Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

208

Yasht, XIX, 14, 89.

209

Виж също Scheftelovitz. Die Zeit als Schiksahls-Gottheit; Zaehner, R. C. Zurvanica, Scheder; H. H. Der iranische Zeitgott.

210

Sudkar-Nask, чието съдържание познаваме по Donkart, IX, 8.

211

Bahman-yasht, I. 3; II, 14.

212

Srv. Cumont. La Fin du Monde, p. 71 sq.

213

Nyberg, H. S. Questions de cosmologie, p. 41 sq., p. 235.

214

Firmic. Maternus, III, 1.

215

Bundahishn, гл. I; Nyberg. Op. Cit., 214–215.

216

Източната и юдео-християнска символика на преминаването през огъня са проучени от Edsman, Cari Maria, Le Bapteme de feu. Uppsala, 1940.

217

Срв. Cumont, F. Op. cit., p. 68 sq.

218

Вж. Cumont. Op. cit., p. 70, nt. 5.

219

Вж. Cumont. Op. cit., p. 72.

220

Текстовете и на двете у Cumont. Op. cit., p. 78, n. 1.

221

Lactant. Institutiones, VII, 17, 9; Cumont. Op. cit., p. 81.

222

Срв. Testamentum Abrahami, Ethica Enochi и др.

223

Исаия, 26, 19.

224

Исаия, 65, 17; в Jubil., I, 29 дори се говори за ново Сътворение.

225

Hostings, Encyclopedie, I, 187 b. — превод на A. Jeremias.

226

Пак там; виж също Jeremias, A. Handbuch, p. 320 sq.

227

Напр. Платон. Държавата, VIII, 546 и сл.

228

Измежду много други „освобождения“, християнството постига и освобождение от астралната предопределеност, и Тациан (Tatien., Ad Graecos, 9) пише: „Ние стоим над Съдбата“ — с което обобщава цялата християнска доктрина. „Слънцето и Луната са направени за нас; как бих могъл да се кланям на нещо, направено, за да ми служи?“ (Пак там, 4). Срв. също св. Августин Блажени, За Божия Град (St. Augustin. Civ. Dei, XII, ch. Х-ХШ); относно идеите на св. Василий, Ориген, св. Григорий и св. Августин, противопоставящи се на теорията за космическите цикли, вж. Duhem, P. Le Systume du monde, II, pp. 446 sq.

229

Hubaux, J. Les grands mythes de Rome.

230