— Погледна значката, прибра паричките в чантата си и ми разказа всичко.
— Хиляда долара! — извика Мак. — Дал си й хиляда долара! За Бога, Мак, за толкова пари можеше да признае, че тя е убила Робин!
— Струваше си, Шон. Възрастната дама си открила сметка преди няколко месеца. След това всяка седмица, като по часовник, се отбивала и внасяла едри суми от порядъка на петдесет хиляди и повече. Това продължило няколко месеца, до миналия октомври, когато отишла и превела половин милион на „Хътчинсън и Слоун“.
— Какво е това? Адвокатска кантора?
— Борсови посредници.
— Борсови посредници?
— Аха. Изглежда е играла на борсата — каза Мак. — А сега слушай гвоздея. Три дни след това пак се появила в банката с чек от „Хътчинсън и Слоун“ за близо милион. Внесла парите по своята сметка и казала, че ще иска да ги изтегли след два дни. Тогава се намесила шефката и проверила чека. Истински, без никакво съмнение. След два дни се появила с нашето момче, прибрала паричките и си тръгнала.
— С цял милион в брой?
— Аха. Десет дни по-късно изчезва без следа.
— Боже! — въздъхна Шон. — Какво, по дяволите, става, Мак?
— Не знам всички подробности, но явно не всичко е тръгнало по мед и масло, защото Комисията по ценните книжа е проявила интерес.
— Това пък защо?
— Защото симпатичната възрастна дама е купила акции за милион, само ден преди стойността им да се удвои.
— Чакай малко. Каза, че е превела на борсовите посредници само петстотин хиляди.
— Да. От тази банка. Установих, че е изтеглила още половин милион от две други банки. Затова ги е разхождал шофьорът. На третия ден е продала всичко за два пъти повече пари.
— И сега от комисията подозират, че е разполагала с вътрешна информация?
— Разбира се. Акциите са поскъпнали, защото компанията е обявила успешното завършване на преговорите по важна сделка. Затова е разследването на комисията.
— Всичко това е направила старата дама? — попита Шон и се изправи.
— Да. И от нея се интересува не само комисията по ценните книжа, но и данъчните власти. Изглежда гълъбицата е закрила всичките си сметки и е напуснала гълъбарника, така че никой не знае къде е. Използвала е фалшиво име. Такава персона не съществува. При това не е платила никакви данъци. Попълнила е всички нужни формуляри, показала е шофьорска книжка, карта за социална осигуровка… и всичко останало.
Само че документите са били фалшиви.
— Значи старата дама, която се е разхождала насам-натам из Вегас, е спечелила милион долара за един ден. А сега ми кажи какви са шансовете тя да е Робин Пенроуз.
— Коя според теб е компанията, чиито акции са я направили милионерка за два дни?
— Не знам.
— „Ларами Хоумс“.
— Проклет да съм! — възкликна Шон. Изведнъж започна да си дава сметка какво е направила Робин Пенроуз и какво иска да скрие от него Чад Къртис. — Нещо друго?
— От банките измъкнах само толкова. Сега смятам да поговоря с брокера, чрез който е купила акциите. Ако не успея да се срещна с него утре или вдругиден, ще се наложи да остана до понеделник.
— Добре. Имам достатъчно работа, засега. Опитай се да научиш колкото можеш повече. За да измъкнем Къртис от тази каша, ще ни трябват много факти и свидетели. В случай, че ми потрябваш и не те намеря в хотела, ще оставя съобщение за теб на телефонния секретар.
— Добре.
— И… Мак!
— Опитай се да намалиш разходите. — Шон бързо пресметна какво бе останало от заема, който бе взел за разноските по делото, докато съдът му възстанови сумата. — Не можеш да хвърляш по хилядарка на всеки, с когото разговаряш.
— Струва си разходите, Шон. Но си прав. Останах почти без пари, а трябва да говоря още с един куп хора.
— Какво смяташ да правиш сега?
— Ако нямаш нищо против, смятам да подремна… Стига да намеря достатъчно евтин хотел… — добави Мак и затвори.
Той се обърна и прегърна Кенди, която лежеше до него в апартамента в „Мираж“.
— Готова ли си за големия удар, малката?
— Чух те да се жалваш на шефа си, че си останал без мангизи. Не приличаш на онези, които правят големите удари.
— Я, виж какво намерих! — Мак отвори чекмеджето на нощното шкафче и измъкна плика с останалите двайсетачки. Лицето й просветна. — Заделям част от парите му за пенсията си.
Кенди се изкиска и започна да го целува по корема.
— За това ще има достатъчно време после — спря я той и стана от леглото. — Сега ще слезем долу в казиното, защото имам чувството, че съм кучи син със страхотен късмет. Ще накараме собствениците да съжаляват, че сме се родили!
След разговора с Мак Шон излезе на верандата. За първи път главоблъсканицата започваше да добива ясни очертания. Разбира се, все още не беше в състояние да обясни много неща, но бе сигурен, че скоро и това ще стане. Ключът беше „Ларами Хоумс“. Картър и Кари бяха видели Робин за последен път на срещата с Джон Крюгер. Шон бе сигурен, че именно Робин е предизвикала интереса на Комисията по ценните книжа. „Ларами Хоумс“ беше клиент на Картър, така че не беше изключено той и Робин да са действали заедно. Другата възможност бе тя сама да е планирала и извършила всичко. Само че трудно би се справила без чужда помощ. Дори и да бе достатъчно умна, за да замисли подобен удар, едва ли би успяла да събере толкова пари. Нуждаела се е от съдружник и вероятно това е бил самият Картър.
Шон излезе на плажа и нагази до колене във водата. Енергията на вълните винаги стимулираше мислите му. Обичаше да усеща тегленето на течението отдолу, да гледа белите гребени в далечината. След малко излезе и тръгна по брега.
Разбира се, все още не можеше да каже със сигурност дали Робин е жива или не, и дали Чад наистина не я е убил. Един друг факт също не му излизаше от ума — Шаба Сейнт Джеймс му се бе обадил по телефона, за да го изпрати в Бейкърсфийлд, и не друг, а самият той беше в колата с Робин. Защо? Сега нямаше кой да му помогне — Бъргър и Ромеро бяха мъртви, самият Шаба Сейнт Джеймс все още бе в кома. Гамбоа несъмнено щеше да го принуди да се разприказва, но дотогава? Трябваше да се справи с всичко сам.
Продължи да се разхожда. Кари щеше да го очаква в нейната къща. След инцидента с Шаба прекарваха доста време у тях. Той отиваше при нея, когато свършеше с работата си, а това най-често означаваше след полунощ. Припомни си разговора им тази сутрин. Тя донесе кафето и седна до него на леглото. Спомена за пътуването им до Сан Франциско… смятаха да отидат там, след края на делото…
Изведнъж се сети. Ами ако кражбата на документи от „Медтек“ е била направена със същата цел… вътрешна информация… Може би ако научеше повече подробности за нея, щеше да разгадае мистерията?
Липсваше му съвсем малко, за да свърже двете престъпления.
Забеляза светлините на някаква лодка в залива и изведнъж му хрумна къде да търси липсващата брънка. Хукна обратно към къщата си.
Студените, мокри крачоли удряха краката му. Съблече се във всекидневната, сложи си тъмносин анцуг и някакви стари маратонки и се качи на колата. Провери връзката ключове, за да е сигурен, че все още пази тези от „Спан и Макгроу“. Покрай безпокойствата около напускането си, беше забравил да ги върне. Завъртя стартера на мерцедеса, двигателят се закашля, заръмжа и най-накрая запали.
