хора по целия свят. Те незабавно биха си задали въпроси относно жизнеспособността на вашето ново кралство. Ала аз най-искрено ви изпращам своите най-добри пожелания за успех при разрешаването на проблема, който в последна сметка е свързан единствено с вътрешните работи на кралство Вордю.“
Анхег се разсмя и стовари тежкия си юмрук върху масата.
— Това писмо наистина заслужава една наздравица.
— Според мен също си струва да го възнаградим с няколко тоста — съгласи се Гарион. — Като начало да пием за усилията на Вордю да поддържа реда.
— В такъв случай, господа, вярвам, че ще ме извините — заяви кралица Порен. — Никоя обикновена жена не би помислила да се сравнява с кралете на Алория, когато става въпрос за наистина сериозно пиене.
— Разбира се, Порен — великодушно се съгласи Анхег. — С удоволствие ще изпием твоя дял вместо теб.
— Много сте любезни — измърмори тя и се оттегли.
За Гарион по-голямата част от нощта се губеше, обвита в плътна мъгла от изпарения на пиво. Струваше му се, че си спомня как криволичи из някакъв коридор с Анхег от едната страна и Бранд от другата. Тримата крачеха прегърнати през раменете и се клатушкаха в някакъв особен нестабилен ритъм. Освен това съвсем мъгляво си спомняше, че май и тримата пееха някаква песен. Когато бе трезвен, Гарион никога не пееше. Тази нощ обаче това изглеждаше най-естественото и най-забавното нещо на света. Досега Гарион никога не се бе напивал — леля Поул никога не се бе отнасяла одобрително към пиенето, а той както винаги се съобразяваше с нейното мнение по въпроса. Затова кралят на Рива бе абсолютно неподготвен за начина, по който се чувстваше на следващата сутрин.
Се’Недра — съвсем меко казано — не прояви никакво съчувствие. Като всяка жена, живяла откак свят светува, тя се наслаждаваше на страданията на съпруга си.
— Казах ти, че пиеш твърде много — напомни му тя.
— Моля те, недей — измърмори Гарион, стиснал главата си с ръце.
— Грешката си е твоя — присмя му се тя.
— Просто ме остави на мира — изрече той умолително. — Опитвам се да умра.
— О, не смятам, че ще умреш, Гарион. Може и да искаш да си отидеш от света, но няма да можеш.
— Налага ли се да приказваш толкова високо?
— Всички бяхме възхитени от уменията ти на певец — каза тя лъчезарно. — Дори ми се струва, че изпълни няколко мелодии, които до ден днешен не съществуваха.
Гарион изстена и стисна главата си още по-силно.
Съветът на алорнските крале продължи още една седмица. Може би щеше да се проточи още повече, ако свирепият вятър на внезапно разразилата се буря не бе напомнил с виещ тътен, че е време събралите се гости да се завърнат на континента, докато все още могат да прекосят Морето на ветровете.
Няколко дни след това Бранд, Пазителят на кралство Рива, дойде при Гарион. Навън се изливаше пороен дъжд, тежките водни капки се забиваха яростно в прозорците. Двамата се настаниха в удобни кресла един срещу друг от двете страни на масата.
— Мога ли да говоря открито, Белгарион? — попита вечно тъжният огромен мъж.
— Знаеш, че не бива да искаш разрешение за това.
— Въпросът е личен. Не искам да го приемеш като обида.
— Кажи всичко, което смяташ, че е необходимо да зная. Обещавам да не се обиждам.
Бранд погледна през прозореца към сивото небе и дъжда, подмятан от вятъра във всички посоки.
— Белгарион, изминаха почти осем години, откакто ти се ожени за принцеса Се’Недра.
Гарион кимна.
— Не се опитвам да се меся в личния ти живот, но съпругата ти все още не те е дарила с потомък. Короната и престолът нямат наследник, а това в края на краищата е държавен въпрос.
Гарион сви устни.
