Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

„исторически“ и се стреми да бъде такъв, т. е. това е преди всичко „човекът“ на историцизма, на марксизма и екзистенциализма. Излишно е да добавяме, че не всички „модерни“ хора се отъждествяват с такъв човек.

250

По този Въпрос вж. Eliade. Traite d’Histoire des Religions, p. 340 sq.

251

Без да говорим за реално възприеманите възможности на „магическото творчество“ в традиционните общества:

252

Вж. „Техники на Йога“ („Techniques du Yoga“).

253

Единствено с аргументация от този тип би могла да се обоснове социология на знанието, която да не води до релативизъм и скептицизъм. Икономическите, социалните, националните, културните и др. „влияния“ върху „идеологиите“ (в смисъла на Карл Манхайм) не биха могли да премахнат обективното й значение, както треската или опиянението, които откриват на поета ново творческо състояние, не намаляват стойността на поезията му. Обратно, всички тези социални, икономически и т.н. влияния биха представлявали условия да се разглежда духовният свят от нови страни. Но от само себе си се разбира, че социологията на знанието, т.е. изучаването на социологичната обусловеност на идеологиите, би могла да избегне релативизма само като утвърждава автономията на духа, което, ако правилно сме разбрали, Карл Манхайм не е посмял да твърди.

254

Нека не отхвърляме самонадеяно подобни твърдения заради единствената причина, че заключават в себе си възможността за чудо. Ако, откакто се е появило християнството, чудесата са се оказали твърде редки, вината за това не носи християнството, а самите християни.