Лоуънстайн се приближи до него и присви очи.
— Това ли бяха точните му думи?
Джонсън отговори, без никакво колебание:
— Да — и стреля с пръст по прокурора за по-голяма тежест.
— Разбирам — поклати глава Лоуънстайн, който искаше да извлече максималните дивиденти от сцената. Бе подпрял брадичката си с ръка, замислен над казаното от свидетеля, сякаш наистина го чуваше за първи път.
— Какво стана след това? — попита той накрая.
— Тръгна пеша по шосето. Трябва да се е прибрал на автостоп. Оттогава не съм го виждал. Чак до днес.
— Благодаря, мистър Джонсън. Свидетелят е ваш, мистър Барет — кимна той.
Шон се изправи веднага. От всички свидетели на обвинението, най-много се страхуваше от Джонсън. Въпросът, на който не би могъл да даде задоволителен отговор, не беше в това как колата на Робин се е оказала у Чад в деня на изчезването й. В края на краищата те бяха добри приятели. По-важният въпрос беше как колата е попаднала у Джонсън, ако не му я е дал Чад. Колкото и да се опитваше да дискредитира свидетеля, Шон не би могъл да даде приемливо обяснение на този факт, а такова несъмнено щеше да бъде поискано.
— Мистър Джонсън — започна той, — от колко време познавате Чад Къртис?
— Може би от пет години.
Джонсън седеше небрежно, опрял лакът върху облегалката на стола. Като повечето престъпници, той също умееше да си придава вид на незаинтересован и безразличен. Държеше се, сякаш не се страхуваше от нищо, най-малкото от някакъв си смахнат адвокат. Шон смяташе да провери доколко е истинско самообладанието му.
— Къде се запознахте?
— Както вече казах, играехме заедно бейзбол.
— Професионален бейзбол?
— Да. За Медфорд, Орегон. Единственият първодивизионен отбор в Оукланд.
Джонсън каза повече, отколкото го попитаха. Шон се надяваше да продължи в същия дух. Не се знаеше какво може да излезе от дръзката му уста.
— Колко време играхте заедно с обвиняемия?
— Част от сезона. Около три месеца. След това той отиде в Тексас.
— А какво стана с вас?
— Отрязаха ме и се прибрах у дома.
Шон се приближи до него.
— Бяхте ли приятели с мистър Къртис в Медфорд?
— Чат-пат пиехме по бира заедно.
— Сами? Само вие и той?
— Не. И с други от отбора.
— Значи той не е бил най-добрият или най-близкият ви приятел? — попита Шон и се приближи до преградата на съдебните заседатели.
— Не, не беше най-добрият ми приятел. — Джонсън продължаваше да седи с лакът върху облегалката на стола и да маха с другата при всеки въпрос, сякаш пропъждаше мухи.
— Значи не сте били добри приятели?
— Бяхме съотборници.
— Съотборници?
— Да, съотборници — отвърна Джонсън нетърпеливо, махна ръката си от облегалката и седна изправен.
— Кога за последен път се видяхте преди петнайсети октомври?
— Когато той игра срещу Сан Бернардино. След мача дойде с мен у дома, за да изпием по бира. Така научи къде живея.
— Нека да изясним едно — каза Шон и се надвеси над парапета на свидетелската банка. — Играли сте в един и същи отбор в продължение на три месеца преди пет години, така ли?
— Току-що ви го казах — изсумтя Джонсън отегчено, сякаш едва издържаше човешката глупост.
— И не бяхте добри приятели?
— Не.
— И след онова време сте се виждали само веднъж?
— Точно така.
Шон се наведе още по-напред и повиши глас:
— И искате от нас да повярваме, че Чад Къртис ви се е доверил, за да го отървете от колата?
— Няма значение дали вярвате или не — изстреля Джонсън в отговор. — Казвам ви какво се случи.
— Мистър Джонсън, осъждан ли сте за кражба на кола? — попита Шон.
— Да. Защо мислите, че вашето момче се обърна към мен за помощ?
Защото знам какво да правя.
Шон се отдалечи и продължи с лице към съдебните заседатели:
— Това не е единственото нещо, за което сте осъждан, нали?
Джонсън се обърна към съдията.
— Отговорете на въпроса — подкани го Маклин.
— Осъждан съм и за друго.
— За пласиране на наркотици? — Шон впери поглед в един от мъжете, който клатеше глава, отвратен от боклука, заел свидетелската банка.
— Да.
— Лежахте ли в затвора?
— Изкарах шест месеца в полицейския арест.
— Но по онова време все още течеше срокът на условната ви присъда за кражбата на колата — Шон се завъртя на пета и се втренчи в свидетеля.
— Да — отговори Джонсън с раздразнение.
— И лежахте само в полицейския арест? Адвокатът ви трябва да е бил много добър!
— Възразявам, ваша светлост — изправи се рязко Лоуънстайн. — Това е издевателство над свидетеля.
— Възражението се отхвърля — каза Маклин и се обърна към Шон. — Продължавайте по същество.
Шон кимна и продължи:
— Мистър Джонсън, давахте ли показания в делото срещу Джордж Маклан?
— Да, струва ми се.
— Какви бяха показанията ви тогава?
— Маклан ми каза, че е ограбил няколко магазина за алкохол.
— И това стана след като сте бил арестуван за пласиране на наркотици?
— Да — сви рамене Джонсън. — Струва ми се.
— И тъй като с показанията си помогнахте на обвинението, получихте намалена присъда? — Той повиши глас. — Така ли беше?
— Да.
Шон поклати глава и отново се обърна към съдебните заседатели.
— Бяхте ли арестуван, след като мистър Къртис уж е поискал от вас да го отървете от онази кола?
— Да — отвърна Джонсън и сви рамене с безразличие.
— По какво обвинение?
— Притежание на наркотици с цел продажба — каза свидетелят отегчено.
— И по това време течеше срокът на условната ви присъда?
— Да.
— Получихте ли присъда във връзка с новото обвинение?
— Още не.
