Виж също Scheftelovitz. Die Zeit als Schiksahls-Gottheit; Zaehner, R. C. Zurvanica, Scheder; H. H. Der iranische Zeitgott.
Sudkar-Nask, чието съдържание познаваме по Donkart, IX, 8.
Bahman-yasht, I. 3; II, 14.
Srv. Cumont. La Fin du Monde, p. 71 sq.
Nyberg, H. S. Questions de cosmologie, p. 41 sq., p. 235.
Firmic. Maternus, III, 1.
Bundahishn, гл. I; Nyberg. Op. Cit., 214–215.
Източната и юдео-християнска символика на преминаването през огъня са проучени от Edsman, Cari Maria, Le Bapteme de feu. Uppsala, 1940.
Срв. Cumont, F. Op. cit., p. 68 sq.
Вж. Cumont. Op. cit., p. 70, nt. 5.
Вж. Cumont. Op. cit., p. 72.
Текстовете и на двете у Cumont. Op. cit., p. 78, n. 1.
Lactant. Institutiones, VII, 17, 9; Cumont. Op. cit., p. 81.
Срв. Testamentum Abrahami, Ethica Enochi и др.
Исаия, 65, 17; в Jubil., I, 29 дори се говори за ново Сътворение.
Hostings, Encyclopedie, I, 187 b. — превод на A. Jeremias.
Пак там; виж също Jeremias, A. Handbuch, p. 320 sq.
Напр. Платон. Държавата, VIII, 546 и сл.
Измежду много други „освобождения“, християнството постига и освобождение от астралната предопределеност, и Тациан (Tatien., Ad Graecos, 9) пише: „Ние стоим над Съдбата“ — с което обобщава цялата християнска доктрина. „Слънцето и Луната са направени за нас; как бих могъл да се кланям на нещо, направено, за да ми служи?“ (Пак там, 4). Срв. също св. Августин Блажени, За Божия Град (St. Augustin. Civ. Dei, XII, ch. Х-ХШ); относно идеите на св. Василий, Ориген, св. Григорий и св. Августин, противопоставящи се на теорията за космическите цикли, вж. Duhem, P. Le Systume du monde, II, pp. 446 sq.
Hubaux, J. Les grands mythes de Rome.