Тръгна по крайбрежната магистрала покрай Дейна Пойнт, през Лагуна.
Минаваше полунощ и всички светофари мигаха жълто, така че се наложи през града да кара по-бавно. След като излезе от Лагуна, отново ускори до осемдесет и след петнайсет минути спря пред „Спан и Макгроу“.
Проблемът се състоеше в това, че Спан вече бе отказал да му покаже папката по делото „Бъргър“, непосредствено след смъртта на Скот.
Любезно му бе обяснил, че това е поверителна информация, а той вече не е адвокат на обвиняемия. Бъргър беше убит преди Шон отново официално да поеме защитата му.
Формално това представляваше кражба с взлом. Ако Спан и областният прокурор решаха, можеха да го вкарат в затвора заради тази малка среднощна екскурзия, но едва ли щеше да се стигне дотам. Спан щеше да побеснее, да го заплашва, да го обвинява, но в края на краищата щеше да омекне.
Беше толкова тихо, че чуваше шума на вълните от Балбоа, на две мили разстояние. Отвори вратата на колата и скърцането й проряза въздуха над смълчаната улица.
Бутна тежката стъклена врата към фоайето. Не очакваше да е заключена, защото адвокатите, особено занимаващите се с криминални дела, нерядко работеха по всяко време на денонощието — ако съществува вероятност клиентът ти да бъде осъден да вдъхне отровния газ, често се налага да използваш всяка възможна минута.
Излезе от асансьора и извади ключовете си. В този момент отвътре се показа чистачът с кофата и парцала си и му кимна. По дяволите! — помисли си Шон. Сега имаше и свидетел!
Отиде до офиса на Скот и натисна дръжката. Нямаше ключ за тази врата и не би могъл да я отвори, ако беше заключена. За щастие, не беше.
Влезе и веднага забеляза промяната. Нямаше ги старото махагоново бюро и кожения стол. Шон погледна табелата на вратата и прочете: „Джейкъб Дайсън“. Разбира се. Това беше заместникът на Скот, който преди това работеше във фирмата на Картър.
Все пак, ако имаше късмет, папката по делото „Бъргър“ щеше все още да е там. Дайсън бе сложил някакви нови шкафове с чекмеджета и дъбово бюро, които приличаха на купени от магазин за преоценени мебели.
Наложи се да отвори няколко чекмеджета, преди да намери буквата „Б“.
Барнаби, Бенсън, Блек… Но нямаше Бъргър. Намери „П“ и провери на „Пауърс“. Тук бяха всички дела на Скот и той затършува сред тях.
Бензек, Бендър, Бърнел… Нямаше Бъргър.
По дяволите! Къде се беше дянала тази папка? Шон седна на бюрото.
Разбира се! Спан често прибираше замразените дела в кабинета си, за да не изтича информация. Отиде до кабинета му, но вратата беше заключена. Бившият му шеф не пропускаше да заключи кабинета си дори, когато отиваше до тоалетната. Оставаха две възможности — или да разбие бравата, или да се прибере вкъщи. Нямаше намерение да си тръгне без папката „Бъргър“.
Излезе в коридора и провери асансьорите. И двата бяха на партера.
Върна се пред кабинета на Спан. Знаеше, че е безумно. Ако разбиеше вратата на кабинета му, едва ли щеше да се отърве безнаказано. Спан щеше да побеснее. Щеше да се разчуе сред колегите му. Би ли могъл да направи подобно нещо наистина?
Облегна се на вратата и продължи да разсъждава. Ако спечелеше делото, бъдещето му беше осигурено. Ако го изправеха пред съда за кражба чрез взлом, щеше да влезе в затвора и да се прости с кариерата си.
Реши да разбие вратата и в този момент му хрумна нещо друго. Във всеки кабинет имаше компютър. По всяка вероятност Дайсън използваше старата машина на Скот. Може би делото „Бъргър“ все още беше записано на диска.
Скот беше компютърен маниак. Бе накарал фирмата да му купи най-бързата възможна машина и, за разлика от повечето си колеги, я използваше. Шон натисна бутона и червената лампичка светна. След секунда екранът оживя и се появи надпис:
ДОБРО УТРО, СКОТ. ДА ОСВОБОДИМ НЕВИННИТЕ.
Можеше да се обзаложи, че Дайсън се радва на компютъра си и иска да е в крак с времето, но се бои да направи каквото и да било, за да не би нещо в дяволската машина да се обърка. Затова не си бе направил труда да промени началния надпис.
Шон прегледа списъка на екрана и откри „Криминални дела“. Стартира програмата и започна да търси. Бендел… Бърнъл… И тук нямаше Бъргър. Явно файлът беше изтрит.
Но Шон не се отказа. Очакваше подобно нещо. Освен това знаеше, че бившият му шеф не разбира нищо от компютри. Той бе изтрил делото „Бъргър“, но не знаеше, че машината всъщност не заличава цялата информация, а само първата буква от името на файла и ако отгоре не се запише нещо друго, впоследствие той може да се възстанови. Дайсън едва ли използваше компютъра често, така че имаше всички шансове за успех.
Шон откри програмата за възстановяване на изтрити файлове и я стартира. Беше виждал как го прави Скот. След секунда, на екрана се появи списъкът. На 18 октомври, само ден след погребението на Скот, някой бе изтрил делото „Бъргър“. Видя го — „?ЪРГЪР“. „Моля, впишете първата буква на изтрития файл“ — се изписа на екрана. Шон чукна „Б“ и след още малко, вече четеше документите. Потърси бележките за „Медтек“. Под името Шуитърс, Джеймс, президент на „Медтек“, имаше множество бележки. След малко Шон откри, каквото търсеше.
„Шуитърс заяви, че на 15 февруари ще бъде обявено сливането на «Медтек» и «Кауфман Индъстриз», което щяло да удвои или утрои цената на акциите на «Медтек» в рамките на два или три дни.“
Отдолу Скот бе добавил: „Според Шуитърс, Бъргър е трябвало да изнесе тази вътрешна информация.“
— Да! — възкликна Шон. — Благодаря ти, стари приятелю!
Разпечати всички документи от делото, след това изключи компютъра и излезе през стъклената врата. Когато застана пред асансьорите, видя, че някой се изкачва и за всеки случай реши да слезе по стълбите. След още малко се качи на колата. Беше твърде възбуден, за да си легне да спи, така че се отби да изпие едно кафе в денонощното барче на Дени на крайбрежната магистрала.
Сега вече беше сигурен, че Шаба, Бъргър, Ромеро и Робин са се занимавали с набавяне на поверителна вътрешна информация от фирмите, за да спекулират на борсата. Но имаше нещо неясно. Бъргър не би могъл да си върже обувките, без чужда помощ. Ромеро беше наркоман, без образование и без капка амбиция. Шаба, въпреки че разполагаше с много пари, едва ли би могъл да замисли подобно нещо. Той беше изпълнител, нечия дясна ръка. А Робин? Може би имаше понятие от ценни книжа, но не чак толкова. Значи трябваше да има още някой. Някой, който разбира от акции и в същото време знае как да използва поверителната информация и къде да я намери.
Докато пиеше кафето си, Шон прочете и останалите документи по делото.
Към края Скот изреждаше имената на членовете на директорския борд на „Медтек“ — десетина души. Шон ги прочете и изведнъж ръката му застина с чашата кафе във въздуха. На предпоследния ред бе изписано името на Картър Робинсън.
Информация за текста
© Майкъл Еберхарт
Corpus Delicti,
Източник: http://bultext.tripod.com/Crimeobj.htm
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3833]
Последна редакция: 2007-11-09 18:41:10
