 372.

243

Истинска трагедия, за западния свят е било, че профетично-есхатологичните умозрения на Йоахим Флорски, вдъхновили и подхранили мисълта на такива умове като Франциск от Асизи, Данте и Савонарола, биват така бързо забравени, а името на калабрийския монах оцелява само като прикритие на множество апокрифи. Непосредствената необходимост на духовната свобода не само по отношение на догмите, но и по отношение на обществото (свобода, която Йоахим схваща като необходимост едновременно на божествената и на историческата диалектика) по-късно отново проповядват идеолозите на Реформацията и Възраждането, но в съвсем други термини и следвайки други духовни перспективи.

244

Sorokin, p. 379 sq.

245

Sorokin, p. 383, n. 80.

246

Вж. по-горе, c. 169 sq.

247

Вж. Rey, A. Le Retour eternel et la philosophie de la physique. Paris, 1927; Sorokin. Contemporary Sociological Theories. New York, 1928, pp. 728-741; Toynbee. A Study of History. Vol. III Oxford, 1934; Elsworth Huntington, Mainsprings of Civilization (New York, 1945), специално с. 453 sq. Antoine, Jean-Claude. l’Eternel Retour de l’Histoire deviendra-t-il objet de science? („Critique“, № 27, Aout 1948, p. 723 sq.).

248

Позволяваме си освен това да подчертаем, че „историцизмът“ е бил създаван и изповядван преди всичко от мислители, принадлежащи към такива нации, за които историята никога не е била постоянен ужас. Може би тези мислители са щели да възприемат съвсем друго виждане, ако са принадлежали към белязаните от „фаталността на историята“ нации. Във всеки случай би било интересно да се узнае дали теорията, според която всичко случващо се е „добро“ тъкмо защото се е случило (вж. например Кроче), би допаднала така леко на мислителите от балтийските, балканските или колониалните страни. За „оправдаването“ на историческото събитие у Кроче можем да препратим читателя към великолепното (за съжаление малко известно) опровержение на Адриано Тилгер „Critica dello Storicismo“.

249

Добре е да уточним, че в този контекст „модерният човек“ е онзи, който смята себе си изключително за