Между командите и идващите и заминаващи вестоносци Итковиан наблюдаваше сражението при Нов източен пазар — доколкото можеше да вижда сред блясъка на пожарите и гъстите облаци дим. Скаландите напираха здраво, за да преодолеят барикадите, пречещи им да стигнат до двореца на принца. Грамадни камъни биеха по външната стена на двореца непрестанно, но без никакъв резултат — тънките лъскави каменни стени дори не трепваха. Дори свистящите кълба горящ катран не постигаха нищо, освен да оставят черни петна по повърхността на неведомия камък. Дворецът трябваше да се превземе по трудния начин — стъпка по стъпка, стая по стая, етаж след етаж, и панионците горяха от нетърпение да се заемат със задачата.
Тримайстерът на Сивите мечове, командващ Първо, Трето и Пето крило, се появи на парапета. Беше един от най-старите офицери на Щит-наковалня, мършав, висок, със сива брада, скриваща многобройните белези.
— Предадоха ми назначението, Щит-наковалня.
„Защо ви повиках тогава? Виждам въпроса в очите ви? Не са ви нужни насърчения, за да ви наточат за тази самоубийствена мисия.“
— Ще бъде неочаквано — промълви Итковиан.
Мъжът присви очи и кимна.
— Да, сър. При всички тези пробиви вражеският фронт е загубил сцепление. В тази нощ хаосът се е възцарил навсякъде. Ще унищожим обсадните машини според заповедта. Ще изтеглим оцелелите в редута.
„Е, стари приятелю. Аз съм този, който има нужда от насърчителни слова.“
— Отваряйте си очите, сър. Искам също да разбера позициите на задния панионски ешелон. По-точно — тенесковрите.
— Разбрано, сър.
Пристигна вестоносец — жена; качи се залитайки по стълбата.
— Щит-наковалня! — задъхано каза.
— Докладът ви! — подкани Итковиан.
— От Тримайстер на Първа, Седма и Шеста гриви, сър.
„Северната порта.“ Той погледна на север. Повечето жилищни сгради на Дару горяха.
— Продължете.
— Тримайстерът докладва, че се е натъкнал на ударните части на урдоманите и сиърдомините. Всички са мъртви, сър.
— Мъртви?
Младата жена кимна и замълча, за да изтрие зацапаната със сажди и пепел пот от лицето си. Шлемът й, забеляза Итковиан, беше твърде голям.
— Някакъв гражданин повел на щурм останките от капънталската стража, както и други граждани и пазачи на кервани. Сър, влезли са в бой с урдоманите и сиърдомините три пъти подред — и са ги изтласкали. Тримайстерът вече държи Северната порта и сапьорната му рота я възстановява.
— А това импровизирано опълчение и неговият командир?
— Само няколко ранени останали да посрещнат тримайстера, сър. Това… ъъъ… опълчение е тръгнало на запад към рота урдомани, опитващи се да щурмуват Лектар.
— Вестоносец, изпратете им на помощ Първо крило. След като предадете заповедта ми, си починете.
— Слушам, Щит-наковалня.
— Това не е зачисленият ви шлем, нали?
Смутена, тя поклати глава.
— Ъъъ… изгубих го, Щит-наковалня.
— Явете се при интенданта да ви даде подходящ.
— Слушам, сър.
— Вървете.
Двамата ветерани загледаха как младата жена се отдалечава.
— Каква немарливост — промърмори тримайстерът. — Да си загуби шлема.
— Наистина.
— Но умно, че си е намерила друг.
Щит-наковалня се усмихна.
— Тръгвам, сър.
— Финир да е с вас, тримайстер.
Карнадас вдиша дълго и тихо. Космите по врата му бяха настръхнали от внезапно възцарилата се във Великата зала тягостна тишина. „Измяна?“ Очите му се бяха приковали само в един жрец. Думите на Рат- К’рул подкладоха подозрения, които дестраянтът вече хранеше, но предразсъдъкът го караше да не вярва на собствените си заключения. Сдържаше си езика, но погледът му не се откъсваше от Рат-Финир.
Глиганската маска беше безизразна, но мъжът зад нея стоеше така, сякаш току-що му бяха нанесли удар.
— Векът на К’рул отдавна е свършил — изсъска Рат-Сенкотрон.
— Но се върна — отговори мъжът в халата. — Факт, който би трябвало да събуди у всички ви известно чувство на облекчение. В края на краищата тъкмо кръвта на К’рул беше отровена. Започналата днес битка няма да пощади никого, включително и боговете, на които служите. Ако се съмнявате в думите ми, влезте в душите си — чуйте истината от своите богове. Да, думите може да звучат неприятно, дори възмутително. Но все едно, те ще бъдат изречени.
— Предложението ви не може да бъде прието прибързано — заяви Рат-Кралица на сънищата.
— Склонен съм да го обсъдим — отвърна с вежлив поклон Рат-К’рул. — Но ви предупреждавам, не разполагаме с много време.
— Вие споменахте за измяна…
— Да, Рат-Кралица на сънищата, споменах.
— Това ни уязвява с разцепление.
Мъжът в халата килна глава.
— Тези от вас, братя и сестри, които са уверени, че съвестта им е чиста, оттук нататък ще се обединят. Онзи, който не може да заяви това, най-вероятно ще се разправя със своя бог.
Брукалаян се окашля в последвалата тишина.
— С разрешение на Съвета на маската, налага се да напуснем. Моят Щит-наковалня има нужда от мен.
— Разбира се — каза Рат-Гугла. — Наистина, ако се съди по шума, изглежда, стените са пробити и врагът е в града.
„И Гуглата дебне по улиците на Капустан. Двойственост, достатъчна, за да охлади тона ти.“
Смъртният меч се усмихна.
— Очаквахме от самото начало, Рат-Гугла, че стените и портите ще бъдат завземани. Периодично. — Обърна се рязко към Карнадас. — Придружете ме, моля. Искам последните сведения.
Дестраянтът кимна.
Хетан бавно се надигна от мястото си и се вгледа с пламнали очи в Рат-К’рул.
— Спящи, искрено ли е предложението на твоя бог? Той наистина ли иска да ни помогне?
— Ще го направи. Кой от вас е доброволецът?
Баргастката ококори очи и извърна глава към брат си.
Мъжът в халата се усмихна.
Рат-Сенкотрон изрева:
— Сега пък какво?
Карнадас се обърна да погледне Кафал и стъписан видя, че седи все още скръстил крака и отпуснал глава в кротка дрямка.
— Всички вие — заяви тихо Рат-К’рул. — Не го будете, ако ви е скъп животът.
