Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

167

Възгледи и митове за създаване на човека. — Бел. прев.

168

Срв. главата, посветена на луната, в Traite d’histoire des religions.

169

Виж напр. Fr. 26 В = 66 D.

170

Виж други примери в гл. II на Traite d’histoire des religions.

171

Още веднъж да уточним, че от гледна точка на антиисторическите народи и класи, „страдание“ е равносилно на „история“. Тази еквивалентност важи за европейските селски цивилизации — култури дори и в наши дни.

172

Widengren, Geo. King and Saviour, I.

173

I Самуил, 12, 10.

174

I Самуил, 12, 15.

175

Без религиозния елит и по-специално без пророците, юдаизмът не би се различавал много от религията на еврейската колония в Елефантина, запазила чак до V в.пр.н.е. палестинската народна религия. Срв. Vincent, A. La Religion des Judeo Arameens d’Elephantine, Paris, 1937. „Историята“ е дала възможност на тези евреи от диаспората да постигнат един удобен синкретизъм, запазвайки редом с Яхве и божества като Бетел, Харамбетел, Ашумбетел и дори богинята Анат. Това потвърждава още веднъж значението на „историята“ в юдейския религиозен опит и непрекъснатото u запазване под силен натиск. Нека не забравяме, че пророчеството и месианизмът са наложени и утвърдени преди всичко под натиска на съвременната история.

176

Ще бъде от полза да отбележим, че това, което се нарича „вяра“ в юдейско-християнски смисъл, се различава структурно от другите архаични религии. С това не поставяме под съмнение религиозната автентичност на последните, изградени върху една всеобщо валидна диалектика на свещеното. Но „вярата“ е основана на едно ново свето пришествие (теофания), на друго откровение, което прави невалидни другите свето-явления (хиерофании) в очите на съответния елит. По този въпрос вж. гл. I на Traite d’histoire des religions.

177

Това не предполага липса на религиозност у тези народи (повечето общества с развита земеделска структура), а само „традиционната“ оценка (основана на архетипи), която те дават на християнството.

178

Manu, I, 69 sq.; Mahabharata, III, 12, 826.

179

Cp. напр. Vayu Purana, I, 8; Vishnu Purana, VI, 3.

180

Jakoby, H. — In: Encyclopaedia of Religion and Ethics, vol. I, p. 200 sq.

181

Без съмнение предизвикана от астрологичния аспект на иуга, в чието формиране по принцип не са изключени астрономически влияния от Вавилон: срв. Jeremias, А. Handbuch der Aitoientalischen Geisteskultur (2 ed., Berlin, 1929), p. 303. Виж също и Abegg, Е. Der Messiasglaube in Indien und Iran (1928), p. 8 sq.; Mankad, D. R., Manvantara-Catyryuga Method, passim., Scheftelowits, J. Die Zeit als Schiksalsgottheitin der indischen und iranischen Religion, passim.

182

Срв. Atharva Veda, X, 8, 4; Rig Veda, I, 164, 115, etc.

183

Срв. например, Jataka, I, p. 2.

184

Срв. Asanga. Mahayanasamgraha, V, 6; de La Vallee-Poussin, Vijnaptimatratasiddhi, Paris, 1929, p. 731–733, etc. Относно изчисляването на „asankheyya“ срв. бележките на La Vallee-Poussin. Abhidharmakosa, III. 188-189; IV. 224 и Mahaprajnaparamitasastra de Nagarjuna, Trad. d’apres la version chinoise par Etienne Lamotte, Le Traite de la Grande Vertu de Sagesse, vol. I (Louvain, 1944), p. 247 sq. За философските възгледи на епохата срв. La Vallee- Poussin. Documents d’Abhidharma. La controverse du temps. Melanges chinoises et bouddhiques. V, Bruxelles, 1937, 1-158; Schayer, S. Contributions to the problem of Time in Indian Philosophy, Cracovie, 1938.