Предната врата се отвори широко.
Пикър погледна обнадеждено. Но се оказа само Барук.
Висшият алхимик се огледа, след което бавно закрачи към тримата даруджистанци.
— Прескъпи друже на предостойния Круппе! Барук, непоколебими защитнико на Даруджистан, би ли могъл и насън да си пожелаеш по-добра компания за тази нощ? Тук, да, точно на тази маса! Круппе тъкмо смайваше своите приятели — както и онези войници до нас, с мрачните лица — с удивителния си разказ как Круппе и съименникът на тази славна кръчма замислиха да сътворят цял един нов свят.
— Е, и свърши ли разказът? — попита Барук.
— Току-що, но Круппе с удоволствие би…
— Чудесно. Все ще го чуя някога. — Висшият алхимик погледна към Дюйкър, но имперският историк дори не беше вдигнал очи. Седеше все така навел глава, с очи, вперени в парчето плат в ръцете му. Барук въздъхна. — Пикър, имаш ли греяно вино?
— Да, сър. Зад вас, до камината.
Анци се пресегна за глинената кана и напълни една чаша на Барук.
— Добре — каза високо Паран и се приближи. — Значи така. Достатъчно топло е, пийнахме си добре, и аз поне съм готов да ни се разкаже някоя и друга история — не, не ти, Круппе. Твоите ги чухме вече. Значи на Барук и на Кол и Мурильо между другото, сигурно ще им е интересно да чуят разказа как най-накрая беше завзет Корал.
Кол бавно се наведе над масата.
— Е, значи най-после и вие ще кажете нещо, а? Крайно време е, Пикър.
— Аз не — отвърна тя. — Не и в началото поне. Капитане? Напълнете си чашата и го развържете тоя език, сър.
Паран направи гримаса и поклати глава.
— Бих искал, но не ми идва, Пикър.
— И по-добре — измърмори Спиндъл.
— Дъх на Гуглата, каква нещастна компания!
— Да де — сопна се Спиндъл. — Да си го разправяме само и да си късаме сърцата отново. Каква полза от това?
Един дрезгав глас му отвърна.
— Има полза.
Имперският историк беше вдигнал глава и ги оглеждаше един по един с помръкналите си очи.
— Полза. Да. Голяма полза. Но не за вас, бойци. Още не. Много е рано за вас. Много.
— Може би си прав за това — каза Барук. — Твърде много искаме…
— От тях. Да. — Старецът отново заби поглед в дрипата в ръцете си.
Тишината се проточи.
Дюйкър не беше помръднал.
Пикър тъкмо обръщаше гръб на приятелите си — когато старецът заговори:
— Е, добре. Позволете ми, ако благоволите, в тази нощ да разбия отново сърцата ви. Това е историята за Кучешката верига. За Колтейн от клана на Враната, Юмрука на Седма армия…
Информация за текста
© 2001 Стивън Ериксън
© 2004 Валерий Русинов, превод от английски
Steven Erikson
Memories of Ice, 2001
Сканиране: Galimundi, 2010 г.
Разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Стивън Ериксън. Спомени от лед
Редактор: Иван Тотоманов
Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов, 2005
ИК „Бард“, 2005
ISBN: 978–954–584–035–7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15437]
Последна редакция: 2010-02-13 16:00:00
1
Завист. — Бел.прев.
2
Злоба. — Бел.прев.
3
Сребърна лисица (англ.). — Бел.прев.
4
Усукания, Кривия (англ.). — Бел.прев.
5
Сламката (англ.). — Б.пр.