— Знам че ти, Анхег и останалите алорнски крале сте загрижени за това. Ала смятам, че тревогите ви са пресилени.
— Осем години са много време, Белгарион. Всички знаем колко много обичаш жена си. Всички ние я харесваме. — Бранд се усмихна за миг. — Въпреки че понякога с нея се общува с известни трудности.
— Вече си го забелязал, така ли?
— Ние с желание я последвахме на бойното поле при Тул Марду и вероятно пак ще го сторим, ако ни помоли. Ала според мен би трябвало открито да се замислим за възможността, че тя е безплодна.
— Сигурен съм, че не е — заяви Гарион непоколебимо.
— Тогава защо не ражда?
Гарвон не можеше да отговори на този въпрос.
— Белгарион, съдбата на това кралство и на цяла Алория зависи изцяло от теб. На практика във всички северни кралства няма друга тема на разговор.
— Не знаех, че е така — призна Гарион.
— Гродег и последователите му бяха изтрити от лицето на земята при Тул Марду, но култът към Мечката се е възродил в далечните части на Черек, Драсния и Алгария. Това ти е известно, нали?
Гарион кимна.
— Дори в градовете има хора, които симпатизират на култа и приемат вярата му. Те не одобряват избора ти на толнедранска принцеса за съпруга. Вече се носят слухове, че неспособността на Се’Недра да има деца е знак за неодобрението на Белар, че си я взел за жена.
— Суеверни глупости — изрече Гарион с насмешка.
— Разбира се, че е така, но ако този начин на мислене пусне корени, впоследствие ще бъдем изправени пред твърде неприятни резултати. Друга част на алорнското общество — хора, приятелски настроени към теб, са много загрижени от този проблем. Да си го кажем без заобикалки — почти навсякъде властва широко разпространеното мнение, че е дошло време да се разведеш със Се’Недра.
— Какво?!
— Ти наистина разполагаш с необходимата власт, за да го сториш, знаеш това. Всички смятат, че най- доброто решение за теб би било да оставиш своята безплодна толнедранска кралица и да вземеш някое хубаво плодовито алорнско момиче, което ще те дари с наследници.
— Това изобщо нима да стане — заяви разгорещено Гарион. — Няма да го направя. Тези идиоти не са ли чували за споразумението от Воу Мимбре? Дори и да исках да се разведа със Се’Недра, не бих могъл. Съгласието за нашия брак е постигнато преди петстотин години.
— Последователите на култа към Мечката смятат, че споразумението е било наложено насилствено на алорните от Белгарат и Поулгара — отвърна Бранд. — Те двамата са верни на Алдур и затова култът е убеден, че са сторили това без съгласието на Белар.
— Глупости — рязко отсече Гарион.
— Във всяка религия има много глупости, Белгарион. Ала е неоспорим факт, че Се’Недра има малко приятели сред алорнското общество. Дори и тези, които са приятелски настроени към теб, не я харесват особено. И враговете, и приятелите ти биха желали да се разведеш с нея. Те всички знаят колко много я обичаш, така че вероятно никога няма да се обърнат открито към теб с такова предложение. Вместо това по-вероятно е да предприемат решителни действия.
— Като например?
— Те знаят, че не ще успеят да те убедят да се разведеш с нея. Затова някой може да се опита да я премахне.
— Не биха посмели!
— Алорните са с гореща кръв, както и арендите, Белгарион, а понякога са и почти толкова твърдоглави. Всички знаем това. Анхег и Чо-Хаг ме накараха да те предупредя за тази възможност, а Порен е впрегнала цяла армия от своите шпиони да работят по въпроса. Така поне ще разполагаме с предварителни сведения, ако някой започне да заговорничи срещу кралицата.
— А къде е твоето място в цялата тази работа, Бранд? — попита тихо Гарион.
— Белгарион — отговори с непоколебим глас едрият мъж. — Обичам те като свой собствен син, а
